Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
„ Ние имахме проект, имахме концепция, имахме стратегия по какъв начин България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство, в това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените страни. Това не са илюзии. Това беше безусловно наложителен проект за осъществяване. Този проект беше саботиран. “
Това споделя в изявление за „ Дойче веле “ някогашният министър председател (1997-2001) Иван Костов.
„ В другите социалистически страни тези проекти сработиха и те сега са в напълно друго състояние. У нас беше осъществен голям бойкот на европейската рационализация на страната.
Саботажът пристигна от елита на някогашната комунистическа партия и на специфичните служби, които сътвориха проведената престъпност.
Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от основаването на една консолидирана народна власт в страната
Иван Костов разяснява и свадите около проектобюджета на страната за 2025 година.
„ По дебата за бюджета да вземем за пример имаше извънредно откровени, дълбоки прозрения, ясни тези на анализаторите, които участваха. С изключение на двама души - на Йордан Цонев и на Асен Василев, който излезе с някаква неуверена позиция. Всички останали приказват това, което би трябвало да се приказва. Въпросът за какво не ги чуват политиците е същинският, на който отговорът е мъчителен.
На политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в положение да я слушат, не са в положение да я схващат, не са в положение сами да създадат разбор на нещата.
Не са в положение да видят в средносрочна, даже не в най-близка вероятност какво става в страната.
Т.е. нямат никаква проницателност. И нямат от кое място да я имат. Тези хора - ще се изразя доста меко - са доста надалеч от опцията да споделят с интелигенцията.
Бившият министър председател на България дава „ рецептата “ за излаз от комплицираната обстановка в страната:
„ Може би един рационален излаз е хората да се ориентират и да гласоподават. Да намерят излаз за политическата класа през своя избор като схванат, че доста от гласовете им отиват безусловно на вятъра.
Другият излаз е да се случи още веднъж това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация.
И това би станало, в случай че финансовата дисциплинираност рухне още веднъж в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста сред паричната политика с валутен ръб и фискалната непоклатимост, обезпечена с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дълготраен закон за бюджета. Тази ос по този метод държи макроикономическата непоклатимост на страната в продължение към този момент на 25 и повече години. Тази ос сега се троши. Някои споделят - но бордът няма ли да ни избави. Ако се счупи оста, бордът не може да ни избави. Бордът ще увисне без фискална непоклатимост, без консолидиран бюджет, при фрапантно нарушен закон за обществените финанси.
Бордът не може да удържи тази обстановка.
Има нарушен европейски правилник, който дефинира какво значи вярна фискална политика. Има фискални правила в Европейски Съюз, които са нарушени. Това са разпоредбите за структурния недостиг, който би трябвало да е не повече от 0,5 % от брутния вътрешен артикул, и в случай че е нарушен, следва да се вземат ограничения. Има правила за недостига на консолидирания бюджет,
има цяла страница правила в закона за обществените финанси, които са нарушени.
Не може да вземем за пример разноските в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен артикул. При нас брутният вътрешен артикул нараства във физическо изражение, да кажем със 7 %, а разноските нарастват с 28 на 100.
Ако сме доста способни и смислени хора, в случай че сме рационални, би трябвало да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа опасност за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи страната и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към опазването на здравето, към образованието и така нататък
Какво доверие да имам аз към служители на реда, които са подготвени да излязат на стачка и да разбунят страната, тъй като не им е обещано 51-процентно нарастване на заплатите?
Можете ли да си визиите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли елементарният човек за тези хора? “, чуди се някогашният министър председател.
Това споделя в изявление за „ Дойче веле “ някогашният министър председател (1997-2001) Иван Костов.
„ В другите социалистически страни тези проекти сработиха и те сега са в напълно друго състояние. У нас беше осъществен голям бойкот на европейската рационализация на страната.
Саботажът пристигна от елита на някогашната комунистическа партия и на специфичните служби, които сътвориха проведената престъпност.
Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от основаването на една консолидирана народна власт в страната
Иван Костов разяснява и свадите около проектобюджета на страната за 2025 година.
„ По дебата за бюджета да вземем за пример имаше извънредно откровени, дълбоки прозрения, ясни тези на анализаторите, които участваха. С изключение на двама души - на Йордан Цонев и на Асен Василев, който излезе с някаква неуверена позиция. Всички останали приказват това, което би трябвало да се приказва. Въпросът за какво не ги чуват политиците е същинският, на който отговорът е мъчителен.
На политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в положение да я слушат, не са в положение да я схващат, не са в положение сами да създадат разбор на нещата.
Не са в положение да видят в средносрочна, даже не в най-близка вероятност какво става в страната.
Т.е. нямат никаква проницателност. И нямат от кое място да я имат. Тези хора - ще се изразя доста меко - са доста надалеч от опцията да споделят с интелигенцията.
Бившият министър председател на България дава „ рецептата “ за излаз от комплицираната обстановка в страната:
„ Може би един рационален излаз е хората да се ориентират и да гласоподават. Да намерят излаз за политическата класа през своя избор като схванат, че доста от гласовете им отиват безусловно на вятъра.
Другият излаз е да се случи още веднъж това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация.
И това би станало, в случай че финансовата дисциплинираност рухне още веднъж в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста сред паричната политика с валутен ръб и фискалната непоклатимост, обезпечена с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дълготраен закон за бюджета. Тази ос по този метод държи макроикономическата непоклатимост на страната в продължение към този момент на 25 и повече години. Тази ос сега се троши. Някои споделят - но бордът няма ли да ни избави. Ако се счупи оста, бордът не може да ни избави. Бордът ще увисне без фискална непоклатимост, без консолидиран бюджет, при фрапантно нарушен закон за обществените финанси.
Бордът не може да удържи тази обстановка.
Има нарушен европейски правилник, който дефинира какво значи вярна фискална политика. Има фискални правила в Европейски Съюз, които са нарушени. Това са разпоредбите за структурния недостиг, който би трябвало да е не повече от 0,5 % от брутния вътрешен артикул, и в случай че е нарушен, следва да се вземат ограничения. Има правила за недостига на консолидирания бюджет,
има цяла страница правила в закона за обществените финанси, които са нарушени.
Не може да вземем за пример разноските в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен артикул. При нас брутният вътрешен артикул нараства във физическо изражение, да кажем със 7 %, а разноските нарастват с 28 на 100.
Ако сме доста способни и смислени хора, в случай че сме рационални, би трябвало да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа опасност за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи страната и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към опазването на здравето, към образованието и така нататък
Какво доверие да имам аз към служители на реда, които са подготвени да излязат на стачка и да разбунят страната, тъй като не им е обещано 51-процентно нарастване на заплатите?
Можете ли да си визиите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли елементарният човек за тези хора? “, чуди се някогашният министър председател.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ