Животните - наши братя по разум
Ние, хората, се считаме за изключителни същества - „ венец ” на сътворението или на еволюцията. Средновековните учени са си представяли живия свят като йерархична стълбица, на чиито най-долни стъпала са да вземем за пример червеите, а най-отгоре - хората. Първият, който се осмелил да сложи под въпрос нашата изключителност, бил Чарлз Дарвин. Опитвайки се да открие корените на
човешката просветеност,
Дарвин приложил теорията за еволюцията към развиването на човешкия мозък. След като физиологията ни е еволюирала от по-прости организми, това би трябвало да важи и за нашата просветеност. Корените на разсъдъка би трябвало да са на всички места в животинския свят, доколкото всички живи същества би трябвало да вземат решение идентичен тип проблеми, разсъждавал Дарвин. Животните би трябвало да имат най-малко базови качества за категоризиране, с цел да дефинират да вземем за пример кои неща стават за ястие, коя женска е благосклонна или пък кои животни са хищници и би трябвало да бъдат избягвани. За страдание науката от началото на 20. век отхвърлила всички наблюдения, показващи съществуването на просветеност измежду животните. Учените почнали да гледат на тях като на елементарни „ биологични машини ”, водени от инстинкти и условни рефлекси. Едва през последните десетилетия, под тежестта на насъбраните проучвания, махалото стартира да се връща в полето на Дарвиновата еволюционна вероятност към зараждането на интелекта. Очертаващата се огромна картина сочи, че корените на интелекта са необятно публикувани измежду биологичните типове на Земята.
Първият паднал бастион на човешката изключителност бе самосъзнанието. Днес към този момент знаем без никакво подозрение, че някои типове - делфините, шимпанзетата, слоновете и свраките - разпознават и
осъзнават себе си като човеци.
Освен това знаем, че доста животни имат естествено заложени познавателни качества, които могат да бъдат развити. Учени от Института по еволюционна антропология “Макс Планк ” в Лайпциг (Германия) са изследвали езиковите качества на най-малко три кучета. Най-надареното измежду тях, колито Бетси, имало речник от над 300 думи, като животното знаело тяхното значение и можело да ги асоциира с избран предмет.
Ако когнитивните качества на шимпанзетата или на кучетата могат да бъдат обяснени с тяхната относителна непосредственост до хората в „ огромната скица на живота ”, то какво да кажем за впечатляващия разсъдък на някои пернати? Все отново общият предходник на хората и птиците е бил влечуго, живяло преди не по-малко от 300 млн. години. Интелигентността на африканските сиви папагали да вземем за пример е теоретичен факт.
