Ивета Рангелова: Може да се балансира между личен и професионален живот, но няма универсална рецепта
Ние бягаме от личната си същина и се фокусираме и пренасочваме, даже се сливаме с корпоративната еднаквост и човек стартира да се разпознава с нея като стойност. Това е огромен проблем, тъй като човек се отдалечава от себе си, от действителните си потребности. Може да се балансира сред персонален и професионален живот, само че няма универсална рецепта. Това сподели психологът и арт терапевт Ивета Рангелова в предаването " Човекът на фокус " на Радио " Фокус " разяснявайки тематиката по какъв начин да открием салдото сред професионалния и персоналния живот.
По думите й балансирането на персоналния и професионалния живот е безусловно постижимо, само че рецептата за това не е универсална. " Балансът е да се синхронизираме със себе си. Той потегля от потребностите, от това по какъв начин приоритизирам полезностите в живота си – фамилията ли е преди всичко, кариерата ли, имам ли ползи, съзнавам ли, че нуждая се от разнообразни занимания, които да запълват моята еднаквост, да надграждам аз като чувство. Балансът е въпрос на работа със себе си, с чувствата си ", изясни Рангелова.
Понякога за балансиране на това уравнение е належащо да се добави нещо – интензивност, занимание, повече контакти с другари.
За да се реализира баланс, би трябвало да се излезе от еднотипната интензивност, акцентира психологът. Смяната на режима и на дейностите е основно за салдото и съхранението ни.
" Ако работим едно и също нещо и натоварваме едни и същи центрове в мозъка си, ние го лишаваме от опция за възобновяване и отмора. Т.е. в случай че на всеки един час сменим интензивността и се заредим през друга невронна мрежа чисто като усещане, това на дневна база съхранява ", разясни Рангелова. Такива действия са нужни и на ежеседмична база, добави тя.
На всяка една или две години човек би трябвало да влиза в нова роля или да опитва, излизайки от рутината. " Можем да разтеглим професионалното си портфолио, да сменим интереса си, да опитвам със себе си и да си дадем гориво. Всъщност това зарежда “, уточни психологът.
Живко Кръстев
По думите й балансирането на персоналния и професионалния живот е безусловно постижимо, само че рецептата за това не е универсална. " Балансът е да се синхронизираме със себе си. Той потегля от потребностите, от това по какъв начин приоритизирам полезностите в живота си – фамилията ли е преди всичко, кариерата ли, имам ли ползи, съзнавам ли, че нуждая се от разнообразни занимания, които да запълват моята еднаквост, да надграждам аз като чувство. Балансът е въпрос на работа със себе си, с чувствата си ", изясни Рангелова.
Понякога за балансиране на това уравнение е належащо да се добави нещо – интензивност, занимание, повече контакти с другари.
За да се реализира баланс, би трябвало да се излезе от еднотипната интензивност, акцентира психологът. Смяната на режима и на дейностите е основно за салдото и съхранението ни.
" Ако работим едно и също нещо и натоварваме едни и същи центрове в мозъка си, ние го лишаваме от опция за възобновяване и отмора. Т.е. в случай че на всеки един час сменим интензивността и се заредим през друга невронна мрежа чисто като усещане, това на дневна база съхранява ", разясни Рангелова. Такива действия са нужни и на ежеседмична база, добави тя.
На всяка една или две години човек би трябвало да влиза в нова роля или да опитва, излизайки от рутината. " Можем да разтеглим професионалното си портфолио, да сменим интереса си, да опитвам със себе си и да си дадем гориво. Всъщност това зарежда “, уточни психологът.
Живко Кръстев
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ