Ицо Хазарта: Напред е само целта ни. Назад е калта.
Ние, българите, сме едно цяло. И да се плюем между тях, и да се ненавиждаме от време на време един различен - ние сме дружно. С хубавите и с неприятните ни страни - по доста и от двете. Ние сме България. Това написа евродепутатът Христо Петров - Хазарта във връзка предложениео за референдум за приемане на еврото.
Повече от трийсет години ние дружно катерим една планина - мъчно, на моменти постепенно, с ограничения, с разочарования, само че и с триумфи. Някои от нас - да вземем за пример доста от родителите ни, си оставиха живота по този път. Други се отхвърлиха от отмалялост или яд. И все пак сме дружно и вървим напред, тъй като сме България.
След повече от трийсет години труд и тъга ние сме дружно на финала на това дълго и нечовешко катерене. Изстрадали сме го. Заслужили сме нашата победа.
И на метри преди общата ни победа тези, които по целия път ни дърпаха, препъваха и блъскаха, ни споделят - абе я си починете. Я си помислете дали си коства - вижте какъв брой сте изтощени. Я си слезте назад в калта на умерено и на несъмнено.
Аз съм един българин. Знам какво е да си горделив, че си подобен. Български евродепутат съм и всеки ден виждам почитание към моя народ от страна на почтени и умни хора - от всяка част на нашата Европа. Знам, че това почитание е справедливо и изстрадано. Ние всички го постигнахме дружно - с кавгите ни, със разногласията ни, само че и с общите ни старания. И останахме дружно. Други не съумяха.
Моята скромна роля и задача в моменти като този е да кажа на хората - остана напълно малко от пътя. Нека си подадем ръка и дружно да стигнем там, накъдето вървим повече от трийсет години. Нека не плюем и не ненавиждаме изтощените и гневните, а да им помогнем да извървим пътя си.
Винаги ще има кой да ни дърпа обратно - поради персоналните си цели или поради империята си. Но ние можем и би трябвало да извървим пътя си. Напред е единствено задачата ни. Назад е калта.
Благодаря за вниманието.
Повече от трийсет години ние дружно катерим една планина - мъчно, на моменти постепенно, с ограничения, с разочарования, само че и с триумфи. Някои от нас - да вземем за пример доста от родителите ни, си оставиха живота по този път. Други се отхвърлиха от отмалялост или яд. И все пак сме дружно и вървим напред, тъй като сме България.
След повече от трийсет години труд и тъга ние сме дружно на финала на това дълго и нечовешко катерене. Изстрадали сме го. Заслужили сме нашата победа.
И на метри преди общата ни победа тези, които по целия път ни дърпаха, препъваха и блъскаха, ни споделят - абе я си починете. Я си помислете дали си коства - вижте какъв брой сте изтощени. Я си слезте назад в калта на умерено и на несъмнено.
Аз съм един българин. Знам какво е да си горделив, че си подобен. Български евродепутат съм и всеки ден виждам почитание към моя народ от страна на почтени и умни хора - от всяка част на нашата Европа. Знам, че това почитание е справедливо и изстрадано. Ние всички го постигнахме дружно - с кавгите ни, със разногласията ни, само че и с общите ни старания. И останахме дружно. Други не съумяха.
Моята скромна роля и задача в моменти като този е да кажа на хората - остана напълно малко от пътя. Нека си подадем ръка и дружно да стигнем там, накъдето вървим повече от трийсет години. Нека не плюем и не ненавиждаме изтощените и гневните, а да им помогнем да извървим пътя си.
Винаги ще има кой да ни дърпа обратно - поради персоналните си цели или поради империята си. Но ние можем и би трябвало да извървим пътя си. Напред е единствено задачата ни. Назад е калта.
Благодаря за вниманието.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




