Избори за държавен глава и референдум за президентска република… Красимир Янков пред ФАКТИ
Ние – от " Гражданско придвижване за президентска република ", имаме желание да организираме колкото се може повече хора, с цел да можем да съберем подписи за референдум за президентска република. Сега се организираме с хора, които да стартират събирането на подписите за свикването на референдум. Целта е подписите да не бъдат колкото е условието по закон – 400 000, а да бъдат покрай милион, с цел да стане ясно на тези, които се дефинират като политическа класа, че това се желае от хората. Предвиждаме подписката да стартира напролет. В рамките на три месеца ще се организираме, с цел да съберем тези подписи – несъмнено, в случай че няма някакви форсмажорни условия. През август месец те да бъдат импортирани в Народното събрание, с цел да желаяме народен референдум. Това разгласи пред Лили Маринкова в студио „ ФАКТИ “ и предаването „ Разговор “ Красимир Янков от Гражданско придвижване за президентска република.
„ Въпросът ще бъде: „ Да бъде ли България президентска република? “ Планираме това да се случи по време на президентските избори – тогава, когато хората ще избират държавен глава. Така Централната изборна комисия ще може да организира по едно и също време изборите и референдума, защото общо те костват над 100 милиона лв.. Такъв е нашият проект. Да забележим до каква степен ще можем да се организираме “, сподели гостът.
„ Ние сме наясно, че политиците и тези, които са във властта или чакат да бъдат във властта, ще бъдат срещу. На тях им е угодно в тази система. Имаме за образец Румъния, която през 2003 година направи народен референдум и одобри разширени пълномощия на президента. Президентът Траян Бъсеску организира промени и по този начин Румъния, която изоставаше и беше в по-лошо положение от България, в този момент ни изпревари – с по-висок стандарт и повече вложения. А вложенията са точният измерител – в коя страна има среда за предвидимост, ред и правила, които се съблюдават “, добави Янков.
„ Със сигурност партиите и ангажираните в държавната администрация ще са срещу една президентска република – модел на ръководство, при който е ясно в чии ръце е властта, а отговорността е ясно разпределена. Самият висш главнокомандващ, държавен глава, ще дефинира изпълнителната власт и по този начин няма да бъде пленник на партиите. Един мажоритарно определен президент няма интерес от раздута администрация, обрасла с партийни назначения, работещи не за жителите, а за гласове. Държавният глава в президентска република ще има интерес от ефикасна, високоплатена, само че по-малка администрация, която да работи в услуга на жителите. Защото той се регистрира като мажоритарно определен – пред хората, а не пред партийните преговори или покупко-продажби, в това число и при номинирането му. Когато имаме мажоритарен избор за човек, в който ще бъде действителната власт, тогава и интензивността ще бъде доста висока. Този, който завоюва, ще би трябвало да получи над 50% от поддръжката. Ето това няма да се хареса на партиите, тъй като никоя от тях не може да издигне човек, който да получи такава поддръжка. Дълбоко имам вяра, че никой от актуалните политици, които в този момент са на власт, не може да реализира такова самопризнание. Дори групово не могат да произведат поддръжка от над 50% при днешната интензивност. А когато се гласоподава за президент, въпреки и без действителна власт, интензивността е близо 70%, а не 30% и няколко, както е при парламентарни избори “, показа още гостът.
Още от диалога вижте във ВИДЕОТО.
