Нетрадиционният подарък от лудия гений Ван Гог
Нидерландецът Винсент Вилем ван Гог е считан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма.
Любопитно е, че той развива цялата си художническа активност в последните 10 години от своя живот. Автор е на към 900 картини и 1100 рисунки, само че заболява от психологична болест и се самоубива през 1890 година, когато е едвам на 37 години. Не доста известен приживе, огромната популярност го застига години след гибелта му, откакто на 17 март 1901 година в Париж са изложени 71 от неговите творби.
В историята обаче Ван Гог остава известен освен с творчеството си. Най-големите му шедьоври са излизали отдолу под четката му сред маниакални и депресивни епизоди.
В мразовитата вечер на 23 декември 1888 година Габриел Берлатие, млада прислужница в локалния обществен дом във френското градче Арл, сервира питиета на развеселените посетители, когато ненадейно е извикана да излезе на открито. Там я чака потресаваща панорама - мъж с изцъклен взор, нахлупил шапка над дясното си ухо, която несполучливо прикрива струите кръв, стичащи се по врата му. Той й подава нещо мокро, увито във вестник, със заръката: „ Пази този предмет грижливо “ и изчезва в мрака.
Когато разпростира вестника, Габриел, която се подвизавала в хрониките под псевдонима Рашел, надава вик. Вътре, покрито със съсирена кръв, е нещо, което доста прилича човешко ухо. Тя обаче няма по какъв начин да подозира, че десетилетия по-късно това ще се окаже едно доста известно ухо.-->
Ухото принадлежи на художника Винсент ван Гог, който собственоръчно го е отрязал с бръснач минути по-рано. На идната заран той е открит в леглото си, затрупан с кръв, и в началото е сметнат за мъртъв, само че в последна сметка оживява, с цел да направи по-късно някои от най-известните си автопортрети с превръзка на ухото.
Година и половина, откакто се разделя с ухото си, до момента в който се разхожда из едно пшеничено поле, ван Гог взема решение да се раздели и с живота си, прострелвайки се в гръдния панер. Последните му думи, промълвени на брат му, Тео, 29 часа по-късно, са „ Тъгата ще продължи постоянно “.
Д-р Анри Гасо проучва диагнозите на към 150 лекари през годините и стига до заключението, че през последните години от живота си ван Гог е страдал от епилепсия на темпоралния дял, ускорена от пиенето на абсент.
Любопитно е, че той развива цялата си художническа активност в последните 10 години от своя живот. Автор е на към 900 картини и 1100 рисунки, само че заболява от психологична болест и се самоубива през 1890 година, когато е едвам на 37 години. Не доста известен приживе, огромната популярност го застига години след гибелта му, откакто на 17 март 1901 година в Париж са изложени 71 от неговите творби.
В историята обаче Ван Гог остава известен освен с творчеството си. Най-големите му шедьоври са излизали отдолу под четката му сред маниакални и депресивни епизоди.
В мразовитата вечер на 23 декември 1888 година Габриел Берлатие, млада прислужница в локалния обществен дом във френското градче Арл, сервира питиета на развеселените посетители, когато ненадейно е извикана да излезе на открито. Там я чака потресаваща панорама - мъж с изцъклен взор, нахлупил шапка над дясното си ухо, която несполучливо прикрива струите кръв, стичащи се по врата му. Той й подава нещо мокро, увито във вестник, със заръката: „ Пази този предмет грижливо “ и изчезва в мрака.
Когато разпростира вестника, Габриел, която се подвизавала в хрониките под псевдонима Рашел, надава вик. Вътре, покрито със съсирена кръв, е нещо, което доста прилича човешко ухо. Тя обаче няма по какъв начин да подозира, че десетилетия по-късно това ще се окаже едно доста известно ухо.-->
Ухото принадлежи на художника Винсент ван Гог, който собственоръчно го е отрязал с бръснач минути по-рано. На идната заран той е открит в леглото си, затрупан с кръв, и в началото е сметнат за мъртъв, само че в последна сметка оживява, с цел да направи по-късно някои от най-известните си автопортрети с превръзка на ухото.
Година и половина, откакто се разделя с ухото си, до момента в който се разхожда из едно пшеничено поле, ван Гог взема решение да се раздели и с живота си, прострелвайки се в гръдния панер. Последните му думи, промълвени на брат му, Тео, 29 часа по-късно, са „ Тъгата ще продължи постоянно “.
Д-р Анри Гасо проучва диагнозите на към 150 лекари през годините и стига до заключението, че през последните години от живота си ван Гог е страдал от епилепсия на темпоралния дял, ускорена от пиенето на абсент.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ