Нидал Алгафари: Колко от нас потърсиха вината във всички нас?
Нидал Алгафари
През последните години се случиха доста нещастия в Родината ни. на доста почтени деца, дами и младежи им бе отнета опцията да пораснат, да се влюбят, да изживеят щастливи мигове. След всяка една от нещастията оживелите търсим отплата в съответни индивиди или институции. Рисуваме плакати. Излизаме на митинги. Блокираме пътища. Искаме оставки и чакаме някой да поеме виновността, различен да бъде наказан, за трети пък желаеме по-строга присъда.
Колко от нас потърсиха виновността във всички нас?
Колко от нас видяха причина и в самите нас?
Всички ние, най-малко моето потомство, че и предходното, допуснахме възпитанието на децата да е на това равнище, което е в този момент?
Не бяхме ли ние тези, дето си мълчахме, когато мутрите ни биеха, рекетираха и ограбваха?
Не си ли мълчахме, когато ни задължаваха да слагаме стикери на колите си против обири от тези, които ни задължаваха?
Мълчахме ли, когато приватизираха - ограбиха- труда на родителите ни и по този начин се сътвори богатата класа?
Не гледахме ли с любознание или четяхме с такова вестниците с вести от " хай лайфа " - тези, които ни ограбиха?
Всички ние не насърчавахме ли тарикатите и не търсихме ли далаверата?
Не допуснахме ли момчетата ни да имат за идоли нискочелите, дебеловратите, мускулестите, преметнали чантички пред гърдите и каращи мощни коли, неспазващи разпоредбите?
Всички ние допуснахме ли момиченцата да замязват на западни магистралки? Ценностите им да са силикон в гърдите, хиалурон в устните, изкуствените мигли и батката с парите да ги вози?
Не въртяхме ли задните си елементи на " Пиратки ", Шушани и сини прашки?
Възмущавахме ли се, протестирахме ли, когато родители биеха учители?
Мълчахме! Да, някой ще напише или ще си каже: Ама аз се възмущавах! Може и да е по този начин, само че с това си остана.
Всички в този момент желаеме правдивост.
Искаме отмъщение.
Искаме оптимални присъди и чакаме това да го сторят институциите, забравяйки първата и най-важната институция, възпитанието в фамилията.
Смачкахме втората по мощ институция - образованието. А за третата - културата... няма я изобщо във всекидневието ни.
Виновни сме всички дружно тъкмо толкоз, колкото и причинителите на нещастията. Когато в щайгата с плодове се оставят няколко изгнили плода с времето изгнива цялата щайга.
