Алгафари: Увеличат ли заплатите на шофьорите, ще е редно да направят същото и с тези на учителите и лекарите
Нидал Алгафари показа своето мнение в обществените мрежи по отношение на тематиката за настояванията на водачите на тролейбуси, рейсове, ватманите. Той показва поддръжка за концепцията всички жители в България да получават положително заплащане, само че акцентира, че то следва да бъде съобразено с направените вложения в обучение и професионално развиване.
По неговите думи за заемането на длъжностите в градския превоз не се изисква висше обучение, специализация или продължаващо образование. Работещите в бранша постоянно акцентират като мотив ранния час на започване на работа, само че не дават цялостна информация по отношение на продължителността на промените и броя на почивните дни.
Алгафари прави съпоставяне с лекарската специалност, при която подготовката е дълга, интензивна и изисква съществени персонални и финансови жертви. Въпреки това, лекарите постоянно получават по-ниско заплащане от чиновници, които не са вложили в дълготрайно обучение и професионално развиване.
На тази основа се слага въпросът за справедливостта при установяване на заплатите. Алгафари показва мнение, че вероятно нарастване на възнагражденията в градския превоз би трябвало да бъде съпроводено с уместно повишение на заплатите на лекари, учители, инженери, медицински сестри и културни дейци. Тъй като сходно всеобщо нарастване е мъчно осъществимо, създателят приканва алчността да не бъде водещ фактор в договарянията за по-високи заплати.
Ето целия текст на Алгафари:
" Водачите на тролейбуси, водачите на рейсове, ватманите и администрацията им желаят да им се усилят заплатите до едно обичайно равнище. Искам всеки в България да получава доста положително възнаграждение. Ама всеки съгласно инвестицията в него.
За да си един от гореизброените не се изисква висше обучение. Не се изисква и специализация. Още по малко се изисква да четеш и да се образоваш до края на службата ти. Изтъкват водачите на градския превоз, че започвали работа в три часа заран, само че не помнят да уведомят жителите, какъв брой часа им е промяната и какъв брой са почивните им дни.
Ще дам образец с лекарите и заплащането им. Учат 12 години и би трябвало да завършат с доста, доста добър триумф. Трябва да аплайват и за това би трябвало още повече труд, недоспиване, стрес. След като бъдат признати най-хубавите, минават през първи стадий две години предклинично образование, след него втори стадий четири години клинично образование, а след него трети стадий – преддипломен стаж, който се организира в университетските лечебни заведения и болнични бази, последван от държавни изпити по редица специалности. Всеки учебен срок коства към хиляда лв.. След всичко това лекарят получава доста по-малко от не вложилите в нищо с изключение на във взимане на брошура.
Дали е заслужено?
Увеличат ли заплатите на водачите и администрацията на градския превоз, би било редно и заслужено да се усилят подобащо и заплатите на лекарите, медицинските сестри, учителите, инжинерите, пазителите на културата ни - музейни служащи, библиотекари, читалищни дейци. Дали е допустимо?! Не е! Тогава алчността не би трябвало да е водеща в договарянията! ", приключва Алгафари.
По неговите думи за заемането на длъжностите в градския превоз не се изисква висше обучение, специализация или продължаващо образование. Работещите в бранша постоянно акцентират като мотив ранния час на започване на работа, само че не дават цялостна информация по отношение на продължителността на промените и броя на почивните дни.
Алгафари прави съпоставяне с лекарската специалност, при която подготовката е дълга, интензивна и изисква съществени персонални и финансови жертви. Въпреки това, лекарите постоянно получават по-ниско заплащане от чиновници, които не са вложили в дълготрайно обучение и професионално развиване.
На тази основа се слага въпросът за справедливостта при установяване на заплатите. Алгафари показва мнение, че вероятно нарастване на възнагражденията в градския превоз би трябвало да бъде съпроводено с уместно повишение на заплатите на лекари, учители, инженери, медицински сестри и културни дейци. Тъй като сходно всеобщо нарастване е мъчно осъществимо, създателят приканва алчността да не бъде водещ фактор в договарянията за по-високи заплати.
Ето целия текст на Алгафари:
" Водачите на тролейбуси, водачите на рейсове, ватманите и администрацията им желаят да им се усилят заплатите до едно обичайно равнище. Искам всеки в България да получава доста положително възнаграждение. Ама всеки съгласно инвестицията в него.
За да си един от гореизброените не се изисква висше обучение. Не се изисква и специализация. Още по малко се изисква да четеш и да се образоваш до края на службата ти. Изтъкват водачите на градския превоз, че започвали работа в три часа заран, само че не помнят да уведомят жителите, какъв брой часа им е промяната и какъв брой са почивните им дни.
Ще дам образец с лекарите и заплащането им. Учат 12 години и би трябвало да завършат с доста, доста добър триумф. Трябва да аплайват и за това би трябвало още повече труд, недоспиване, стрес. След като бъдат признати най-хубавите, минават през първи стадий две години предклинично образование, след него втори стадий четири години клинично образование, а след него трети стадий – преддипломен стаж, който се организира в университетските лечебни заведения и болнични бази, последван от държавни изпити по редица специалности. Всеки учебен срок коства към хиляда лв.. След всичко това лекарят получава доста по-малко от не вложилите в нищо с изключение на във взимане на брошура.
Дали е заслужено?
Увеличат ли заплатите на водачите и администрацията на градския превоз, би било редно и заслужено да се усилят подобащо и заплатите на лекарите, медицинските сестри, учителите, инжинерите, пазителите на културата ни - музейни служащи, библиотекари, читалищни дейци. Дали е допустимо?! Не е! Тогава алчността не би трябвало да е водеща в договарянията! ", приключва Алгафари.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ