Ничии права не могат и не следва да могат да

Ничии права не могат и не следва да могат да се лишават с подписка и с петиция. Все отново сме правова страна. Това сподели пред радио „ Фокус “ експертът по здравно право юрист доктор Мария Петрова.

„ Колкото и рецензии да имаме към една или друга система, подобен е законът и ние сме длъжни да го съблюдаваме. Има няколко механизма за отнемане от права за упражняване на лекарската специалност. Единият е през Етичната комисия на БЛС, другият е в случай че лекарят е спрял да заплаща членския си импорт в съсловната организация или в случай че имаме влезнала в действие наказателна присъда по наказателно дело, която да изисква налагане на сходна глоба. С подписки, с петиции, още повече при недоказана виновност и при неразбираеми условия, това е един обществен линч и вендета, която не би трябвало да се позволява в която и да е демократична и правова страна, тъй като на следващия ден със същата мощ може да желаяме някой да бъде лишен от наставнически права, тъй като сме сметнали, че е неприятен родител в нашите очи. Абсолютно неуместно, неприемливо е и не би трябвало да се спекулира с това нещо “, безапелационна бе доктор Петрова.

По думите й при положение, че пациентът счита, че са нарушени пациентските му права, той би трябвало да направи разграничаване сред няколко неща – дали е неудовлетворен от качеството на лекуването му, от размера на лекуването, дали счита, че лекуването му е забавено.

" В такива случаи би трябвало да се обърне към Изпълнителна организация " Медицински контрол “, която да извърши инспекция дали в съответния случай са спазени главните правила, гарантиращи правата на пациента, и съответния медицински стандарт, в случай че има подобен. В случай, че установяват някакво нарушаване, те би трябвало да подхващат административно-наказателна отговорност по отношение на лекаря или лечебното заведение. Ако обаче пациентът счита, че е станал жертва на " машинация “ – някой ни е надписал интервенция, която в никакъв случай не са ни направили и това води до отрицателни последствия при застрахователи или работодатели, тогава е редно да се обърнем към НЗОК, тъй като следователно са нарушени правата ни като здравноосигурени лица. Ако пък считаме, че в болничното заведение или в лечебното заведение някой е нарушил правилника за вътрешния ред, тогава би трябвало да се обърнем към Регионалната здравна ревизия “, изясни адв. Петрова.

Тя беше безапелационна, че не е належащо пациентите да се обръщат към неправителствени организации. " Това са неофициални, неправителствени структури, които нямат своето място в контрола на опазването на здравето. Да, те могат да посочват някакъв проблем, само че по никакъв метод не могат да дадат решението “, разясни тя.

Ако се търси административно-наказателна отговорност, тогава срокът за сезиране на съответната способена институция е една година от събитието. " Ако се търси обезщетение, което нормално е финансово, като се изключи че ние сигнализираме, че нещо се е случило, целим да получим обезщетение за нещо, за което са ни навредили – боязън, стрес, дискомфорт, загуба на непосредствен. Тогава отминалостта е пет години от момента, в който знаем кой е увреждащият. Трябва да се съобрази каква е претенцията, какъв брой съответстваща е тя, на каква отговорност предстои, към коя институция би трябвало да бъде отнесена “, изясни адв. Мария Петрова.

Тя акцентира, че не всичко, което се коства неправда на пациента, в реалност може да бъде мотив да се понесе отговорност. " И тъй като конкретиката на случаите доста постоянно върви на повърхност чисто морално-етични проблеми и проблеми в връзката, тогава е редно да се обръщаме към съответната Етична комисия към БЛС, с ангажимента, че не се чака нещо да се случи в резултат на такова сезиране “, добави експертът по здравно право.

Пациентът, чиито права са повредени, е този, който би трябвало да сезира съответните институции, добави тя.