Ниагарският водопад пази зловещи тайни
Ниагарски водопад е името, обещано на група от водопади, намиращи се на границата сред Съединени американски щати и Канада – по-точно сред щата Ню Йорк и провинция Онтарио. Най-големият от тях е Подковата, най-вече на канадска територия, следван от Американския водопад и Булчинския воал. Тези водопади не са най-големите в света, само че дружно имат най-големия поток на вода в света, а височината им е 50 метра.
Освен че са доста впечатляващи, водопадите са дом на безчет призраци и някои злокобни секрети, написа pochivka.blitz.bg.
Историята на Ниагара
Никой не е напълно сигурен от кое място идва името Ниагара, само че няма подозрение, че някое от племената там живеещи в близост, е употребило име, което го е въодушевило. Един от първите европейци, видели водопадите, е французинът Самюел де Шамплейн през 1604 година, написа weird-world.net.
Веднага след „ откриването “ си Ниагара става огромна туристическа атракция и даже при започване на 19-и век братът на Наполеон Бонапарт – Жером, го посетил със своята нова младоженка.
За страдание там има и огромен брой смъртни случаи при произшествия, злосторни дейности и, несъмнено, от безумци, които на фона на водопадите са правили най-откачени номера. Затова не е необичайно, че на Ниагарския водопад има доста призраци.
Девойката от мъглата
Най-старата история, свързвана с водопада, идва от локална приказка, обвързвана с бога на гръмотевиците. Млада госпожица изгубила брачна половинка си, а с него и вярата си. Тя плавала със своето кану по реката, пеейки песни за гибелта, до момента в който един ден не я хванало течението и не я тласнало към водопада.
Тя щяла да бъде хвърлена от водопада и да почине, когато Хено – богът на гръмотевиците, който живеел във водопада, я хванал. Той я взел и дружно със синовете си ѝ оказал помощ да преодолее скръбта си.
Един от дребните синове се влюбил в девойката и те се оженили, а скоро по-късно им се родил и наследник. Тя съжалявала единствено, че не можела да види още веднъж своя народ. Тогава Хено разкрил скрит план на една огромна змия да избие народа ѝ и ѝ разрешил да се върне при тях, с цел да ги предизвести.
Змията била гневна, че проектът ѝ се провалил, само че Хено се надигнал от водопада и я поразил. Тялото ѝ, обаче, паднало и наводнило дома на Хено, който бил заставен да напусне Ниагара дружно със фамилията си и да се засели на небето. Оттогава гръмотевиците се чуват в облаците и отекват надолу по водопадите, където в миналото живеел богът.
Съвременни истории
Историята за призрака от кабинка номер 7 е по-съвременна и типична история за призраци. Момчето в нея било на 16 години и се казвало Тревър. Той посетил водопадите с майка си и сестра си. Той бил ядосан млад мъж, който чувствал, че майка му избира сестра му, откакто татко им ги напуснал.
Във въпросния ден фамилията се качило на лодката на Девойката от мъглата, посетило Пещерата на ветровете и най-после се качило в кабинка номер 7, с цел да се повозят над водопада Подкова. Имало единствено две места и майката споделила на момчето да даде мястото си на сестра си. Последвал спор и майката декларирала, че в никакъв случай повече не желае да приказва с него. Когато той слязъл се хвърлил във водопадите.
Сега Тревър се вози с кабинка номер 7 – мястото, където схванал, че фамилията му не го е грижа за него. Той може да бъде забелязан със сълзи на очи, до момента в който кабинката се спуска към дъното на водопадите.
Пещерата на злите духове
Освен коренни богове и неспокойни момчета, Ниагара си има и прокълната пещера. Пещерата на злите духове е кръстена по този начин от индианците сенека и удостоверение от европейски странник разкрива за какво.
През 1669 година Робер Кавалие дьо ЛаСал пристигнал при водопадите. Той бил петият бял човек, стъпвал по тези земи. Той видял пещерата и попитал своя локален лидер за нея, само че му споделили да не влиза.
Когато попитал за какво, лидерът споделил, че когато били основани първите хора, Великият дух ги обичал и им дал земя, на която да се радват. Но хората станали неприятни и създали военни съюзи, което ядосало Великия дух.
При Големия водопад Онгуиаарха скалите почнали да падат от неговия яд и се отворила Дяволската дупка. Тя се трансформирала в ручей и това разрешило Злият дух да бъде освободен. Странни звуци се чували от пещерата и един самоуверен млад мъж влезнал да ревизира какво става. Той се върнал като беснеещ лунатик, чиято коса от черна станала бяла като сняг. Оттогава никой не е влизал в пещерата.
ЛаСал пренебрегнал предизвестието и решил да влезе. Злият дух му прошепнал в ухото, че в случай че се върне у дома, ще има дълъг и пълностоен живот с доста генерации наследници и името му ще бъде записано за поколенията във велика империя. Но в случай че тръгнел на запад, щял да почине самичък, надалеч от хората, и хората му ще бъдат разнасяни от животни под тропическото слънце.
Изследователят излязъл от пещерата и разкрил, че тези неща към този момент са почнали да се случват, защото хората му го били изоставили, с цел да се върнат в Монреал. За едно десетилетие той бил опустошен и решил да направи това, което духът му споделил да не прави – той отпътувал за Луизиана, с цел да сътвори колония.
По средата на експедицията той бил погубен от личните си мъже, а тялото му било захвърлено в Мисисипи.
Легендата за пещерата се пази и до през днешния ден и, макар че никой не ѝ обръща доста внимание, си коства да се подсети, че на проклятието му трябвали 20 години, с цел да засегне ЛаСал. Така че кой знае какъв брой хората са потърпевши от него без да осъзнават, че повода за тяхното проваляне е шепотът в тъмното от тази пещера в Ниагара.
Освен че са доста впечатляващи, водопадите са дом на безчет призраци и някои злокобни секрети, написа pochivka.blitz.bg.
Историята на Ниагара
Никой не е напълно сигурен от кое място идва името Ниагара, само че няма подозрение, че някое от племената там живеещи в близост, е употребило име, което го е въодушевило. Един от първите европейци, видели водопадите, е французинът Самюел де Шамплейн през 1604 година, написа weird-world.net.
Веднага след „ откриването “ си Ниагара става огромна туристическа атракция и даже при започване на 19-и век братът на Наполеон Бонапарт – Жером, го посетил със своята нова младоженка.
За страдание там има и огромен брой смъртни случаи при произшествия, злосторни дейности и, несъмнено, от безумци, които на фона на водопадите са правили най-откачени номера. Затова не е необичайно, че на Ниагарския водопад има доста призраци.
Девойката от мъглата
Най-старата история, свързвана с водопада, идва от локална приказка, обвързвана с бога на гръмотевиците. Млада госпожица изгубила брачна половинка си, а с него и вярата си. Тя плавала със своето кану по реката, пеейки песни за гибелта, до момента в който един ден не я хванало течението и не я тласнало към водопада.
Тя щяла да бъде хвърлена от водопада и да почине, когато Хено – богът на гръмотевиците, който живеел във водопада, я хванал. Той я взел и дружно със синовете си ѝ оказал помощ да преодолее скръбта си.
Един от дребните синове се влюбил в девойката и те се оженили, а скоро по-късно им се родил и наследник. Тя съжалявала единствено, че не можела да види още веднъж своя народ. Тогава Хено разкрил скрит план на една огромна змия да избие народа ѝ и ѝ разрешил да се върне при тях, с цел да ги предизвести.
Змията била гневна, че проектът ѝ се провалил, само че Хено се надигнал от водопада и я поразил. Тялото ѝ, обаче, паднало и наводнило дома на Хено, който бил заставен да напусне Ниагара дружно със фамилията си и да се засели на небето. Оттогава гръмотевиците се чуват в облаците и отекват надолу по водопадите, където в миналото живеел богът.
Съвременни истории
Историята за призрака от кабинка номер 7 е по-съвременна и типична история за призраци. Момчето в нея било на 16 години и се казвало Тревър. Той посетил водопадите с майка си и сестра си. Той бил ядосан млад мъж, който чувствал, че майка му избира сестра му, откакто татко им ги напуснал.
Във въпросния ден фамилията се качило на лодката на Девойката от мъглата, посетило Пещерата на ветровете и най-после се качило в кабинка номер 7, с цел да се повозят над водопада Подкова. Имало единствено две места и майката споделила на момчето да даде мястото си на сестра си. Последвал спор и майката декларирала, че в никакъв случай повече не желае да приказва с него. Когато той слязъл се хвърлил във водопадите.
Сега Тревър се вози с кабинка номер 7 – мястото, където схванал, че фамилията му не го е грижа за него. Той може да бъде забелязан със сълзи на очи, до момента в който кабинката се спуска към дъното на водопадите.
Пещерата на злите духове
Освен коренни богове и неспокойни момчета, Ниагара си има и прокълната пещера. Пещерата на злите духове е кръстена по този начин от индианците сенека и удостоверение от европейски странник разкрива за какво.
През 1669 година Робер Кавалие дьо ЛаСал пристигнал при водопадите. Той бил петият бял човек, стъпвал по тези земи. Той видял пещерата и попитал своя локален лидер за нея, само че му споделили да не влиза.
Когато попитал за какво, лидерът споделил, че когато били основани първите хора, Великият дух ги обичал и им дал земя, на която да се радват. Но хората станали неприятни и създали военни съюзи, което ядосало Великия дух.
При Големия водопад Онгуиаарха скалите почнали да падат от неговия яд и се отворила Дяволската дупка. Тя се трансформирала в ручей и това разрешило Злият дух да бъде освободен. Странни звуци се чували от пещерата и един самоуверен млад мъж влезнал да ревизира какво става. Той се върнал като беснеещ лунатик, чиято коса от черна станала бяла като сняг. Оттогава никой не е влизал в пещерата.
ЛаСал пренебрегнал предизвестието и решил да влезе. Злият дух му прошепнал в ухото, че в случай че се върне у дома, ще има дълъг и пълностоен живот с доста генерации наследници и името му ще бъде записано за поколенията във велика империя. Но в случай че тръгнел на запад, щял да почине самичък, надалеч от хората, и хората му ще бъдат разнасяни от животни под тропическото слънце.
Изследователят излязъл от пещерата и разкрил, че тези неща към този момент са почнали да се случват, защото хората му го били изоставили, с цел да се върнат в Монреал. За едно десетилетие той бил опустошен и решил да направи това, което духът му споделил да не прави – той отпътувал за Луизиана, с цел да сътвори колония.
По средата на експедицията той бил погубен от личните си мъже, а тялото му било захвърлено в Мисисипи.
Легендата за пещерата се пази и до през днешния ден и, макар че никой не ѝ обръща доста внимание, си коства да се подсети, че на проклятието му трябвали 20 години, с цел да засегне ЛаСал. Така че кой знае какъв брой хората са потърпевши от него без да осъзнават, че повода за тяхното проваляне е шепотът в тъмното от тази пещера в Ниагара.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ