Незрящите в Пловдив – затворници в домовете си, близките им

Незрящите в Пловдив – пандизчии в домовете си, околните им – заложници на системата

Излизането за незрящите в Пловдив без непозната помощ на процедура е невероятно. Заради неналичието на налична инфраструктура в града, хората със зрителни проблеми стават безусловно пандизчии в домовете си.

„ Без непозната помощ „ на открито “ или както го назоваваме - „ в огромното пространство “, е голямо тестване и предизвикателство за нас. Достъпът за самичък човек с проблем със зрението до институции и до лечебни заведения, е неосъществим, тротоарите са превърнати в паркинги. За страдание, неведнъж ставаме и пациенти на лечебните заведения, откакто МПС ни ударятзаради липса на съответна за нас сигнализация по светофарите “, описа пред Дарик ръководителят на Асоциацията на сляпо-глухите в България със седалище в Пловдив - Величка Драганова.

По думите й, разликата сред втория град по величина в България и София в това отношение е огромна.

„ В столицата да вземем за пример, незрящите единствено допирайки с червено-белия си бастун електронните табла, незабавно получават звуковсигнал на коя спирка се намират “, уточни Драганова.

За една майка с незрящо дете в Пловдив няма вид да работи, описа пред Дарик и Пепи Димитрова, чиято щерка е незряща. Според нея, единият от родителите на деца с такова увреждане няма избор и става пленник на системата, която не е „ помислила “ за задоволително съответна и комфортна външна среда, в която техните деца да могат да се движат и обгрижват независимо и безвредно.

„ За мен, както и да останалите родители на деца с увреждания, всекидневието е едно и също от години. Ползването на градски превоз е немислимо за незрящите – не на всички места има звукова сигнализация на светофарите, а и да има – то тя е една и съща за всичките секции и сляпчовек не може да разграничи " червен " или " зелен " светофар е сега, с цел да може да пресече. Освен това, специфична настилка има единствено по ново ремонтираните булеварди и пътища в града. Затова заран водим незрящите си деца в учебно заведение, а след това ги прибираме. По време на занятията разчитаме само и единствено на разбирането на останалите възпитаници и на учителите, тъй като за нашите деца е повече от рисково да се придвижат сами и в постройките на образователните заведения “, показа с болежка майката на Никол.

Според Пепи Димитрова обаче всички проблеми идват от неангажираността на държавните институциии неналичието, в резултат на това, на съответно отношение на хората в България към незрящите.

„ Ако това се промени, ще се промени и всичко останало и тогава няма да се постанова да чакаме 20 години за монтиране на съответна звукова сигнализация или за създаване на профилираната за слепите настилка по булевардите и улиците “, уверена е майката на Никол.

И тя, и ръководителят на Асоциацията на слепо-глухите Величка Драганова не престават да чакат институциите да подхващат незабавни дейности за обезпечаването на задоволително съответни външни условия, без компаньон, на незрящите хора.

От Дарик радио изпратихме питане доОбщина Пловдив, откъдето чакаме формален отговор по какъв начин локалната администрация може да усъвършенства изискванията на живот на открито на хората със зрителни и слухови увреждания.

Повече за това има ли налична среда и комфортна инфраструктура за хората с увреждания в Пловдив, слушайте на следващия ден от 11,00 часа във втория спор от акцията на Дарик радио „ Най-добрият квартал за живеене “.