Незрящ младеж се включи в пробег в Северозапада
Незрящ юноша взе участие в пробег в Северозапада.
Виктор Асенов е на 27 години и обича бягането, планините и пещерите. Той е незрящ и потвърждава, че границите са тези, които сами си слагаме. Търси нови преживявания, тъй като споделя, че човек би трябвало да бъде изваден от зоната си на комфорт, с цел да се развива.
" В края на ноември взе участие в пробег в Белоградчик, а преди този момент и във Врачанския Балкан, споделя Александър Александров ", уредник на събитието.
" Седмица преди " Белоградчик рън " имахме събитие във Враца. Казваше се " Вратцата рън ". Там трасето е доста мъчно и технично - доста сериозна пътека с доста съществено нанагорнище, което е предизвикателство и за хора, които виждат да се оправят с това нещо ", споделя Александър Александров.
Емил Бояджийски, прочут от баскетболния тим на Видин, в недалечното минало съпровожда Виктор по трасето.
" Когато разбрах, че Виктор има потребност от подпомагане, не съм се колебал. Помогнах му ", безапелационен е Бояджийски.
В всекидневието Виктор се придвижва благодарение на своето куче лидер, само че за бягането в планината има потребност от компаньон.
" Аз се занимавам с всевъзможни аутдор действия, вървене по пещери. Не приказваме за облагородени пещери като Леденика, Магура и сходни, а приказваме за необлагородени пещери. Сега съм се запалил по бягането. Винаги съм обичал да търча, да съм бърз. Горе в планината постоянно виждам да съм първи, да съм бърз, до момента в който моята жена е по техничните терени, където би трябвало умелост, да си по-умел в тези неща. Аз обичам място да дръпна, да се тича напред и да бързам. Винаги се придвижвам с куче лидер, само по бяганията в този момент се придвижвам с сътрудник, тъй като сега няма куче, което да може да тича по този начин. В чужбина има такива кучета. Дори има бягания за незрящи, само че в България кучетата не са привикнали, а и нашите терени не разрешават тичане. Терените ни са много тежки. Дори един парк не толкоз еднакъв както би трябвало да бъде, както е в чужбина - еднакъв, равен асфалт. Парковете ни са като кръстосан терен, за жалост. В парковете както в България, по този начин и в чужбина това, което е тествано и работи - човек бяга с една лента на към 10/15 сантиметра. Може и малко по-дълга да бъде. Единият я хваща или я връзва към китката. По този метод бягаме по необятни пространства - алеи, където могат да минат двама души. При тесните направления, каквито са в планината, въпреки че в планината също има места, където можем да тичаме с лента, да вземем за пример на " Белоградчик рън " половината трасе беше бегаемо по този вид, тъй като бяха необятни черни пътища, а при местата, където е тясно, той хваща начело едни щеки, аз ги пипвам откъм гърба и бягаме един зад различен ", споделя Виктор.
Виктор Асенов е на 27 години и обича бягането, планините и пещерите. Той е незрящ и потвърждава, че границите са тези, които сами си слагаме. Търси нови преживявания, тъй като споделя, че човек би трябвало да бъде изваден от зоната си на комфорт, с цел да се развива.
" В края на ноември взе участие в пробег в Белоградчик, а преди този момент и във Врачанския Балкан, споделя Александър Александров ", уредник на събитието.
" Седмица преди " Белоградчик рън " имахме събитие във Враца. Казваше се " Вратцата рън ". Там трасето е доста мъчно и технично - доста сериозна пътека с доста съществено нанагорнище, което е предизвикателство и за хора, които виждат да се оправят с това нещо ", споделя Александър Александров.
Емил Бояджийски, прочут от баскетболния тим на Видин, в недалечното минало съпровожда Виктор по трасето.
" Когато разбрах, че Виктор има потребност от подпомагане, не съм се колебал. Помогнах му ", безапелационен е Бояджийски.
В всекидневието Виктор се придвижва благодарение на своето куче лидер, само че за бягането в планината има потребност от компаньон.
" Аз се занимавам с всевъзможни аутдор действия, вървене по пещери. Не приказваме за облагородени пещери като Леденика, Магура и сходни, а приказваме за необлагородени пещери. Сега съм се запалил по бягането. Винаги съм обичал да търча, да съм бърз. Горе в планината постоянно виждам да съм първи, да съм бърз, до момента в който моята жена е по техничните терени, където би трябвало умелост, да си по-умел в тези неща. Аз обичам място да дръпна, да се тича напред и да бързам. Винаги се придвижвам с куче лидер, само по бяганията в този момент се придвижвам с сътрудник, тъй като сега няма куче, което да може да тича по този начин. В чужбина има такива кучета. Дори има бягания за незрящи, само че в България кучетата не са привикнали, а и нашите терени не разрешават тичане. Терените ни са много тежки. Дори един парк не толкоз еднакъв както би трябвало да бъде, както е в чужбина - еднакъв, равен асфалт. Парковете ни са като кръстосан терен, за жалост. В парковете както в България, по този начин и в чужбина това, което е тествано и работи - човек бяга с една лента на към 10/15 сантиметра. Може и малко по-дълга да бъде. Единият я хваща или я връзва към китката. По този метод бягаме по необятни пространства - алеи, където могат да минат двама души. При тесните направления, каквито са в планината, въпреки че в планината също има места, където можем да тичаме с лента, да вземем за пример на " Белоградчик рън " половината трасе беше бегаемо по този вид, тъй като бяха необятни черни пътища, а при местата, където е тясно, той хваща начело едни щеки, аз ги пипвам откъм гърба и бягаме един зад различен ", споделя Виктор.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ