За референдум или защо кампанията в подкрепа на еврото е престъпление не само срещу националния интерес, но и срещу здрави разум
Незначителният мотив да напиша този коментар е, че неотдавна попаднах в Actualno.com на следното преднамерено заглавие: " Слабо образованите се тормозят от приемане на еврото, а бизнесът всеобщо поддържа ". По-дълбоката причина е натрупващото се от тридесет години отвращение от закононарушенията на " героите " на прехода против страната и убеждението, че в случай че сънародниците ни, с право отвратени от политици и медии, продължат да бъдат пасивни и разрешат замяната на лв. с евро, това би довело в междинен проект до по-тежка икономическа и политическа злополука от всичко претърпяно до момента.
Горната обява в Actualno.com показва изследване на социологическа организация Алфа Рисърч за публичните настройки за въвеждане на еврото. Без данни, подкрепящи тъкмо този аспект на проучването, се твърди, че " най-неинформирани и с най-вече опасения са хората от най-малките обитаеми места и тези с ниска степен на обучение ".
Възможно е самото изказване да не е погрешно и даже да е подкрепено с данни. Всеки може да реши дали такива настройки са изненадващи, като се имат поради пагубните демографски и стопански последици на прехода до момента за цялата страна, само че в най-тежка форма - за дребните обитаеми места, за необразованите и обществено слабите.
***
Общото подстрекателство обаче е лъжливо и прикрива същинските въпроси:
Защо няма публичен спор, за какво налични обстоятелства за следствията от въвеждане еврото за страните от периферията се премълчават?
Дали по-голяма осведоменост би понижила опасенията, както се внушава, или в противен случай, би нараснала поддръжката за отсрочване на участие в Еврозоната?
Надареният със здрав разсъдък български четец се досеща, че отсъствието и отлагането на осведомен публичен спор по тематиката е задоволително явен отговор на последния въпрос.
Ще се опитаме да предадем налично някои значими моменти от рецесията на Еврозоната, позната на света като гръцка рецесия, с вярата те да оказват помощ на читателя да получи визия за действителната обстановка и за степента, в която повтаряните до погнуса послания за общи полезности и споделено възобновяване прикриват в действителност нападателни немски и френски ползи, както и прекачване на загубите от рецесията през 2008 от центъра на Европейски Съюз към страни от периферията и към обществено слабите пластове на популацията.
***
Важни моменти в годините преди рецесията на Еврозоната, или за какво денят не си проличава по заранта:
Еврото е въведено през 1999 - 2001 година. Лисабонската тактика от март 2000 слага цел " до 2010 Европейски Съюз да се трансформира в най-конкурентноспособната и динамична стопанска система на знанието в света, способна на резистентен стопански напредък... с по-добра обществена интеграция " (1). Финансовите среди във Франкфурт, Лондон и Ню Йорк тънат в оптимизъм. През 2003 икономистът и нобелов лауреат Робърт Лукас твърди, че казусът с икономическите депресии е на практика решен.
Банки от центъра на Европейски Съюз, най-много немски и френски, кредитират безконтролно и нападателно, страните от Еврозоната в Южна Европа задлъжняват внезапно, само че са способни да издават държавни облигации с ниски лихви, заради " ниския " риск, без оглед на стопански индикатори. Това е тежък недостатък на Еврозоната, който по една случайност облагодетелства верните европейци. Печели немският експорт и промишленост.
На банките е разрешено да се саморегулират, да регистрират занижен риск, в това число нулев държавен риск, и надлежно да поддържат непълен капитал, нужен при положение на рецесия. Разумните гласове са подценявани. Един по-прям финансист в American Morning/CNN сподели, че да оставиш банка да се саморегулира е все едно да се довериш на куче да пази купчина кокали.
Описаното дотук значи, че европейските стратези и финансисти чакат лятното време на удобната икономическа среда да продължи постоянно. И че не са чували какво споделят хора патили - че лятно време без абичка, и зимно време без торбичка не е целесъобразно да се вършат Лисабонски тактики...
***
Първо деяние на рецесията в Еврозоната:
Финансовият провал през 2008 е мразовит душ върху горните настроения. Всички споделени полезности за забравени. Започва битка за политическо оцеляване и търсене на изкупителни жертви. Кризата стартира с разпад на американски финансови и застрахователни институции. Това води до тежки банкови загуби в Европейски Съюз и през октомври същата година Франция и Германия обезпечават държавна помощ, и гаранции за личните си банки в размер надлежно на 360 милиарда евро за френски (2), и 500 милиарда евро (3) за немски банки - малко прочут факт. Тези избавителни пакети обаче покриват единствено загубите от американските банкрути.
В края на 2009 френски банки имат малко над 100 милиарда евро гръцки държавен дълг, отново толкоз имат и немски банки, или общо към 70% от целия гръцки дълг. Заедно имат и общо към трилион държавен дълг на страните от периферията - Гърция, сравнимата по мярка Португалия, и доста по-големите стопански системи на Испания и Италия (4). Пренебрежителният акроним за тези страни, употребен в Европейски Съюз е PIGS - инцидентно или не означаващ " прасета " (за краткост надолу ще приказваме единствено за тези четири страни, оставяме настрани Кипър, Ирландия и другия неласкав акроним - GIPSIC).
Утежняващо събитие е, че френските банки са толкоз зле капитализирани, че даже единствено загуби, съизмерими с гръцките отговорности, биха ги създали неплатежоспособни. Друго утежняващо събитие е относително високия държавен дълг на Франция от 83% през 2009 (днес той е доста по-висок).
В суматохата след рецесията кредитирането е затегнато през 2009, гръцките частни банки на практика банкрутират, лихвите по гръцки дълг при започване на 2010 скачат от 4 до над 30 %, Гърция към този момент не може да издава нов дълг, с който да покрива заплащанията по остарелия дълг, и се оказва на ръба на банкрута.
Според контракта от Маастрихт на Гърция би трябвало да се разреши да банкрутира. В него категорично се изключва избавяне и прекачване на отговорности на страни, изпаднали в неплатежоспособност, към други членове на съюза. Президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише обаче (5), както и Франция, и Германия (6) са срещу допускане на гръцки банкрут, опасявайки се от суматоха и повишение на лихвите по дълга на останалите PIGS/страни от периферията, които едвам се крепят, и резултат на доминото с следващи държавни банкрути. Междувременно огромните френски банки при започване на 2010 към този момент също са на ръба да се окажат неплатежоспособни и да изискат помощ, което би принудило немски банки да поемат големи загуби и би заплашило с увеличени лихви, и евентуален банкрут самата Франция. Дори единствено част от горното би довело до края на Меркел и Саркози като политици, и до разпад на Еврозоната.
***
През 2010 стартира второ деяние на рецесията:
Спасяването на немски и френски банки за повторно е нещо, което Меркел и Саркози не могат да изискат от парламентите си след към този момент получената голяма помощ през 2008. С висш цинизъм те показват помощта за личните си банки като взаимност и помощ за Гърция през 2010. Както споделя Жан Клод Юнкер, " когато обстановката е сериозна, е възможно да се лъже " (7).
В избавителните пакети за Гърция - първия през 2010 за 107 милиарда евро и втория през 2012 за 130 милиарда евро - е притеглен да взе участие и МВФ, и са употребявани редица ограничения за прикриване на нарушените правила на Европейски Съюз, на ЕЦБ и на МВФ - по този начин наречената Тройка.
По-малко от 10 милиарда евро, или под 5% от горните над 230 милиарда доближава до гръцката страна (8). Над 90% от първия пакет и огромна част от втория отива за покриване на загубите на френските и немски банки, които до края на 2012 съумяват да разпродадат гръцкия държавен дълг, който имат. Естествено нов дълг, и загуби от преструктуриран дълг, са поети от Гърция, която продължава да задлъжнява безнадеждно, и от гръцки пенсионни фондове, и дребни вложители. Меркел, Саркози, сменен от Оланд, френските и немски банки са избавени за момента. Главният икономист на ЕЦБ Юрген Щарк и президентът на Бундесбанката Аксел Вебер през 2010 стачкуват, и по-късно подават оставка, предвиждайки тежките дълготрайни последствия от горните политики в нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз, ЕЦБ, и МВФ.
***
Няма да описваме нещастието в Гърция, породена от орязването на здравни разноски, анулирани и понижени заплати и пенсии, студентски помощи, обществени услуги. Но най-зловещият аспект, по думите на Варуфакис, след всички цинични ограничения, разказани дотук, е основаването на институции от Тройката - обърнете внимание - неподвластни на гръцкия парламент и държавно управление, които упражняват гръцки банков надзор, назначават основни постове в гръцката данъчната система, и организират приватизация на гръцки национални активи (извън държавен надзор!) под мото " Всичко би трябвало да бъде разпродадено! ". Една от тях е HSFS (Hellenic Financial Stability Fund, Гръцки - единствено на думи, а действително следен от Тройката - фонд за финансова стабилност).
Един историк от Харвард съпостави тези политики с колониалните ограничения в Египет през 19 век (9). Смятам, че е прав и че единствената разлика сред Египет през 1880 и Гърция през днешния ден е, че етикетът " колониализъм " е сменен с етикета " европейски полезности и взаимност ".
***
В умозаключение:
Дотук описахме единствено първите години на рецесията, за да покажем кой в действителност беше избавен, и за чия сметка. Както вълците в тежка зима стартират самоизяждането от най-слабия член на глутницата, по този начин и страните от Еврозоната се нахвърлиха да " избавят " Гърция през 2010, чието задлъжняване и източване разрешава на останалите да отклонят вниманието от личните си неточности и към този момент да избегнат очевиден банкрут.
До 2014 описаните ограничения в " помощ " на периферията и спомагателни отговорности се равняват на към един трилион евро, или към 5,000 евро дълг на всеки жител на платежоспособна страна от Еврозоната. До 2018 посредством спомагателни количествени удобства и изкупуване на активи, бяха поети над 3 трилиона евро нови отговорности, а след Ковид рецесията и до края на 2022 общите " количествени удобства " на ЕЦБ са над 9 трилиона (10) - това са отговорности, които някой би трябвало да връща.
Няколко странични забележки от позиция на някой, който не е икономист: Има ли смисъл да броим нулите и трилионите? Еврозоната към този момент е зомби стопанска система - нито платежоспособна, нито банкрутирала. Но до момента в който продължава затъването, претендирането и спасяването на политически кариери, нови изкупителни жертви се търсят, тъй като някой би трябвало да заплаща, най-малко видимо, упоменатите отговорности.
Вероятно обособени елементи от горното могат да бъдат оспорени, само че не и общата картина, съгласно мен. Тя е доказана от цитираните книги на Варуфакис и Вернер-Зин - единият е от Гърция, а другият - от Германия, и двамата уверени поддръжници на Европейски Съюз.
Трябва ли България да се причисли към Еврозоната като една от най-слабите стопански системи в нея? Нека читателят реши и да не се оставя да бъде уверен, че не е задоволително осведомен, с цел да има мнение. Неотменимо право на всеки жител е да взе участие в решаването на въпроси за българския интерес, стопанска система, пари и в последна сметка суверенитет.
Гръцкият референдум през 2015 и гордото гръцко OXI/НЕ против европейската насила пристигна късно и не оказа помощ на Гърция. За нас текат последните дни, в които своевременен референдум за отсрочване на участие е вероятен. Ще го поддържа абсолютно и приканвам читателя да стори същото, каквото и да е мнението му за еврото.
Да кажем НЕ на приемането на еврото през 2024 година е последна опция да избегнем извънредно по-тежка злополука. А също и в скромна мяра да помогнем на страните от центъра на Еврозоната по метод, който би трябвало да им е прочут.
Източници:
1. European Parlament, Lisbon European Council 23, 24 March 2000, https://www.europarl.europa.eu/summits/lis1_en.htm
2. Франция афишира избавителен проект за банките за 360 милиарда / France unveils 360 billion euro bank rescue plan, October 2008:
https://www.reuters.com/article/us-financial-france/factbox-france-unveils-360-billion-euro- bank-rescue-plan-idUSTRE49C60R20081013
3. Германия приема избавителен проект за банките за 500 милиарда / Germany adopts 500 billion euro bank rescue package, October 2008:
https://www.reuters.com/article/us-financial-germany-idUSTRE49C5PX20081013
4. Глава 2, Зрели хора в стаята. Моята борба с европейското задкулисие./
Adults In the Room: My Battle with Europe`s Deep Establishment, Yanis Varoufakis, 2017
5. Глава 8, Капанът на Еврото / The Euro Trap, Hans Werner Sinn, 2014
6. Защо Франция и Германия поставят толкоз старания да отсрочат банкрута на Гърция, M. Feldstein, The National, 29.09.2011, Why France and Germany try so hard to delay a Greek default
https://www.thenationalnews.com/business/why-france-and-germany-try-so-hard-to-delay-a- greek-default-1.354083
7. Зашеметяващото двуличие на Жан Клод Юнкер
https://www.spectator.co.uk/article/jean-claude-juncker-s-staggering-hypocrisy/
8. Къде отидоха парите от избавителния пакет за Гърция?/Where did Greece`s bailout money go?, 05.04.2016
https://www.dw.com/en/most-of-greek-bailout-money-went-to-banks-study/a-19234391
9. Колониалният генезис на гръцките избавителни ограничения / The Colonial Origins of the Greek Bailout, 27.07.2015
https://imperialglobalexeter.com/2015/07/27/the-colonial-origins-of-the-greek-bailout/
10. Страница за съобщаване на световните количествени улеснения/QE
https://www.atlanticcouncil.org/global-qe-tracker/
За създателя:
* И.Илиеве инженер по изчислителна техника, Технически университет, София и съветник по планове и системи за регулация на финансов риск в петте огромни (Big Five) канадски банки в Торонто.
Горната обява в Actualno.com показва изследване на социологическа организация Алфа Рисърч за публичните настройки за въвеждане на еврото. Без данни, подкрепящи тъкмо този аспект на проучването, се твърди, че " най-неинформирани и с най-вече опасения са хората от най-малките обитаеми места и тези с ниска степен на обучение ".
Възможно е самото изказване да не е погрешно и даже да е подкрепено с данни. Всеки може да реши дали такива настройки са изненадващи, като се имат поради пагубните демографски и стопански последици на прехода до момента за цялата страна, само че в най-тежка форма - за дребните обитаеми места, за необразованите и обществено слабите.
***
Общото подстрекателство обаче е лъжливо и прикрива същинските въпроси:
Защо няма публичен спор, за какво налични обстоятелства за следствията от въвеждане еврото за страните от периферията се премълчават?
Дали по-голяма осведоменост би понижила опасенията, както се внушава, или в противен случай, би нараснала поддръжката за отсрочване на участие в Еврозоната?
Надареният със здрав разсъдък български четец се досеща, че отсъствието и отлагането на осведомен публичен спор по тематиката е задоволително явен отговор на последния въпрос.
Ще се опитаме да предадем налично някои значими моменти от рецесията на Еврозоната, позната на света като гръцка рецесия, с вярата те да оказват помощ на читателя да получи визия за действителната обстановка и за степента, в която повтаряните до погнуса послания за общи полезности и споделено възобновяване прикриват в действителност нападателни немски и френски ползи, както и прекачване на загубите от рецесията през 2008 от центъра на Европейски Съюз към страни от периферията и към обществено слабите пластове на популацията.
***
Важни моменти в годините преди рецесията на Еврозоната, или за какво денят не си проличава по заранта:
Еврото е въведено през 1999 - 2001 година. Лисабонската тактика от март 2000 слага цел " до 2010 Европейски Съюз да се трансформира в най-конкурентноспособната и динамична стопанска система на знанието в света, способна на резистентен стопански напредък... с по-добра обществена интеграция " (1). Финансовите среди във Франкфурт, Лондон и Ню Йорк тънат в оптимизъм. През 2003 икономистът и нобелов лауреат Робърт Лукас твърди, че казусът с икономическите депресии е на практика решен.
Банки от центъра на Европейски Съюз, най-много немски и френски, кредитират безконтролно и нападателно, страните от Еврозоната в Южна Европа задлъжняват внезапно, само че са способни да издават държавни облигации с ниски лихви, заради " ниския " риск, без оглед на стопански индикатори. Това е тежък недостатък на Еврозоната, който по една случайност облагодетелства верните европейци. Печели немският експорт и промишленост.
На банките е разрешено да се саморегулират, да регистрират занижен риск, в това число нулев държавен риск, и надлежно да поддържат непълен капитал, нужен при положение на рецесия. Разумните гласове са подценявани. Един по-прям финансист в American Morning/CNN сподели, че да оставиш банка да се саморегулира е все едно да се довериш на куче да пази купчина кокали.
Описаното дотук значи, че европейските стратези и финансисти чакат лятното време на удобната икономическа среда да продължи постоянно. И че не са чували какво споделят хора патили - че лятно време без абичка, и зимно време без торбичка не е целесъобразно да се вършат Лисабонски тактики...
***
Първо деяние на рецесията в Еврозоната:
Финансовият провал през 2008 е мразовит душ върху горните настроения. Всички споделени полезности за забравени. Започва битка за политическо оцеляване и търсене на изкупителни жертви. Кризата стартира с разпад на американски финансови и застрахователни институции. Това води до тежки банкови загуби в Европейски Съюз и през октомври същата година Франция и Германия обезпечават държавна помощ, и гаранции за личните си банки в размер надлежно на 360 милиарда евро за френски (2), и 500 милиарда евро (3) за немски банки - малко прочут факт. Тези избавителни пакети обаче покриват единствено загубите от американските банкрути.
В края на 2009 френски банки имат малко над 100 милиарда евро гръцки държавен дълг, отново толкоз имат и немски банки, или общо към 70% от целия гръцки дълг. Заедно имат и общо към трилион държавен дълг на страните от периферията - Гърция, сравнимата по мярка Португалия, и доста по-големите стопански системи на Испания и Италия (4). Пренебрежителният акроним за тези страни, употребен в Европейски Съюз е PIGS - инцидентно или не означаващ " прасета " (за краткост надолу ще приказваме единствено за тези четири страни, оставяме настрани Кипър, Ирландия и другия неласкав акроним - GIPSIC).
Утежняващо събитие е, че френските банки са толкоз зле капитализирани, че даже единствено загуби, съизмерими с гръцките отговорности, биха ги създали неплатежоспособни. Друго утежняващо събитие е относително високия държавен дълг на Франция от 83% през 2009 (днес той е доста по-висок).
В суматохата след рецесията кредитирането е затегнато през 2009, гръцките частни банки на практика банкрутират, лихвите по гръцки дълг при започване на 2010 скачат от 4 до над 30 %, Гърция към този момент не може да издава нов дълг, с който да покрива заплащанията по остарелия дълг, и се оказва на ръба на банкрута.
Според контракта от Маастрихт на Гърция би трябвало да се разреши да банкрутира. В него категорично се изключва избавяне и прекачване на отговорности на страни, изпаднали в неплатежоспособност, към други членове на съюза. Президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише обаче (5), както и Франция, и Германия (6) са срещу допускане на гръцки банкрут, опасявайки се от суматоха и повишение на лихвите по дълга на останалите PIGS/страни от периферията, които едвам се крепят, и резултат на доминото с следващи държавни банкрути. Междувременно огромните френски банки при започване на 2010 към този момент също са на ръба да се окажат неплатежоспособни и да изискат помощ, което би принудило немски банки да поемат големи загуби и би заплашило с увеличени лихви, и евентуален банкрут самата Франция. Дори единствено част от горното би довело до края на Меркел и Саркози като политици, и до разпад на Еврозоната.
***
През 2010 стартира второ деяние на рецесията:
Спасяването на немски и френски банки за повторно е нещо, което Меркел и Саркози не могат да изискат от парламентите си след към този момент получената голяма помощ през 2008. С висш цинизъм те показват помощта за личните си банки като взаимност и помощ за Гърция през 2010. Както споделя Жан Клод Юнкер, " когато обстановката е сериозна, е възможно да се лъже " (7).
В избавителните пакети за Гърция - първия през 2010 за 107 милиарда евро и втория през 2012 за 130 милиарда евро - е притеглен да взе участие и МВФ, и са употребявани редица ограничения за прикриване на нарушените правила на Европейски Съюз, на ЕЦБ и на МВФ - по този начин наречената Тройка.
По-малко от 10 милиарда евро, или под 5% от горните над 230 милиарда доближава до гръцката страна (8). Над 90% от първия пакет и огромна част от втория отива за покриване на загубите на френските и немски банки, които до края на 2012 съумяват да разпродадат гръцкия държавен дълг, който имат. Естествено нов дълг, и загуби от преструктуриран дълг, са поети от Гърция, която продължава да задлъжнява безнадеждно, и от гръцки пенсионни фондове, и дребни вложители. Меркел, Саркози, сменен от Оланд, френските и немски банки са избавени за момента. Главният икономист на ЕЦБ Юрген Щарк и президентът на Бундесбанката Аксел Вебер през 2010 стачкуват, и по-късно подават оставка, предвиждайки тежките дълготрайни последствия от горните политики в нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз, ЕЦБ, и МВФ.
***
Няма да описваме нещастието в Гърция, породена от орязването на здравни разноски, анулирани и понижени заплати и пенсии, студентски помощи, обществени услуги. Но най-зловещият аспект, по думите на Варуфакис, след всички цинични ограничения, разказани дотук, е основаването на институции от Тройката - обърнете внимание - неподвластни на гръцкия парламент и държавно управление, които упражняват гръцки банков надзор, назначават основни постове в гръцката данъчната система, и организират приватизация на гръцки национални активи (извън държавен надзор!) под мото " Всичко би трябвало да бъде разпродадено! ". Една от тях е HSFS (Hellenic Financial Stability Fund, Гръцки - единствено на думи, а действително следен от Тройката - фонд за финансова стабилност).
Един историк от Харвард съпостави тези политики с колониалните ограничения в Египет през 19 век (9). Смятам, че е прав и че единствената разлика сред Египет през 1880 и Гърция през днешния ден е, че етикетът " колониализъм " е сменен с етикета " европейски полезности и взаимност ".
***
В умозаключение:
Дотук описахме единствено първите години на рецесията, за да покажем кой в действителност беше избавен, и за чия сметка. Както вълците в тежка зима стартират самоизяждането от най-слабия член на глутницата, по този начин и страните от Еврозоната се нахвърлиха да " избавят " Гърция през 2010, чието задлъжняване и източване разрешава на останалите да отклонят вниманието от личните си неточности и към този момент да избегнат очевиден банкрут.
До 2014 описаните ограничения в " помощ " на периферията и спомагателни отговорности се равняват на към един трилион евро, или към 5,000 евро дълг на всеки жител на платежоспособна страна от Еврозоната. До 2018 посредством спомагателни количествени удобства и изкупуване на активи, бяха поети над 3 трилиона евро нови отговорности, а след Ковид рецесията и до края на 2022 общите " количествени удобства " на ЕЦБ са над 9 трилиона (10) - това са отговорности, които някой би трябвало да връща.
Няколко странични забележки от позиция на някой, който не е икономист: Има ли смисъл да броим нулите и трилионите? Еврозоната към този момент е зомби стопанска система - нито платежоспособна, нито банкрутирала. Но до момента в който продължава затъването, претендирането и спасяването на политически кариери, нови изкупителни жертви се търсят, тъй като някой би трябвало да заплаща, най-малко видимо, упоменатите отговорности.
Вероятно обособени елементи от горното могат да бъдат оспорени, само че не и общата картина, съгласно мен. Тя е доказана от цитираните книги на Варуфакис и Вернер-Зин - единият е от Гърция, а другият - от Германия, и двамата уверени поддръжници на Европейски Съюз.
Трябва ли България да се причисли към Еврозоната като една от най-слабите стопански системи в нея? Нека читателят реши и да не се оставя да бъде уверен, че не е задоволително осведомен, с цел да има мнение. Неотменимо право на всеки жител е да взе участие в решаването на въпроси за българския интерес, стопанска система, пари и в последна сметка суверенитет.
Гръцкият референдум през 2015 и гордото гръцко OXI/НЕ против европейската насила пристигна късно и не оказа помощ на Гърция. За нас текат последните дни, в които своевременен референдум за отсрочване на участие е вероятен. Ще го поддържа абсолютно и приканвам читателя да стори същото, каквото и да е мнението му за еврото.
Да кажем НЕ на приемането на еврото през 2024 година е последна опция да избегнем извънредно по-тежка злополука. А също и в скромна мяра да помогнем на страните от центъра на Еврозоната по метод, който би трябвало да им е прочут.
Източници:
1. European Parlament, Lisbon European Council 23, 24 March 2000, https://www.europarl.europa.eu/summits/lis1_en.htm
2. Франция афишира избавителен проект за банките за 360 милиарда / France unveils 360 billion euro bank rescue plan, October 2008:
https://www.reuters.com/article/us-financial-france/factbox-france-unveils-360-billion-euro- bank-rescue-plan-idUSTRE49C60R20081013
3. Германия приема избавителен проект за банките за 500 милиарда / Germany adopts 500 billion euro bank rescue package, October 2008:
https://www.reuters.com/article/us-financial-germany-idUSTRE49C5PX20081013
4. Глава 2, Зрели хора в стаята. Моята борба с европейското задкулисие./
Adults In the Room: My Battle with Europe`s Deep Establishment, Yanis Varoufakis, 2017
5. Глава 8, Капанът на Еврото / The Euro Trap, Hans Werner Sinn, 2014
6. Защо Франция и Германия поставят толкоз старания да отсрочат банкрута на Гърция, M. Feldstein, The National, 29.09.2011, Why France and Germany try so hard to delay a Greek default
https://www.thenationalnews.com/business/why-france-and-germany-try-so-hard-to-delay-a- greek-default-1.354083
7. Зашеметяващото двуличие на Жан Клод Юнкер
https://www.spectator.co.uk/article/jean-claude-juncker-s-staggering-hypocrisy/
8. Къде отидоха парите от избавителния пакет за Гърция?/Where did Greece`s bailout money go?, 05.04.2016
https://www.dw.com/en/most-of-greek-bailout-money-went-to-banks-study/a-19234391
9. Колониалният генезис на гръцките избавителни ограничения / The Colonial Origins of the Greek Bailout, 27.07.2015
https://imperialglobalexeter.com/2015/07/27/the-colonial-origins-of-the-greek-bailout/
10. Страница за съобщаване на световните количествени улеснения/QE
https://www.atlanticcouncil.org/global-qe-tracker/
За създателя:
* И.Илиеве инженер по изчислителна техника, Технически университет, София и съветник по планове и системи за регулация на финансов риск в петте огромни (Big Five) канадски банки в Торонто.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ