Независимостта обаче не е само право, а задължение и отговорност

" Независимостта обаче не е единствено право, а обвързване и отговорност за всеки един от нас. Затова сме длъжни да я пазиме като се произнасяме по съвест и закон, свободни от всякакво влияние. (...) От основна значимост е да подчертаем, че единственото послушание, което изискуем, е на закона и личната ни съвест ". Това са изреченията в след вчерашното ѝ Национално заседание, който най-вече ме впечатлиха.
Впечатлиха ме, тъй като заговориха за свободата – безконечната тематика на Прехода ни, свободата и свободията. Свободата, Санчо, и върхът на копието! Нека погледнем този прославен връх:
Произнасяме се по съвест и закон, свободни от всякакво влияние. Единственото послушание, което изискуем, е на закона и личната си съвест. Добре – само че прокуратурата не е ли държавен орган? А държавните органи не са ли инструментите, които работят, с цел да съществува една страна? Правовата страна не се ли образува поради волята на суверена, т.е. народа, от който произтича властта? И не излиза ли, че суверенът е този, на който държавните органи дължат послушание, а неговата воля се показва посредством законите, които пишат особено определените за задачата народни представители?
Но какво става, в случай че законите се пишат не в духа, поради който е народът е делегирал властта на избраниците си? В България докарахме нещата до такава степен, че под фундаментално подозрение да бъде подложен тъкмо духът на справедливостта. Или по-експертно казано – върховенството на правото. Защо? Съвестта ли счупихме или законите? Или и двете – тъй като каквато ти е съвестта, такива ще са ти законите, толкоз и ще ги спазваш?!
Изливането на тонове думи от дълго време се е трансформирало в бумтене, което единствено оглушава. Без каузи, които да ги поддържат, думите губят стойност. Колко каузи от тези, които назоваваме знакови, завоюва прокуратурата? Срещу какъв брой от тези хора, за които има съображение да се поразгледат необясними обстоятелства за живота им? С какъв брой неоправдателни присъди за корупция по висшите етажи на властта може да се похвали? Нали независимостта е и обвързване - тъкмо както българските жители са задължени да заплащат налози, с цел да може българската правосъдна система да прави всичко допустимо, та да ги пази от всеки, без значение от политическата му и икономическа мощ! Така ли е в България - но в действителност, по този начин ли е?
Автор: Ивайло Ачев