Зависимата Европа
Независимостта на всяка страна и политически индивид е функционалност от голям брой фактори, които работят по едно и също време и в баланс. В енергийния ХХІ век термини като „ сигурност “ и „ енергетика “ получиха нов смисъл и мощ, обвързани и подвластни от политическите решения на елитите. Един от факторите, които са симптом за независимостта на съюз или страна, е свободата да се води независима външна политика, съобразена със стратегическите ползи. Както е общоприето свободата на словото да бъде обсъждана като главен съставен елемент за демократичността на една страна, по този начин и преследването на личните ползи в областта на сигурността следва да бъде обсъждана по същия метод. Европейският съюз е изправен пред историческото предизвикателство да се самоинициира на международната политическа сцена като самостоятелен индивид, един от полюсите на към този момент построения многополюсен свят. Политическото обединяване единствено по себе си не е задоволително изискване, а и както пролича през последните две години – е и прекомерно нежно. На равнище сигурност и енергетика сме очевидци на непрекъснат напън и опит за налагане на непозната воля, даже с цената на неспазване на закони, процедури, стопански наказания или даже мълчешком поддържане на митинги, изпълнени с принуждение.
В средата на ноември 2018 година стартира да се разпростира митингът на „ Жълтите жилетки “ във Франция. Официално почнал месеци по-рано в интернет пространството, посредством основаването на онлайн петиции, а през ноември към този момент е проведено и събитие във Facebook, целящо затваряне на пътища и основаване на барикади. Исканията на протестиращите несъмнено са основателни. Всеки, който е следил вътрешната политика на страните от Европейски Съюз и възхода на крайнодесните и крайнолевите обединения, знае че французите не са удовлетворени от неналичието на действителни промени в обществената сфера и в стопанската система. Покойният британски историк Тони Джъд тъкмо отбелязва, че обществената страна в основата си е гениална структура, тъй като основава същинска междинна класа. Тя от своя страна подсигурява съществуването на обществената страна. В Европа от години се следи оформянето на бездна сред небогати и богати. По този метод се дава позитивен отговор на въпроса дали е нужна смяна както във Франция, по този начин и в Европейски Съюз. Но доста по-логичен и аргументиран е въпроса за какво в дадения миг се стига до сходно всеобщо, проведено, принудително експлоадиране на неодобрение? Не дали, а за какво в този момент? В година, в която бяха прокарани редица противоречиви и лобистки хрумвания, свързани с слагането на Европейски Съюз в несигурно състояние. Протестите през август в гр. Кемниц, Германия, Пакта за миграцията, основания изкуствено ерес в Източното православие, прокарването на противоречивата Истанбулска спогодба и най-после митинга на жълтите жилетки в сърцето на Европейски Съюз.
В историята случайности няма и времето ще покаже, че сегашния случай също не е казус. Към момента въпреки всичко може да се стъпи само върху основата на логиката и вероятностите. В началото на ноември 2018 година френският президент Макрон сподели във връзка желанието на Съединени американски щати да излязат едностранно от Договора за ракетите с дребен и междинен обхват, че Европа и нейната сигурност са главната жертва. Френският президент означи също, че желае да гради сигурността на Европа в разговор с Русия. Дни по-късно немският канцлер Ангела Меркел застана зад Макрон. Темата за обща европейска войска циркулира в публичното пространство през последните 15 години, само че за пръв път тя получи внимание и приоритет, които могат да бъдат основата за действителни дейности. Дори освен това, Съединени американски щати изиска от Европа да си заплаща, по тази причина че е държана според. Когато обаче Европа изиска да бъде независима, какво следва? Насилствени митинги и силово лобиране в интерес на американска техника. Европа занапред следва да си напомня книгите, които е прочела, казано метафорично, в случай че желае да бъде конкурентен, единен фактор в света. Както гласи сентенцията, приписвана на Наполеон – „ Който не храни своя войска, храни непозната “.
Избухването на насилствени митинги, с цел да се оказва напън, извънредно припомня на към този момент добре построен образец. Примерите са от последните 15 години – Цветните революции в Грузия и Украйна, Арабската пролет от 2011 година и Евромайдана от края на 2013 година Санкциите, миграцията и основаването на горещи точки са измежду слабостите на Европейски Съюз и ще бъдат употребявани и през 2019 година
Заслужава внимание отбелязването на силовото лобиране в областта на сигурността. От една страна имаме гласно декларираното желание на Вашингтон да изтегля свои войски или ползи, въпреки това обаче, на полето на дейностите, имаме едно все по-агресивно оръжейно лоби, което действително дефинира външната политика на Съединени американски щати. Защитаването на имперските ползи, което е обикновено, минава през лобиране за закупуване на американска военна техника от държави-членки на Европейски Съюз, за сметка на техника лично произвеждане. Случаят с България не е частен. Месеци по-рано в Словакия се разигра същия сюжет – дали да бъде определен „ Юрофайтър “, „ Грипен “ или Ф-16. Няма потребност от изненади, Словакия утвърди закупуването на 14 изтребителя Ф-16 на стойност 1,86 милиарда $. Няколко години по-рано същото се случи с Полша, въпреки и тя да е необикновен случай.
Не всичко е изгубено
Сигурността на Европейски Съюз все още е сполучливо дискредитирана и нарушена в интерес на външен интерес. От това може да се заключи, че Европейски Съюз не е политически самостоятелен състезател. Зад маската на другарството и съюзническите ползи се крие макиавелисткото предпочитание за надзор и поддържане на взаимозависимост. Пред Европейски Съюз към момента стои опцията да откри обединителните фигури и сили, които да трасират пътя към свободно битие. Алтернативата е дълбока икономическа и военна взаимозависимост и поддържането на изкуствена целокупност в интерес на ползите на транснационалните корпорации.
В средата на ноември 2018 година стартира да се разпростира митингът на „ Жълтите жилетки “ във Франция. Официално почнал месеци по-рано в интернет пространството, посредством основаването на онлайн петиции, а през ноември към този момент е проведено и събитие във Facebook, целящо затваряне на пътища и основаване на барикади. Исканията на протестиращите несъмнено са основателни. Всеки, който е следил вътрешната политика на страните от Европейски Съюз и възхода на крайнодесните и крайнолевите обединения, знае че французите не са удовлетворени от неналичието на действителни промени в обществената сфера и в стопанската система. Покойният британски историк Тони Джъд тъкмо отбелязва, че обществената страна в основата си е гениална структура, тъй като основава същинска междинна класа. Тя от своя страна подсигурява съществуването на обществената страна. В Европа от години се следи оформянето на бездна сред небогати и богати. По този метод се дава позитивен отговор на въпроса дали е нужна смяна както във Франция, по този начин и в Европейски Съюз. Но доста по-логичен и аргументиран е въпроса за какво в дадения миг се стига до сходно всеобщо, проведено, принудително експлоадиране на неодобрение? Не дали, а за какво в този момент? В година, в която бяха прокарани редица противоречиви и лобистки хрумвания, свързани с слагането на Европейски Съюз в несигурно състояние. Протестите през август в гр. Кемниц, Германия, Пакта за миграцията, основания изкуствено ерес в Източното православие, прокарването на противоречивата Истанбулска спогодба и най-после митинга на жълтите жилетки в сърцето на Европейски Съюз.
В историята случайности няма и времето ще покаже, че сегашния случай също не е казус. Към момента въпреки всичко може да се стъпи само върху основата на логиката и вероятностите. В началото на ноември 2018 година френският президент Макрон сподели във връзка желанието на Съединени американски щати да излязат едностранно от Договора за ракетите с дребен и междинен обхват, че Европа и нейната сигурност са главната жертва. Френският президент означи също, че желае да гради сигурността на Европа в разговор с Русия. Дни по-късно немският канцлер Ангела Меркел застана зад Макрон. Темата за обща европейска войска циркулира в публичното пространство през последните 15 години, само че за пръв път тя получи внимание и приоритет, които могат да бъдат основата за действителни дейности. Дори освен това, Съединени американски щати изиска от Европа да си заплаща, по тази причина че е държана според. Когато обаче Европа изиска да бъде независима, какво следва? Насилствени митинги и силово лобиране в интерес на американска техника. Европа занапред следва да си напомня книгите, които е прочела, казано метафорично, в случай че желае да бъде конкурентен, единен фактор в света. Както гласи сентенцията, приписвана на Наполеон – „ Който не храни своя войска, храни непозната “.
Избухването на насилствени митинги, с цел да се оказва напън, извънредно припомня на към този момент добре построен образец. Примерите са от последните 15 години – Цветните революции в Грузия и Украйна, Арабската пролет от 2011 година и Евромайдана от края на 2013 година Санкциите, миграцията и основаването на горещи точки са измежду слабостите на Европейски Съюз и ще бъдат употребявани и през 2019 година
Заслужава внимание отбелязването на силовото лобиране в областта на сигурността. От една страна имаме гласно декларираното желание на Вашингтон да изтегля свои войски или ползи, въпреки това обаче, на полето на дейностите, имаме едно все по-агресивно оръжейно лоби, което действително дефинира външната политика на Съединени американски щати. Защитаването на имперските ползи, което е обикновено, минава през лобиране за закупуване на американска военна техника от държави-членки на Европейски Съюз, за сметка на техника лично произвеждане. Случаят с България не е частен. Месеци по-рано в Словакия се разигра същия сюжет – дали да бъде определен „ Юрофайтър “, „ Грипен “ или Ф-16. Няма потребност от изненади, Словакия утвърди закупуването на 14 изтребителя Ф-16 на стойност 1,86 милиарда $. Няколко години по-рано същото се случи с Полша, въпреки и тя да е необикновен случай.
Не всичко е изгубено
Сигурността на Европейски Съюз все още е сполучливо дискредитирана и нарушена в интерес на външен интерес. От това може да се заключи, че Европейски Съюз не е политически самостоятелен състезател. Зад маската на другарството и съюзническите ползи се крие макиавелисткото предпочитание за надзор и поддържане на взаимозависимост. Пред Европейски Съюз към момента стои опцията да откри обединителните фигури и сили, които да трасират пътя към свободно битие. Алтернативата е дълбока икономическа и военна взаимозависимост и поддържането на изкуствена целокупност в интерес на ползите на транснационалните корпорации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ