Независимостта на България е финалът на един 30-годишен процес по

Независимостта на България е финалът на един 30-годишен развой по основаването на българската страна, тъй като на процедура той бележи окончателното преобразяване на България в пълноправна и пълноценна страна в европейски и международен проект. Това сподели историкът Александър Стоянов в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова. 

С Независимостта България получава опцията от интернационална позиция да причисли Източна Румелия като пълноправна част от българската страна, да подписва военни съюзи, да тегли заеми, да ръководи свободно железопътната мрежа на своята територия. " Независимостта е също толкоз значима, колкото и Съединението, тъй като Съединението е вътрешен акт на обединяване на българите от двете страни на Стара планина, само че с Независимостта от интернационална позиция се признава всичко това, което стартира с Руско-турската война от 1877-1878 година “, изясни историкът.

По думите му Денят на Независимостта е добър мотив политиците да си напомнят по какъв начин би трябвало да стои българската страна на картата на Европа и на света. " Българската страна би трябвало да бъде доста по-дръзка, доста по-категорична в своята външна политика, с доста по-ясно изразени външнополитически цели, каквито предците ни с имали преди 117 години “, добави Александър Стоянов.

В момента България се намира във вътрешна- и външнополитическа безтегловност, съобщи той. " Разликата може би е в качеството на политиците, в възприятието за народен дълг. Сегашните ни политици, като артикул на тоталитарния режим, в който са израснали и възпитани, живеят с чувството, че би трябвало да се погрижат за самите себе си. Драмата на тоталитарния режим, както и драмата на Османската империя, е това, че у индивида се потребността да се грижи за самостоятелното си оцеляване и да няма време да разсъждава за себе си като общественост “, уточни Стоянов.

Той дефинира политиката в България сега като демагогска. " Политическите ни водачи взимат такива решения, против които хората няма да възроптаят. Съвременната ни политическа класа осъзнава какъв брой са слаби, че нямат никаква съответна поддръжка от обществото, че то ги презира. Ако има нещо, от което актуалните политици се опасяват, това е недоволството на българския народ “, разяснява историкът.

Александър Стоянов призна, че не е оптимист за ориста на България в идващите пет до седем десетилетия. " Те ще наподобяват по безусловно същия метод, както наподобяват сега, в случай че българският народ не направи нещо по въпроса, а това минава през дейна гражданска и политическа позиция. Приликите на настоящия исторически интервал са задоволителни, с цел да знаем накъде бихме могли да поемем. Ако продължим със сегашната инерция, вероятностите за бъдещето са нов тоталитарен режим в някакъв миг или този клептократски олигархичен застой, в който сме сега. В руслото, в което е влезнала България, най-после рано или късно просто ще се удавим “, предизвести историкът.