Оазиси в Млечния път приютяват живот
Независимо от впечатляващите достижения в проучването на Космоса и откриването на повече от 1200 планети край други звезди Земята като преди остава единственото място във Вселената, където съществува живот.
Следващото потомство научни принадлежности ще бъде способно да преглежда признаци на живот в далечни светове. Разбира се, няма никаква гаранция за скоро разкриване на извънземни живи същества, само че учените теоретици непрекъснато се връщат към въпроса за вероятното разпространяване на живот във Вселената, с цел да може сега на задоволително развиване на технологиите да знае къде да гледа и какво да търси.
Днес съществуват две съществени теории за преноса на живот в междузвездното пространство. Според едната рационални същества доближават равнище, позволяващо им да пътешестват отвън рамките на личната си система и да заселват нови планети.
Според втората версия зародишите на живот във тип на спори по натурален метод се придвижват сред небесните тела благодарение на астероиди, комети или под налягането на светлината.
В новото проучване експертите от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика (CfA) са пресметнали, че в случай че животът може да се придвижва сред звездите на правилото на панспермията, то в галактиките би трябвало да се образуват присъщи обитаеми области, чието съществуване може да се ревизира в бъдеще.
„ В нашата доктрина клъстерите на разпространяване на живот порастват и се сливат като мехурчета в съд с кипяща вода “, изяснява Хенри Лин (Henry Lin).
Лин е водещ създател на публикацията, оповестена в изданието Astrophysical Journal Letters.
Построеният от учените модел допуска, че семената на живота от една обитаема планета се популяризират във всички направления. Ако при прилежащите звезди има планети с подобаващи условия, обособени организми могат да се закрепят там и да стартират развой на еволюционно развиване. С времето това ще докара до такава степен, че по картата на галактиката ще бъдат разпръснати самобитни оазиси.
Лин и сътрудниците му считат, че в случай че в обозримо бъдеще в атмосферата на близки до Земята екзопланети бъдат открити следи от живи организми, идващият стадий ще стане опитът да се очертае този населен клъстер. В идеалния случай Слънчевата система може да се окаже на края на такава област, като в едната половина от звездното небе ще откриваме голям брой обитаеми планети, а другата половина ще се окаже необитаема.
Е, откривателите предизвестяват, че в изискванията на високи звездни скорости в Млечния път, когато прилежащите звезди доста се отдалечават една от друга за няколко милиона години, обитаеми клъстери с ясни граници могат да съществуват единствено при много бързо разпространяване на живи спори сред световете.
Струва си да отбележим, че в новата работа не се разисква въпросът за първичната поява на живота, също както и механизмът на панспермия. Досега науката няма достоверни доказателства за преноса на живи организми даже в границите на Слънчевата система.
Но пък сигурно е известно, че фрагменти от небесни тела могат да пътешестват от планета на планета. Например на Земята се откриват астероиди, които по изотопен състав са изцяло идентични на породите от Марс. Смята се, че тези парчета са се образували вследствие на конфликт на Червената планета с огромни метеорити и след това са достигнали Земята.
Не може да се изключи, че и земни фрагменти, изобилстващи от бактерии, може да са се откъснали по време на една от многото метеоритни бомбардировки, които е претърпяла нашата планета. Компютърните модели демонстрират, че земни фрагменти може да са достигнали орбитите на Юпитер и Сатурн, а това значи, че теоретично земни спори може да са попаднали на един от спътниците на газовите колоси.
