Независимо от изхода на войната, Москва ще продължи да нараства

Независимо от изхода на войната, Москва ще продължи да нараства нападателната си политика. Понастоящем липсва директна военна опасност за друга страна/и от района. Ако, обаче, Кремъл не промени нападателната си политика, заплахата от нов въоръжен спор в междинни периоди е висока. Най-застрашени са Молдова, Грузия и евентуално Армения.

Това се показва в годишния отчет на Служба „ Военно разузнаване “ (СВР) по отношение на световната и районна междинна на сигурност по отношение на войната на Русия против Украйна, оповестен на уеб страницата на Министерския съвет.

Целта на всяка от страните е просто да издържи по-дълго от другата. Вече се следят признаци на привършване на бойния капацитет на воюващите и са налице начални опити за иницииране на мирни договаряния, се споделя в отчета.

Според СВР в договарянията водещата цел на Путин ще е обезпечаването на дълготрайни правни гаранции за сигурността на Русия, в това число съветска сфера на въздействие в постсъветското пространство. На втори проект ще е Украйна, която да бъде принудително подчинена на съветските ползи - подвластна, без лична еднаквост, независимо държавно управление и военнополитически суверенитет.

В отчета се показва още, че Русия остава основният дестабилизиращ интернационалната сигурност фактор. Според разследващата работа преизбирането на Владимир Путин за нов президентски мандат е затвърдило силовия метод в съветската политика. Във външен проект Кремъл интензивно употребява хибридни способи на влияние, в това число с цел да основава напрежение в евроатлантическата общественост и да въздейства върху електоралните настройки в европейски страни, написа в отчета.

Отчита се още, че Русия е траяла да лимитира свободата на корабоплаването и въздушния трафик в и над Черно море посредством оповестяване за нескончаем интервал от време на рискови зони, макар че нейните Военноморски сили са със мощно лимитирана независимост на деяние. Запазва се заплахата от морски мини, невзривени муниции и от разнообразни безпилотни и отдалечено управляеми системи в акваторията на Черно море, се добавя в отчета.

Служба „ Военно разузнаване “ декларира още, че се резервира напрежението в Западните Балкани макар декларираното предпочитание на страните от района за ускорение на европейската им интеграция.

Във връзка с неустойчивостта в Близкия изток, Афганистан и Африка и процесите в спешните и конфликтни райони се регистрира, че миграционният напън към България ще продължи и през актуалната година. „ Вероятно той ще бъде релативно по-нисък спрямо 2024 година, само че обвързваните с незаконната миграция опасности и закани за националната сигурност ще се запазят. В най-голяма степен това важи за заплахата от инфилтриране на членове и почитатели на терористични организации, както и на лица, свързани с проиранскиге милиции (особено ливанската „ Хизбуллах " и иракските шиитски въоръжени групировки) “, се споделя в отчета.

През 2024 година световната среда на сигурност се характеризираше с възходящо милитаризиране на интернационалните връзки, разширение на обсега на съществуващите спешни процеси и намаляване на международноправните институции. Информационното и киберпространството се използваха интензивно за манипулиране на публичните настройки и за реализиране на стратегически цели. Деструктивните хибридни въздействия върху въздуха и корабоплаването, сериозната инфраструктура и енергийната съгласуваност, са все по-чести феномени, показват от СВР.

В отчета си Служба „ Военно разузнаване “ отбелязва още, че според осъществените разбори оптималната обща бройка на службата би трябвало да бъде увеличена, с цел да може да извършва дейно дилемите и да придобива, поддържа и развива нужните качества.

Допълва се, че шефът на службата е показал отчет пред Съвета по защита, извършен през месец декември 2024 година, в който е регистрирано, че редуцирането през по следните 12 години на числеността на СВР е довело до намаление на разследващите качества в обособени посоки и ограничение във опциите за придобиване на нови такива, което се отразява отрицателно на осъществяването на поставените задания, чиято комплексност и трудност непрестанно нарастват.

Държавната организация “Разузнаване “ (ДАР) се оплака в годишния си отчет, че мъчно набира разузнавачи и продължава да има доста незаети места. В годишния си отчет цивилното разузнаване написа, че има и трайни финансови проблеми.

Според разузнаването главните аргументи за кадровия проблем са конкуренцията на пазара на труда, психическата непригодност; ниския коефициент на просветеност и незадоволителното равнище на обща просвета.

Според ДАР качествата на кандидатстващите в множеството случаи несъответстващи на образователно-квалификационната им степен.

Секторът за сигурност обичайно се оплаква, че страда от липса на фрагменти и по тази причина заплатите бяха сензитивно вдигнати. Засега обаче няма качествена смяна.

Трябват и ограничения за увеличение на “разузнавателното наличие “ в избрани страни.

“Войната на Русия против Украйна продължи да генерира значими опасности за Черноморския район, свързани със сигурността на корабоплаването и екологията. Независимо от евентуалните сюжети за развиване на спора през 2025 година, Москва ще остане фокусирана върху бързото възобновяване и надграждането на военния си капацитет “, се показва още в отчета на ДАР.

Агенцията отбелязва, че външната политика на Русия по отношение на Европейски Съюз, НАТО и техните съдружници е била фокусирана върху търсене на способи за намаляване тежестта и въздействието на двете организации в геополитически проект и разколебаване на тяхното единение.

От ДАР означават, че за задачата е бил употребен и необятният набор от хибридни благоприятни условия на съветските специфични служби.

Подобни констатации има и в отчета на контраразузнаването.

ДАНС показва, че Русия продължава да организира дезинформационни и пропагандни акции и да упражнява зловредни кибервъздействия против страни, обсъждани като вражески.

Докладите на специфичните служби към този момент бяха признати от държавното управление и следва да бъдат прегледани и от Народното събрание.

Лостовете за цивилен надзор на службите са мощно лимитирани и се изчерпват най-вече с отрасловата парламентарна комисия, която заседава най-вече при закрити врата.