Христо Казанджиев: Русия и Гърция в газов съюз срещу България
Независимо какво приказват политиците, в България се използва само и единствено съветски природен газ, а азербайджанският газ се заменя с съветски посредством суап.
Смяната на управлението на „ Булгаргаз “ е стимулирана политически, в сравнение с стопански. Едва ли може да се чака някакво възстановяване на работата на компанията от новия мениджмънт.
Изказването на министър-председателя Кирил Петков, че е прекратено черпенето на природен газ от „ Чирен “ носи политически темперамент за усмиряване на публичното мнение поради обстановката в Украйна.
Междусистемната газова връзка със Сърбия няма никакво значение за България.
„ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ би трябвало да се концентрират и да създадат всичко допустимо за реализацията на плана за терминал за полутечен природен газ против Александруполис/Дедеагач.
Това се споделя в разбор на енергийния специалист Христо Казанджиев, член на УС на Българския енергиен и минен конгрес.
България се нуждае от второ вместилище за газ
Подземното газово вместилище „ Чирен “ се явява основен детайл от цялостната система за газоснабдяване в България. В тази връзка министър председателят Кирил Петков направи едно изявление при започване на седмицата, че добивът от „ Чирен “ е прекратен, че се търсят благоприятни условия за нагнетяване на природен газ и увеличението на неговия потенциал в средата на добивния интервал, което не е типично за едно такова оборудване. Очевидно неговото изявление има по-скоро политически темперамент за усмиряване на публичното мнение, в сравнение с да има действителни насоки за деяние от страна на държавните компании, в частност „ Булгаргаз “, „ Булгартрансгаз “ и всички свързани с природния газ.
Продължава упоритостта да се усили общият потенциал на газохранилището в „ Чирен “. В момента общият му потенциал, включващ комерсиалния и буферен газ, е от порядъка на 1,26 милиарда куб.м. Непрекъснато се стартира концепцията той да стане 1,8 милиарда, която е извънредно несъстоятелна и води до изразходването на големи средства със скромни резултати. Действията за неговото разширение датират от 20 години. До момента е реализирано увеличение на дневния потенциал.
България се нуждае от още едно вместилище, в случай че желае да бъде център за систематизиране на природен газ. По този въпрос няма никакво развиване. Едно второ газово вместилище би имало доста сериозен дял в развиването на пазара, още повече на фона на тази динамичност на увеличението на цените.
„ Булгартрансгаз “ би трябвало да премисли политиката си във връзка с развиването на ПГХ „ Чирен “ и да разчита не толкоз на нови сондажи, а на рехабилитирането на остарели и използването на модерни способи за интензификацията на съществуващите сондажи. Нещо, което е по-евтино и със доста по-голям резултат, в това число да приложи технологиите фракинг за възстановяване на резервоарните качества на „ Чирен “, което е изцяло реалистично.
Гъвкави контракти
Договорите на България с Русия и до този миг са били задоволително гарантиращи доставките на природен газ. Друг е въпросът, че България не е предпазена от фриволни осъществявания, както беше през 2009 година Тогава макар съществуването на контракти и уверения, газът беше спрян. Това са форсмажорни условия, които, за жалост, се случват. И с цел да не се случват България би трябвало да реализира оптималната диверсификация.
Относно идните договаряния за договорите е извънредно значимо „ Булгаргаз “ да направи един изчерпателен разбор на потреблението на природен газ, на потреблението на обособените огромни потребители, с цел да реализира оня баланс на доставки и ползване от всички вероятни източници.
Бъдещият ни контракт би трябвало да бъде по-гъвкав от този, който имахме досега.
Това, което ние знаем импровизирано е, че договорът е бил за цялостните количества доставки, като тези количества са били разграничени на два лота. Единият, 80% от количествата са били безусловни и са се получавали с клаузата „ взимаш или плащаш “. По другия количествата са били предмет на договаряне година за година. Тази конструкция би трябвало да бъде непокътната, като делът на в допълнение договаряните количества бъде повишен за сметка на наложително взиманите. Всичко зависи от разбора, който ще направи новото управление на „ Булгаргаз “. Дано то да си свърши добре работата.
Смяната в „ Булгаргаз “ е политически стимулирана
Решението за промяната на управлението на „ Булгаргаз “ е политическа, а не технико-икономически. Причината е, че предходното управление направи всичко допустимо, с цел да дефинира не толкоз високи цени, колкото би трябвало да дефинира, спазвайки наредбите и разпоредбите за ценообразуване. Някакво усъвършенстване в мениджмънта занапред може да се чака да има, само че не съм оптимист, заради обстоятелството, че „ Булгаргаз “ работи в границите на тъкмо избрани и ясни контракти, с точни и ясни благоприятни условия за доставките на природен газ.
Трябва да е ясно, че без значение от всички политически изявления, в България се използва единствено съветски природен газ. Азербайджанският, в действителност, се заменя с съветски посредством суап. В България цените на природния газ до края на годината ще бъдат доминирани от контракта за доставки с Русия.
Дай Боже да бъде приключена историческата газова връзка Стара Загора-Комотини, само че има съществени подозрения, че това ще се осъществя до края на годината. Става дума за въвеждане в естествена употреба, а не за довеждане докрай на строителството, тъй като след неговото привършване има един значителен интервал за въвеждане в естествена работа.
„ Заченат в грях “ или историята на интерконектора с Гърция
Самото иницииране на газопровода Стара Загора-Комотини беше заченато в грях, тъй като планът не беше структуриран като междусистемна връзка сред двамата газови оператори на България и Гърция, а се осъществя като търговски газопровод. Т.е. той се реализира като корпоративен план. Това значи, че ползващият трасето ще заплаща директна такса. Проектът беше иницииран през 2009 година и трябваше да бъде приключен през 2013 година, по-късно беше отсрочен за 2015 година, имаше един откъслек от време, през който изобщо не се говореше за него. От 2017 година стартира да се приказва, че той ще се построи, като на няколко пъти се правеха първи копки.
Основната причина планът да бъде занимателен целеустремено и систематично с най-различни административни хватки е фактът, че България е сключила контракт за доставки с „ Газпром “, покриващи цялото й ползване на 100%. Т.е. при въвеждане в употреба на по-ранен стадий от края на 2022 година на газопровода Стара Загора-Комотини ние няма какво да вършим с този азерски газ, той няма пазар в страната ни.
Другата причина е геополитическа. Нарушава се монополът на „ Газпром “, което доста мъчно се приема от съветска страна.
Историята на този план се повтаря и при реализацията на терминала за полутечен природен газ /ВПГ/ против Александруполис/Дедеагач. Този план беше иницииран едновременно със систематичната връзка Стара Загора-Комотини. Досега не е почнало строителството. Преди една година беше оповестено, че той ще бъде въведен в употреба в края на 2022 година Преди няколко месеца тази дата беше поправена на 2024 година Дай Боже да бъде въведен в употреба тогава, тъй като този терминал за е извънредно основен за България и страните от Балканите. Чрез него ще се осъществя една доста дълготрайна и дълговременна диверсификация на източниците на природен газ. Има доста аргументи този план да бъде торпилиран. Най-голям интерес от неговото проваляне и прекъсване на реализация за дълъг интервал от време има Русия. Въпрос на политическа воля на българските управляващи е този план да се осъществя в ускорени периоди и да се потърси доста сериозната поддръжка от страна на Европейски Съюз. Гръцката страна наподобява прекомерно незаинтересована.
Гърците постоянно са работели в екип с „ Газпром “
Гърция в действителност употребява недостроения газопровод като инструмент за въздействие, а даже и за напън по отношение на България. Гърците постоянно са работели в екип с „ Газпром “ и „ Газекспорт “, тъй като тяхната позиция по редица аспекти, свързани с развиването на газопроводните връзки, подкрепя тактиката на „ Газпром “. Те употребяват дивиденти във връзка с цена, по-гъвкави периоди и други
Интересите на Гърция до известна степен кореспондират с ползите на България, тъй като сме част от Европейски Съюз и осъществяваме политика на диверсификация на източниците на доставка. Но фактът, че няма българска компания, позволена до терминала за ВПГ в Реветуса и всички квоти са непокътнати за гръцки компании, приказва, че има протекционизъм от страна на Атина на газовия пазар и газовата съгласуваност на Балканите.
Сръбската съветска връзка
Междусистемната връзка със Сърбия няма никакво значение за България. Не би трябвало да концентрираме напъните си за нейното създаване, тъй като тя има прекомерно лимитирано техническо значение. Газопроводите от другата страна на границата стигат до Ниш и са с извънредно дребен потенциал. От страна на България имаме потенциал от 3-5 милиарда куб.м., а от страна на Сърбия – 1 милиард.
Единствено Русия има интерес от нейното създаване поради доставките към Южна Сърбия и Косово. Малко хора не знаят, че този газопровод беше плануван и стартира да се осъществя като план още през 1999-2000 година, само че в границите на две години съветската страна се отхвърли от него. По какви аргументи това е обособен въпрос. Но като стратегическа цел той съществува от над 20 години и той обслужва най-вече съветските ползи. /БГНЕС
Смяната на управлението на „ Булгаргаз “ е стимулирана политически, в сравнение с стопански. Едва ли може да се чака някакво възстановяване на работата на компанията от новия мениджмънт.
Изказването на министър-председателя Кирил Петков, че е прекратено черпенето на природен газ от „ Чирен “ носи политически темперамент за усмиряване на публичното мнение поради обстановката в Украйна.
Междусистемната газова връзка със Сърбия няма никакво значение за България.
„ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ би трябвало да се концентрират и да създадат всичко допустимо за реализацията на плана за терминал за полутечен природен газ против Александруполис/Дедеагач.
Това се споделя в разбор на енергийния специалист Христо Казанджиев, член на УС на Българския енергиен и минен конгрес.
България се нуждае от второ вместилище за газ
Подземното газово вместилище „ Чирен “ се явява основен детайл от цялостната система за газоснабдяване в България. В тази връзка министър председателят Кирил Петков направи едно изявление при започване на седмицата, че добивът от „ Чирен “ е прекратен, че се търсят благоприятни условия за нагнетяване на природен газ и увеличението на неговия потенциал в средата на добивния интервал, което не е типично за едно такова оборудване. Очевидно неговото изявление има по-скоро политически темперамент за усмиряване на публичното мнение, в сравнение с да има действителни насоки за деяние от страна на държавните компании, в частност „ Булгаргаз “, „ Булгартрансгаз “ и всички свързани с природния газ.
Продължава упоритостта да се усили общият потенциал на газохранилището в „ Чирен “. В момента общият му потенциал, включващ комерсиалния и буферен газ, е от порядъка на 1,26 милиарда куб.м. Непрекъснато се стартира концепцията той да стане 1,8 милиарда, която е извънредно несъстоятелна и води до изразходването на големи средства със скромни резултати. Действията за неговото разширение датират от 20 години. До момента е реализирано увеличение на дневния потенциал.
България се нуждае от още едно вместилище, в случай че желае да бъде център за систематизиране на природен газ. По този въпрос няма никакво развиване. Едно второ газово вместилище би имало доста сериозен дял в развиването на пазара, още повече на фона на тази динамичност на увеличението на цените.
„ Булгартрансгаз “ би трябвало да премисли политиката си във връзка с развиването на ПГХ „ Чирен “ и да разчита не толкоз на нови сондажи, а на рехабилитирането на остарели и използването на модерни способи за интензификацията на съществуващите сондажи. Нещо, което е по-евтино и със доста по-голям резултат, в това число да приложи технологиите фракинг за възстановяване на резервоарните качества на „ Чирен “, което е изцяло реалистично.
Гъвкави контракти
Договорите на България с Русия и до този миг са били задоволително гарантиращи доставките на природен газ. Друг е въпросът, че България не е предпазена от фриволни осъществявания, както беше през 2009 година Тогава макар съществуването на контракти и уверения, газът беше спрян. Това са форсмажорни условия, които, за жалост, се случват. И с цел да не се случват България би трябвало да реализира оптималната диверсификация.
Относно идните договаряния за договорите е извънредно значимо „ Булгаргаз “ да направи един изчерпателен разбор на потреблението на природен газ, на потреблението на обособените огромни потребители, с цел да реализира оня баланс на доставки и ползване от всички вероятни източници.
Бъдещият ни контракт би трябвало да бъде по-гъвкав от този, който имахме досега.
Това, което ние знаем импровизирано е, че договорът е бил за цялостните количества доставки, като тези количества са били разграничени на два лота. Единият, 80% от количествата са били безусловни и са се получавали с клаузата „ взимаш или плащаш “. По другия количествата са били предмет на договаряне година за година. Тази конструкция би трябвало да бъде непокътната, като делът на в допълнение договаряните количества бъде повишен за сметка на наложително взиманите. Всичко зависи от разбора, който ще направи новото управление на „ Булгаргаз “. Дано то да си свърши добре работата.
Смяната в „ Булгаргаз “ е политически стимулирана
Решението за промяната на управлението на „ Булгаргаз “ е политическа, а не технико-икономически. Причината е, че предходното управление направи всичко допустимо, с цел да дефинира не толкоз високи цени, колкото би трябвало да дефинира, спазвайки наредбите и разпоредбите за ценообразуване. Някакво усъвършенстване в мениджмънта занапред може да се чака да има, само че не съм оптимист, заради обстоятелството, че „ Булгаргаз “ работи в границите на тъкмо избрани и ясни контракти, с точни и ясни благоприятни условия за доставките на природен газ.
Трябва да е ясно, че без значение от всички политически изявления, в България се използва единствено съветски природен газ. Азербайджанският, в действителност, се заменя с съветски посредством суап. В България цените на природния газ до края на годината ще бъдат доминирани от контракта за доставки с Русия.
Дай Боже да бъде приключена историческата газова връзка Стара Загора-Комотини, само че има съществени подозрения, че това ще се осъществя до края на годината. Става дума за въвеждане в естествена употреба, а не за довеждане докрай на строителството, тъй като след неговото привършване има един значителен интервал за въвеждане в естествена работа.
„ Заченат в грях “ или историята на интерконектора с Гърция
Самото иницииране на газопровода Стара Загора-Комотини беше заченато в грях, тъй като планът не беше структуриран като междусистемна връзка сред двамата газови оператори на България и Гърция, а се осъществя като търговски газопровод. Т.е. той се реализира като корпоративен план. Това значи, че ползващият трасето ще заплаща директна такса. Проектът беше иницииран през 2009 година и трябваше да бъде приключен през 2013 година, по-късно беше отсрочен за 2015 година, имаше един откъслек от време, през който изобщо не се говореше за него. От 2017 година стартира да се приказва, че той ще се построи, като на няколко пъти се правеха първи копки.
Основната причина планът да бъде занимателен целеустремено и систематично с най-различни административни хватки е фактът, че България е сключила контракт за доставки с „ Газпром “, покриващи цялото й ползване на 100%. Т.е. при въвеждане в употреба на по-ранен стадий от края на 2022 година на газопровода Стара Загора-Комотини ние няма какво да вършим с този азерски газ, той няма пазар в страната ни.
Другата причина е геополитическа. Нарушава се монополът на „ Газпром “, което доста мъчно се приема от съветска страна.
Историята на този план се повтаря и при реализацията на терминала за полутечен природен газ /ВПГ/ против Александруполис/Дедеагач. Този план беше иницииран едновременно със систематичната връзка Стара Загора-Комотини. Досега не е почнало строителството. Преди една година беше оповестено, че той ще бъде въведен в употреба в края на 2022 година Преди няколко месеца тази дата беше поправена на 2024 година Дай Боже да бъде въведен в употреба тогава, тъй като този терминал за е извънредно основен за България и страните от Балканите. Чрез него ще се осъществя една доста дълготрайна и дълговременна диверсификация на източниците на природен газ. Има доста аргументи този план да бъде торпилиран. Най-голям интерес от неговото проваляне и прекъсване на реализация за дълъг интервал от време има Русия. Въпрос на политическа воля на българските управляващи е този план да се осъществя в ускорени периоди и да се потърси доста сериозната поддръжка от страна на Европейски Съюз. Гръцката страна наподобява прекомерно незаинтересована.
Гърците постоянно са работели в екип с „ Газпром “
Гърция в действителност употребява недостроения газопровод като инструмент за въздействие, а даже и за напън по отношение на България. Гърците постоянно са работели в екип с „ Газпром “ и „ Газекспорт “, тъй като тяхната позиция по редица аспекти, свързани с развиването на газопроводните връзки, подкрепя тактиката на „ Газпром “. Те употребяват дивиденти във връзка с цена, по-гъвкави периоди и други
Интересите на Гърция до известна степен кореспондират с ползите на България, тъй като сме част от Европейски Съюз и осъществяваме политика на диверсификация на източниците на доставка. Но фактът, че няма българска компания, позволена до терминала за ВПГ в Реветуса и всички квоти са непокътнати за гръцки компании, приказва, че има протекционизъм от страна на Атина на газовия пазар и газовата съгласуваност на Балканите.
Сръбската съветска връзка
Междусистемната връзка със Сърбия няма никакво значение за България. Не би трябвало да концентрираме напъните си за нейното създаване, тъй като тя има прекомерно лимитирано техническо значение. Газопроводите от другата страна на границата стигат до Ниш и са с извънредно дребен потенциал. От страна на България имаме потенциал от 3-5 милиарда куб.м., а от страна на Сърбия – 1 милиард.
Единствено Русия има интерес от нейното създаване поради доставките към Южна Сърбия и Косово. Малко хора не знаят, че този газопровод беше плануван и стартира да се осъществя като план още през 1999-2000 година, само че в границите на две години съветската страна се отхвърли от него. По какви аргументи това е обособен въпрос. Но като стратегическа цел той съществува от над 20 години и той обслужва най-вече съветските ползи. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ