Да изковем от плуговете мечове*
Независимо по какъв начин се развие войната в Украйна, тя трайно ще промени отбранителните политики в нашия район По източния фланг на НАТО отделянето на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита евентуално ще се окаже абсолютния най-малко България неизбежно ще е част от този развой, което ще даде подтик на военната ни промишленост
Войната в Украйна ненадейно пренареди международната отбранителна архитектура, а с това и сериозните цели в държавното ръководство в Европа през идващите години. Допреди по-малко от четири месеца експлоадирането на огромен спор край границата на Европейски Съюз беше съвсем немислимо, камо ли пък с присъединяване на нуклеарна страна. Така наречената мека мощ, взаимоизгодните бизнес обвързаности и дипломацията, изглеждаха като задоволително надеждни принадлежности за попречване на директен боен конфликт. В ранните утринни часове на 24 февруари, когато съветските танкове пресякоха украинската граница от изток, север и от юг, цялата тази грижливо градена с години архитектура за сигурност безусловно се срина.
Независимо дали ще има по-нататъшна ескалация, без значение дали спорът ще завърши релативно бързо, или ще премине в изтощителна позиционна акция, тлееща с години, протичащото се в Украйна сигурно ще има трайни последици за всички нас. Едно от тях неизбежно ще бъде по-голяма милитаризация на европейските общества, както и увеличение на техните разноски за защита - първоначално до заложения от НАТО целесъобразен най-малък предел от 2% от Брутният вътрешен продукт, а за някои страни (особено тези, които разделят сухопътна граница с участниците в конфликта) - и доста повече. За първи път от основаването му Европейски Съюз стартира да отпуска големи средства за военно подкрепяне на дадена страна. Германия внезапно загърби пацифизма, целево отдели 100 милиарда евро за своята защита и за първи път след края на Втората международна война стремително ще стартира да модернизира армията си.
Европа се въоръжава. Къде е България?
България също неизбежно ще е част от този развой. От една страна, това най-вероятно ще докара до преструктуриране на държавните финанси, което в някаква степен ще е в ущърб на цивилния бранш. От друга обаче, ще отвори нови благоприятни условия за развиване на отбранителната промишленост, за правенето на бизнес по принцип и за прехвърлянето на високи технологии към български компании, които по-късно ще могат да ги употребяват и за невоенни цели - нещо, което от години се случва в страни със мощни армии и военни индустрии, като да вземем за пример Израел.
Реклама
Руската инвазия в Украйна, която се случва единствено на няколкостотин километра от границата ни, ще задвижи на бързи обороти най-малко част от плановете за рационализация на българската войска, неведнъж отлагани през последните 20 години. Още с поемането на поста актуалният министър на защитата разгласи лист с девет предпочитани стратегии за превъоръжаване. В подтекста на настоящата геополитическа обстановка той има късмет да получи необятна политическа поддръжка за реализирането им.
От какво се нуждае армията: Нов вид бронирани бойни машини за сухопътни войски Противовъздушна защита за обектово и зоново покритие Полево комуникационно-информационно съоръжение Способности за артилерийска поддръжка Брегови ракетни комплекси Дизел-електрически подводници Боеприпаси за бойния флот Бойни дронове 3D радари
Първите знаци за това към този момент са налице - в сегашния план за актуализация на държавния бюджет Министерството на защитата (МО) попадат към 300 млн. лева за придобиване, рационализация, поддръжка и ремонт на бойна техника и още 110 млн. лева - за реорганизация на авиобаза " Граф Игнатиево ", тъй че да може да одобри новите ни изтребители F-16 след към 3 години. Но защото главните военни планове ще са на стойност стотици милиони, а в някои случаи даже милиард(и) левове, едно от условията към транснационалните отбранителни колоси сигурно ще е за връщане на част от тези астрономически суми в българската стопанска система, за индустриално съдействие и вложения във високотехнологични действия у нас, тъй че тези големи разноски да могат да генерират добавена стойност и за цивилния бранш, и за бизнеса в по-далечна вероятност.
За да реализират това, непознатите корпорации в областта на авиацията, военноморските сили, сухопътните войски, връзките, киберзащитата, даже галактическите технологии ще би трябвало да се кооперират с локални подизпълнители. В най-лошия случай българските компании ще получат опция да се включат в техните световни логистични вериги, а в най-хубавия ще могат да допринесат за реализирането на отбранителните планове със свои истински отбранителни артикули. Така че, въпреки войната в Украйна да е рецесия с невиждани пропорции за Европа, тя също е и опция: за вкопчилата се в предишното българска войска, която най-сетне стремително ще би трябвало да се запъти към XXI век, а и за българския бизнес, изключително онази част от него, която се пробва да влага в съвременни софтуерни решения.
Реклама И отново започваме с авиацията
И при този опит за превъоръжаване на армията военновъздушните сили (ВВС) най-вероятно първи ще се окажат в светлината на прожекторите, без значение че нито една война в човешката история до момента не е била извоювана единствено от въздуха. Фундаменталната алтернатива в тази ситуация е, че съветската инвазия в Украйна сложи казуса с поддръжката на старите ни руски изтребители МиГ-29 с изключителна заостреност, а президентът Радев сигурно до последно ще се пробва да се бори предпочитано за идеята на своите някогашни съратници в бойната авиация.
На процедура бойните самолети, на които страната ни разчита за ер полисинг и въздушна защита сега, евентуално ще изчерпят своя летателен запас някъде напролет на идната година. За страдание първите бройки от новите поръчани (и към този момент платени на американския защитителен колос Lockheed Martin) многоцелеви бойни самолети F-16 Block 70 ще дойдат чак при започване на 2025 година Ако не се откри някакво изобретателно решение, това ще отвори извънредно неприятна междина от най-малко 2 години, в която може да се окаже, че българските военни летци най-вече ще бездействат и ще би трябвало да разчитат на интензивен натовски ер полисинг от наша територия или от авиобази в прилежащите страни.
Бързото прекосяване към щатските изтребители също по този начин няма да е допустимо и заради неналичието на задоволително водачи за тях. В момента в Съединени американски щати се образоват 12 души, като от тях единствено един към този момент има право да ръководи F-16 независимо. Още един от летците е на фаза полети с подготвителен T-38 и в близко бъдеще би трябвало да премине на действителен изтребител. Фундаменталният проблем в тази ситуация обаче е, че американската войска не признава досегашния нальот на непознатите водачи на други бойни самолети и на процедура стартира образованието им от нулата. Освен това предпочитано избира да влага в млади офицери без доскорошен опит, което автоматизирано би изпратило в историята най-опитните български асове, които към този момент са на напреднала възраст по американските стандарти.
Затова президентът Радев и държавното управление сега интензивно търсят вид за намиране на " заместващи " изтребители. С тях бойната ни авиация би могла да лети, до момента в който дойдат новите F-16 и имаме задоволително като количество и готови водачи за тях. Държавният глава и министър председателят към този момент са водили договаряния със Съединени американски щати и Нидерландия за използвани F-16, с Франция - за Rafale, както и с Италия и Германия - за Eurofighter Typhoon. Последните две варианти са много по-скъпи като експлоатационни разноски, само че за сметка на това Военновъздушни сили ще избегне комплицираната и тежка американска процедура за преобучаване на съществуващите водачи от инструктори на Пентагона.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Свят 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Войната в Украйна Реклама Ще купуваме ли още F-16
Паралелно България скоро ще би трябвало да вземе решение по въпроса с възможното придобиване на втора партида от още 8 нови F-16 Block 70. Запитване за възможна сходна договорка беше отправено още от служебния боен министър Георги Панайотов, само че отговорът сега евентуално няма да се хареса както на политиците, по този начин и на българските данъкоплатци. Противно на упованията, втората " полуескадрила " ще е с по-висока цена спрямо първия договор от 2019 година, излиза наяве от проекторешение на Държавния департамент, подадено за утвърждение в Конгреса на Съединени американски щати. Ориентировъчната стойност на договорката е 1.673 милиарда $, или към 3 милиарда лева (първите изтребители костваха към 2.2 милиарда лева.). Поевтиняване може да се реализира, в случай че и този път страната ни реши да орязва въоръжението на самолетите - нещо, което би било извънредно безразсъдно в актуалната изострена обстановка по източния фланг на НАТО. Сравнително положителната вест е, че парите този път ще могат да бъдат платени не едновременно, а най-малко на две вноски.
Ако съдим по някои изявления на финансовия министър, много евентуално е вторите осем изтребителя да бъдат поръчани едвам откакто стартира да идва забавилата се поради коронавирус пандемията първа партида F-16. През това време страната ни може да се опита да придобие аналогични бойни самолети " втора употреба ", в това число по линия на реанимирания от президента Байдън щатски закон за военна помощ от времето на Втората международна война, наименуван ленд-лийз.
По принцип той е умислен като бърза процедура за даване на оръжия на Украйна. Също по този начин обаче ленд-лийзът може да се употребява за увеличаване на съюзническите армии по източния фланг на НАТО, в това число и по триъгълни схеми: даване на руски вид въоръжение на Киев и замяната му с американско в арсенала на съюзнически армии. Подобна скица сега ползва и Германия, която не смее непосредствено да дава на Украйна свои танкове и тежки оръжейни системи, само че ги дава на трети страни, които към този момент са се осмелили да станат оръжейни донори на Киев макар заканите на Русия.
Нови радари и Противовъздушна отбрана
Преминаването към натовски изтребители - без значение дали са нови F-16, " втора употреба " или самолети от европейски производител, неизбежно води след себе си преоборудване на армията с нови натовски трикоординатни радари. Това е нещо, което също се бави с години и пречи на пълноценното консолидиране на България в противовъздушната защита (ПВО) на алианса.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Войната в Украйна ненадейно пренареди международната отбранителна архитектура, а с това и сериозните цели в държавното ръководство в Европа през идващите години. Допреди по-малко от четири месеца експлоадирането на огромен спор край границата на Европейски Съюз беше съвсем немислимо, камо ли пък с присъединяване на нуклеарна страна. Така наречената мека мощ, взаимоизгодните бизнес обвързаности и дипломацията, изглеждаха като задоволително надеждни принадлежности за попречване на директен боен конфликт. В ранните утринни часове на 24 февруари, когато съветските танкове пресякоха украинската граница от изток, север и от юг, цялата тази грижливо градена с години архитектура за сигурност безусловно се срина.
Независимо дали ще има по-нататъшна ескалация, без значение дали спорът ще завърши релативно бързо, или ще премине в изтощителна позиционна акция, тлееща с години, протичащото се в Украйна сигурно ще има трайни последици за всички нас. Едно от тях неизбежно ще бъде по-голяма милитаризация на европейските общества, както и увеличение на техните разноски за защита - първоначално до заложения от НАТО целесъобразен най-малък предел от 2% от Брутният вътрешен продукт, а за някои страни (особено тези, които разделят сухопътна граница с участниците в конфликта) - и доста повече. За първи път от основаването му Европейски Съюз стартира да отпуска големи средства за военно подкрепяне на дадена страна. Германия внезапно загърби пацифизма, целево отдели 100 милиарда евро за своята защита и за първи път след края на Втората международна война стремително ще стартира да модернизира армията си.
Европа се въоръжава. Къде е България?
България също неизбежно ще е част от този развой. От една страна, това най-вероятно ще докара до преструктуриране на държавните финанси, което в някаква степен ще е в ущърб на цивилния бранш. От друга обаче, ще отвори нови благоприятни условия за развиване на отбранителната промишленост, за правенето на бизнес по принцип и за прехвърлянето на високи технологии към български компании, които по-късно ще могат да ги употребяват и за невоенни цели - нещо, което от години се случва в страни със мощни армии и военни индустрии, като да вземем за пример Израел.
Реклама
Руската инвазия в Украйна, която се случва единствено на няколкостотин километра от границата ни, ще задвижи на бързи обороти най-малко част от плановете за рационализация на българската войска, неведнъж отлагани през последните 20 години. Още с поемането на поста актуалният министър на защитата разгласи лист с девет предпочитани стратегии за превъоръжаване. В подтекста на настоящата геополитическа обстановка той има късмет да получи необятна политическа поддръжка за реализирането им.
От какво се нуждае армията: Нов вид бронирани бойни машини за сухопътни войски Противовъздушна защита за обектово и зоново покритие Полево комуникационно-информационно съоръжение Способности за артилерийска поддръжка Брегови ракетни комплекси Дизел-електрически подводници Боеприпаси за бойния флот Бойни дронове 3D радари
Първите знаци за това към този момент са налице - в сегашния план за актуализация на държавния бюджет Министерството на защитата (МО) попадат към 300 млн. лева за придобиване, рационализация, поддръжка и ремонт на бойна техника и още 110 млн. лева - за реорганизация на авиобаза " Граф Игнатиево ", тъй че да може да одобри новите ни изтребители F-16 след към 3 години. Но защото главните военни планове ще са на стойност стотици милиони, а в някои случаи даже милиард(и) левове, едно от условията към транснационалните отбранителни колоси сигурно ще е за връщане на част от тези астрономически суми в българската стопанска система, за индустриално съдействие и вложения във високотехнологични действия у нас, тъй че тези големи разноски да могат да генерират добавена стойност и за цивилния бранш, и за бизнеса в по-далечна вероятност.
За да реализират това, непознатите корпорации в областта на авиацията, военноморските сили, сухопътните войски, връзките, киберзащитата, даже галактическите технологии ще би трябвало да се кооперират с локални подизпълнители. В най-лошия случай българските компании ще получат опция да се включат в техните световни логистични вериги, а в най-хубавия ще могат да допринесат за реализирането на отбранителните планове със свои истински отбранителни артикули. Така че, въпреки войната в Украйна да е рецесия с невиждани пропорции за Европа, тя също е и опция: за вкопчилата се в предишното българска войска, която най-сетне стремително ще би трябвало да се запъти към XXI век, а и за българския бизнес, изключително онази част от него, която се пробва да влага в съвременни софтуерни решения.
Реклама И отново започваме с авиацията
И при този опит за превъоръжаване на армията военновъздушните сили (ВВС) най-вероятно първи ще се окажат в светлината на прожекторите, без значение че нито една война в човешката история до момента не е била извоювана единствено от въздуха. Фундаменталната алтернатива в тази ситуация е, че съветската инвазия в Украйна сложи казуса с поддръжката на старите ни руски изтребители МиГ-29 с изключителна заостреност, а президентът Радев сигурно до последно ще се пробва да се бори предпочитано за идеята на своите някогашни съратници в бойната авиация.
На процедура бойните самолети, на които страната ни разчита за ер полисинг и въздушна защита сега, евентуално ще изчерпят своя летателен запас някъде напролет на идната година. За страдание първите бройки от новите поръчани (и към този момент платени на американския защитителен колос Lockheed Martin) многоцелеви бойни самолети F-16 Block 70 ще дойдат чак при започване на 2025 година Ако не се откри някакво изобретателно решение, това ще отвори извънредно неприятна междина от най-малко 2 години, в която може да се окаже, че българските военни летци най-вече ще бездействат и ще би трябвало да разчитат на интензивен натовски ер полисинг от наша територия или от авиобази в прилежащите страни.
Бързото прекосяване към щатските изтребители също по този начин няма да е допустимо и заради неналичието на задоволително водачи за тях. В момента в Съединени американски щати се образоват 12 души, като от тях единствено един към този момент има право да ръководи F-16 независимо. Още един от летците е на фаза полети с подготвителен T-38 и в близко бъдеще би трябвало да премине на действителен изтребител. Фундаменталният проблем в тази ситуация обаче е, че американската войска не признава досегашния нальот на непознатите водачи на други бойни самолети и на процедура стартира образованието им от нулата. Освен това предпочитано избира да влага в млади офицери без доскорошен опит, което автоматизирано би изпратило в историята най-опитните български асове, които към този момент са на напреднала възраст по американските стандарти.
Затова президентът Радев и държавното управление сега интензивно търсят вид за намиране на " заместващи " изтребители. С тях бойната ни авиация би могла да лети, до момента в който дойдат новите F-16 и имаме задоволително като количество и готови водачи за тях. Държавният глава и министър председателят към този момент са водили договаряния със Съединени американски щати и Нидерландия за използвани F-16, с Франция - за Rafale, както и с Италия и Германия - за Eurofighter Typhoon. Последните две варианти са много по-скъпи като експлоатационни разноски, само че за сметка на това Военновъздушни сили ще избегне комплицираната и тежка американска процедура за преобучаване на съществуващите водачи от инструктори на Пентагона.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Свят 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Войната в Украйна Реклама Ще купуваме ли още F-16
Паралелно България скоро ще би трябвало да вземе решение по въпроса с възможното придобиване на втора партида от още 8 нови F-16 Block 70. Запитване за възможна сходна договорка беше отправено още от служебния боен министър Георги Панайотов, само че отговорът сега евентуално няма да се хареса както на политиците, по този начин и на българските данъкоплатци. Противно на упованията, втората " полуескадрила " ще е с по-висока цена спрямо първия договор от 2019 година, излиза наяве от проекторешение на Държавния департамент, подадено за утвърждение в Конгреса на Съединени американски щати. Ориентировъчната стойност на договорката е 1.673 милиарда $, или към 3 милиарда лева (първите изтребители костваха към 2.2 милиарда лева.). Поевтиняване може да се реализира, в случай че и този път страната ни реши да орязва въоръжението на самолетите - нещо, което би било извънредно безразсъдно в актуалната изострена обстановка по източния фланг на НАТО. Сравнително положителната вест е, че парите този път ще могат да бъдат платени не едновременно, а най-малко на две вноски.
Ако съдим по някои изявления на финансовия министър, много евентуално е вторите осем изтребителя да бъдат поръчани едвам откакто стартира да идва забавилата се поради коронавирус пандемията първа партида F-16. През това време страната ни може да се опита да придобие аналогични бойни самолети " втора употреба ", в това число по линия на реанимирания от президента Байдън щатски закон за военна помощ от времето на Втората международна война, наименуван ленд-лийз.
По принцип той е умислен като бърза процедура за даване на оръжия на Украйна. Също по този начин обаче ленд-лийзът може да се употребява за увеличаване на съюзническите армии по източния фланг на НАТО, в това число и по триъгълни схеми: даване на руски вид въоръжение на Киев и замяната му с американско в арсенала на съюзнически армии. Подобна скица сега ползва и Германия, която не смее непосредствено да дава на Украйна свои танкове и тежки оръжейни системи, само че ги дава на трети страни, които към този момент са се осмелили да станат оръжейни донори на Киев макар заканите на Русия.
Нови радари и Противовъздушна отбрана
Преминаването към натовски изтребители - без значение дали са нови F-16, " втора употреба " или самолети от европейски производител, неизбежно води след себе си преоборудване на армията с нови натовски трикоординатни радари. Това е нещо, което също се бави с години и пречи на пълноценното консолидиране на България в противовъздушната защита (ПВО) на алианса.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ