Георги Пашкулев: Петков и Василев сервираха енергийната ни сигурност на Гърция
Независимо дали са на власт или в съпротива, Кирил Петков и Асен Василев демонстрираха слаба заинтригуваност към външната политика и отбраната на националните ползи на България.
Историята с районен съд Македония е единствено върхът на айсберга. В случай, че бе осъществен методът на Петков по отношение на тази нереформирана страна, в която на власт са към момента лица със сърбокомунистическа закваска, България можеше да чака в недалечно бъдеще искания за малцинство и даже за автономност. Казусът със Скопие беше решен само с помощта на виновната позиция на обичайните партии ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Демократична България “, които съумяха в последния миг да одобряват Френското предложение, което регистрира българските ползи. В сянката на това огромно тестване останаха напъните за енергийна политика на тандема Петков-Василев, които вместо да защитят позициите на страната ни като водеща енергийна страна в Югоизточна Европа, бяха по-заинтересовани да обслужат гръцките ползи.
През последните години Гърция се пробва срещу географията и хубавичко бизнес логичност да се трансформира в енергиен център и газов хъб на Балканите. За постигането на тази цел, Атина работи поредно, налагайки сполучливо своите ползи пред Вашингтон и Брюксел. Трябва да признаем, че ненапълно Гърция беше облагодетелствана от откриването на обилни залежи на природен газ в Източното Средиземноморие и във опцията да се трансформира в европейска врата за това енергийно благосъстояние. Единствено намесата на Турция попречи тези мечти на Атина да се осъществен. Въпреки това гръцките управляващи не се отхвърлиха да бъдат газов хъб и главен снабдител на „ синьо гориво “ за своите северни съседи.
На пътя за реализирането на тази тактика стои България, географията и естествената бизнес логичност. Естественият енергиен център в Югоизточна Европа е България, която разполага с най-хубавата газопреносна и електропреносна мрежа, позволяваща да се доставя газ и електричество до всяка една от балканските страни. Това преимущество на България в никакъв случай не се е харесвало в Атина и там са подготвени на всичко, с цел да трансформират естественият ход на нещата и да трансфорат периферията в център, както към този момент сполучливо бяха създали с транспортните връзки, ликвидирайки кулоар №8. Но за разлика от транспортната съгласуваност, където в действителност връзката сред Адриатика и Черно море съвсем не съществува, в енергийната област нещата стоят по различен метод. България е незаобиколим фактор и единствено стичане на събитията можеше да промени нещата в интерес на Гърция.
И в действителност такива условия се появиха през последните 2-3 години. На първо място те са свързани с смяната на газовите потоци от страна на „ Газпром “ с построяването на „ Турски поток “, който трансформира Турция във входна страна за съветския природен газ, а България във втората по веригата за доставки в Европа. Положението стана още по-сложно след експлоадирането на войната на Русия в Украйна, което пък на собствен ред докара до прекъсване на доставките на съветски природен газ за страната ни през април 2022 година. България трябваше да търси незабавно опция и единствената допустима първоначално бе през Гърция под формата на доставка на танкери с полутечен газ през гръцките терминали и с построяването на прословутата газова връзка Комотини-Стара Загора, която беше забавена, в това число и по виновност на гръцката страна. Атина виждаше в това бавене инструмент за оказване на напън върху нас.
Освен тези условия за осъществяването на своите енергийни цели Атина се нуждаеше от политическа поддръжка вътре в България, което надали можеше да стане при ръководството на обичайните партии. Така появяването на дилетантската Политическа партия с нейните водачи самодейци Кирил Петков и Асен Василев се оказа подарък от небето. Малко откакто стана министър председател, първият задграничен водач, който посети Петков беше Кириакос Мицотакис. Тогава от взаимната конференция не стана ясно нищо, което може да бъде положително за България, в това число по отношение на бъдещето на интерконектора, само че Гърция съумя да осъществя своите цели, поставяйки на тясно новоизбрания български министър председател с въпроса за РСМ. Това сякаш не беше задоволително и самият Петков, заради неумелост или някаква друга причина, в допълнение унизи институцията на българския министър председател, обещавайки ежеседмично да се регистрира на Мицотакис за напредъка по интерконектора. Или най-малко по този начин прозвучаха думите му след срещата. Това беше единствено началото на едно неприятно българо-гръцко „ съдействие “, целящо да изземе самодейността в енергийната област от България и да я трансферира към Гърция.
Втората по-известна стъпка беше непредвиденото посещаване през февруари на Петков в Белград, което беше оповестено безусловно по-малко 24 часа преди реализирането му. Там Петков се разтопи, обявявайки Сърбия за „ стратегически сътрудник “ и „ добър комшия “. Две избрания, които той изцяло откровено произнесе, само че които освен, че на са правилни, само че и унижават България и всички генерации българи от Освобождението насам, някои от които починаха по фронтовете против сърбите, а други в техните концлагери, тъй като не желаеха да трансформират българското си съзнание с натрапваната им от Белград македонска еднаквост.
Само дни преди началото на съветската инвазия в Украйна, Петков предложи интеграция – в региона на газовите доставки. Сръбският енергиен бранш е съвсем напълно под контрола на Русия и „ Газпром “, в това число петролният и газовият. И това ни беше сервирано от тогавашния министър председател по средата на най-тежката рецесия в връзките сред Запада и Москва, където „ синьото гориво “ е един от главните детайли, формиращи съветската мощ и въздействие.
Основната цел беше да се обезпечи кулоар за доставката на природен газ от Гърция през България за Сърбия, в която на страната ни се отрежда ролята на територия. Визитата не даде резултат само може би заради неготовността на сръбските управляващи, а не поради Петков, който много се постара нещата да тръгнат в „ вярната “ за гърците посока.
След 27 април, когато „ Газпром “ спря доставките на природен газ за България, Петков и Василев оповестиха, че имаме авариен проект, по който сме работили още от февруари. Той предвиждаше доставката на полутечен газ… през гръцките терминали. Много скоро обаче се оказа, че ние купуваме съветски газ през медиатори. Потърпевшите от цялата тази интервенция бяха българските жители и бизнес. Вместо да купуваме непосредствено природен газ без медиатори по схемите, утвърдени от Европейската комисия, ние пълнехме джобовете на частни ползи.
Докъде можеше да стигнат нещата не знаем, в случай че не беше оставката на кабинета „ Петков “, който даже не можа да свърши в период това, което беше заречен при започване на мандата си – газовата връзка с Гърция и за която беше поел ангажимент да се регистрира на премиера Мицотакис, която вместо през юли проработи чак през октомври 2022 година по време на служебния кабинет „ Донев “.
Обслужването на гръцките енергийни ползи продължи и откакто Петков от дълго време е в съпротива. Последната „ поръчка “ той се опита да стартира тези дни на фона на друга мина, заложена по неговото ръководство със затваряне на въглищните централи – ангажимент стихотворец от вицепремиера Асен Василев по Плана за възобновяване. На 11 януари 2023 година в българския парламент Петков описа за своя доста „ значим “ диалог с гръцкия министър на енергетиката господин Скракас, който му споделил, че „ в случай че България сама тръгне да се опита да предоговаря, като огромен експортьор на ток, е доста слаба позиция. В нашия диалог обсъдихме, че в случай че желаеме да имаме шанс… ние би трябвало да работим дружно с Гърция… “. Подобни думи са унизителни за страната ни. Това е следващ опит даже в сфери, в които имаме обичаи и сме доста по-силни от Гърция, да бъдем обвързани и прикачени към Атина с една-единствена цел последната да се възползва от българските запаси и да ги дои, както е правела нееднократно в предишното.
Дисбалансът, който Петков и Василев оставиха в газовите доставки, значително беше преодолян с помощта на съглашението, което беше подписано през януари с турската компания „ Боташ “. То отваря турските терминали за доставките на полутечен природен газ за България. Така страната ни няма да бъде подвластна от един източник – Гърция, която е потвърдила нееднократно, че е подготвена да се възползва от компликациите на България за реализацията на своите дълготрайни цели за владичество на Балканите. /БГНЕС
––––––––––––
Георги Пашкулев, основен редактор на БГНЕС
Историята с районен съд Македония е единствено върхът на айсберга. В случай, че бе осъществен методът на Петков по отношение на тази нереформирана страна, в която на власт са към момента лица със сърбокомунистическа закваска, България можеше да чака в недалечно бъдеще искания за малцинство и даже за автономност. Казусът със Скопие беше решен само с помощта на виновната позиция на обичайните партии ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Демократична България “, които съумяха в последния миг да одобряват Френското предложение, което регистрира българските ползи. В сянката на това огромно тестване останаха напъните за енергийна политика на тандема Петков-Василев, които вместо да защитят позициите на страната ни като водеща енергийна страна в Югоизточна Европа, бяха по-заинтересовани да обслужат гръцките ползи.
През последните години Гърция се пробва срещу географията и хубавичко бизнес логичност да се трансформира в енергиен център и газов хъб на Балканите. За постигането на тази цел, Атина работи поредно, налагайки сполучливо своите ползи пред Вашингтон и Брюксел. Трябва да признаем, че ненапълно Гърция беше облагодетелствана от откриването на обилни залежи на природен газ в Източното Средиземноморие и във опцията да се трансформира в европейска врата за това енергийно благосъстояние. Единствено намесата на Турция попречи тези мечти на Атина да се осъществен. Въпреки това гръцките управляващи не се отхвърлиха да бъдат газов хъб и главен снабдител на „ синьо гориво “ за своите северни съседи.
На пътя за реализирането на тази тактика стои България, географията и естествената бизнес логичност. Естественият енергиен център в Югоизточна Европа е България, която разполага с най-хубавата газопреносна и електропреносна мрежа, позволяваща да се доставя газ и електричество до всяка една от балканските страни. Това преимущество на България в никакъв случай не се е харесвало в Атина и там са подготвени на всичко, с цел да трансформират естественият ход на нещата и да трансфорат периферията в център, както към този момент сполучливо бяха създали с транспортните връзки, ликвидирайки кулоар №8. Но за разлика от транспортната съгласуваност, където в действителност връзката сред Адриатика и Черно море съвсем не съществува, в енергийната област нещата стоят по различен метод. България е незаобиколим фактор и единствено стичане на събитията можеше да промени нещата в интерес на Гърция.
И в действителност такива условия се появиха през последните 2-3 години. На първо място те са свързани с смяната на газовите потоци от страна на „ Газпром “ с построяването на „ Турски поток “, който трансформира Турция във входна страна за съветския природен газ, а България във втората по веригата за доставки в Европа. Положението стана още по-сложно след експлоадирането на войната на Русия в Украйна, което пък на собствен ред докара до прекъсване на доставките на съветски природен газ за страната ни през април 2022 година. България трябваше да търси незабавно опция и единствената допустима първоначално бе през Гърция под формата на доставка на танкери с полутечен газ през гръцките терминали и с построяването на прословутата газова връзка Комотини-Стара Загора, която беше забавена, в това число и по виновност на гръцката страна. Атина виждаше в това бавене инструмент за оказване на напън върху нас.
Освен тези условия за осъществяването на своите енергийни цели Атина се нуждаеше от политическа поддръжка вътре в България, което надали можеше да стане при ръководството на обичайните партии. Така появяването на дилетантската Политическа партия с нейните водачи самодейци Кирил Петков и Асен Василев се оказа подарък от небето. Малко откакто стана министър председател, първият задграничен водач, който посети Петков беше Кириакос Мицотакис. Тогава от взаимната конференция не стана ясно нищо, което може да бъде положително за България, в това число по отношение на бъдещето на интерконектора, само че Гърция съумя да осъществя своите цели, поставяйки на тясно новоизбрания български министър председател с въпроса за РСМ. Това сякаш не беше задоволително и самият Петков, заради неумелост или някаква друга причина, в допълнение унизи институцията на българския министър председател, обещавайки ежеседмично да се регистрира на Мицотакис за напредъка по интерконектора. Или най-малко по този начин прозвучаха думите му след срещата. Това беше единствено началото на едно неприятно българо-гръцко „ съдействие “, целящо да изземе самодейността в енергийната област от България и да я трансферира към Гърция.
Втората по-известна стъпка беше непредвиденото посещаване през февруари на Петков в Белград, което беше оповестено безусловно по-малко 24 часа преди реализирането му. Там Петков се разтопи, обявявайки Сърбия за „ стратегически сътрудник “ и „ добър комшия “. Две избрания, които той изцяло откровено произнесе, само че които освен, че на са правилни, само че и унижават България и всички генерации българи от Освобождението насам, някои от които починаха по фронтовете против сърбите, а други в техните концлагери, тъй като не желаеха да трансформират българското си съзнание с натрапваната им от Белград македонска еднаквост.
Само дни преди началото на съветската инвазия в Украйна, Петков предложи интеграция – в региона на газовите доставки. Сръбският енергиен бранш е съвсем напълно под контрола на Русия и „ Газпром “, в това число петролният и газовият. И това ни беше сервирано от тогавашния министър председател по средата на най-тежката рецесия в връзките сред Запада и Москва, където „ синьото гориво “ е един от главните детайли, формиращи съветската мощ и въздействие.
Основната цел беше да се обезпечи кулоар за доставката на природен газ от Гърция през България за Сърбия, в която на страната ни се отрежда ролята на територия. Визитата не даде резултат само може би заради неготовността на сръбските управляващи, а не поради Петков, който много се постара нещата да тръгнат в „ вярната “ за гърците посока.
След 27 април, когато „ Газпром “ спря доставките на природен газ за България, Петков и Василев оповестиха, че имаме авариен проект, по който сме работили още от февруари. Той предвиждаше доставката на полутечен газ… през гръцките терминали. Много скоро обаче се оказа, че ние купуваме съветски газ през медиатори. Потърпевшите от цялата тази интервенция бяха българските жители и бизнес. Вместо да купуваме непосредствено природен газ без медиатори по схемите, утвърдени от Европейската комисия, ние пълнехме джобовете на частни ползи.
Докъде можеше да стигнат нещата не знаем, в случай че не беше оставката на кабинета „ Петков “, който даже не можа да свърши в период това, което беше заречен при започване на мандата си – газовата връзка с Гърция и за която беше поел ангажимент да се регистрира на премиера Мицотакис, която вместо през юли проработи чак през октомври 2022 година по време на служебния кабинет „ Донев “.
Обслужването на гръцките енергийни ползи продължи и откакто Петков от дълго време е в съпротива. Последната „ поръчка “ той се опита да стартира тези дни на фона на друга мина, заложена по неговото ръководство със затваряне на въглищните централи – ангажимент стихотворец от вицепремиера Асен Василев по Плана за възобновяване. На 11 януари 2023 година в българския парламент Петков описа за своя доста „ значим “ диалог с гръцкия министър на енергетиката господин Скракас, който му споделил, че „ в случай че България сама тръгне да се опита да предоговаря, като огромен експортьор на ток, е доста слаба позиция. В нашия диалог обсъдихме, че в случай че желаеме да имаме шанс… ние би трябвало да работим дружно с Гърция… “. Подобни думи са унизителни за страната ни. Това е следващ опит даже в сфери, в които имаме обичаи и сме доста по-силни от Гърция, да бъдем обвързани и прикачени към Атина с една-единствена цел последната да се възползва от българските запаси и да ги дои, както е правела нееднократно в предишното.
Дисбалансът, който Петков и Василев оставиха в газовите доставки, значително беше преодолян с помощта на съглашението, което беше подписано през януари с турската компания „ Боташ “. То отваря турските терминали за доставките на полутечен природен газ за България. Така страната ни няма да бъде подвластна от един източник – Гърция, която е потвърдила нееднократно, че е подготвена да се възползва от компликациите на България за реализацията на своите дълготрайни цели за владичество на Балканите. /БГНЕС
––––––––––––
Георги Пашкулев, основен редактор на БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ