Обичате хрупкави наденички? Разкриха тайната им, вижте я!
Независимо дали са част от изобилна британска закуска или са просто допълнение към хлебче, наденичките са известни и обичани поради присъщото си " хрускане " в устата.
Подобно " звучене " не може да се реализира при опитите за основаване на техни вегански и вегетариански заместители, което понижава цената им за потребителя.
Учените от Института " Макс Планк " за проучване на полимерите са разкрили какво придава на месните салами тази характерна текстура - пробив, който може да докара до по-реалистични растителни разновидности.
Изследователите са сравнили на молекулярно равнище месни, вегански и вегетариански салами и са открили, че мускулните протеини емулгират мазнините и маслата по друг метод от растителните протеини, което води до тази присъща хрупкавост.
Екипът се надява, че откритието им може в бъдеще да бъде приложено към салами на растителна основа, с цел да ги направи по-реалистични.
Преди този тип салами бяха необичайност, само че понастоящем са доста известни по света, с разновидности от соя, тофу и сейтан.
Въпреки че доста от безмесните салами наподобяват на същинските, когато са ги анализирали на молекулярно равнище, откривателите са открили, че те са изцяло разнообразни, написа Дир.бг. Според екипа това може да изясни основните разлики, които се усещат в устата при консумирането им.
" Сравнихме непосредствено месните салами с два типа аналози: със и без яйчен прахуляк, с цел да покажем разликите в захапването, дъвченето, чувството върху езика и удоволствието от похапването на наденичките ", споделя Томас Вилгис от изследователския екип.
" Хрускането " или " пукането " на месните салами неизбежно е друго от това на веганските салами, просто тъй като молекулярните свойства на протеините са много разнообразни ", добавя той.
Учените изясняват, че заради тази причина безмесните салами няма да хрупат в устата като тези от месо, в случай че производителите не съумеят да пресъздадат молекулярната конструкция на животинските протеини от растителен материал.
Подобно " звучене " не може да се реализира при опитите за основаване на техни вегански и вегетариански заместители, което понижава цената им за потребителя.
Учените от Института " Макс Планк " за проучване на полимерите са разкрили какво придава на месните салами тази характерна текстура - пробив, който може да докара до по-реалистични растителни разновидности.
Изследователите са сравнили на молекулярно равнище месни, вегански и вегетариански салами и са открили, че мускулните протеини емулгират мазнините и маслата по друг метод от растителните протеини, което води до тази присъща хрупкавост.
Екипът се надява, че откритието им може в бъдеще да бъде приложено към салами на растителна основа, с цел да ги направи по-реалистични.
Преди този тип салами бяха необичайност, само че понастоящем са доста известни по света, с разновидности от соя, тофу и сейтан.
Въпреки че доста от безмесните салами наподобяват на същинските, когато са ги анализирали на молекулярно равнище, откривателите са открили, че те са изцяло разнообразни, написа Дир.бг. Според екипа това може да изясни основните разлики, които се усещат в устата при консумирането им.
" Сравнихме непосредствено месните салами с два типа аналози: със и без яйчен прахуляк, с цел да покажем разликите в захапването, дъвченето, чувството върху езика и удоволствието от похапването на наденичките ", споделя Томас Вилгис от изследователския екип.
" Хрускането " или " пукането " на месните салами неизбежно е друго от това на веганските салами, просто тъй като молекулярните свойства на протеините са много разнообразни ", добавя той.
Учените изясняват, че заради тази причина безмесните салами няма да хрупат в устата като тези от месо, в случай че производителите не съумеят да пресъздадат молекулярната конструкция на животинските протеини от растителен материал.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ