Независимо дали чукат на вратата ви за лакомства, или висят

Независимо дали чукат на вратата ви за лакомства, или висят като декорация по витрините на магазините, вещиците са на всички места по това време на годината. Лесно е да ги разпознаем – носят високи, островърхи шапки, яздят метли или надничат в казан. Но от кое място произлизат тези стандарти, свързани с вещиците?

Метлите

Подобно на днешните метли, през XVI век метлата е била домашен инструмент, употребен за разчистване на огнища и подове. В селските региони метлите постоянно са служели и като самобитен знак за дамите, които продавали ейл – те ги поставяли пред къщите си, с цел да покажат, че вътре се предлага напитката. Някак си този безопасен предмет си проправя път в историите за вещерство.

Смята се, че първото изображение на дами, летящи на метли, е в ръкописа на френския стихотворец Мартин Льо Фран „ Le Champion des Dames “ („ Защитникът на дамите “), оповестен през 1485 година В полетата на страниците, паралелно до текста, са нарисувани дами, възседнали метли – сходно на това по какъв начин упрекнатите във вещерство постоянно са били маргинализирани дами в обществото.

Един от най-влиятелните писания за магьосничеството е „ Malleus Maleficarum “ („ Чук за вещици “), оповестен през 1486 година от немския свещеник Хайнрих Крамер. В своя етюд против вещерството Крамер загатва, че вещиците летят на помазани метли благодарение на дявола. Като се има поради, че творбата е мощно женомразко и изобразява вещиците като директна опасност за домашния уют, е напълно разумно подобен елементарен домашен предмет да се трансформира в обект на злото.

Котлите

Друг домашен предмет, котелът, също се е трансформирал в синоним на вещерството.

Вместо яхнии и бульони, вещиците постоянно са изобразявани да употребяват котли, с цел да бъркат отвари и вълшебства. Отново, евентуално това се корени в концепциите за дами, които подриват нормалните си домашен отговорности, както и във връзката с лечителските практики.

През XVI и XVII век хората са разчитали на национални лечители – хора, които са усвоили занаята си посредством опит и познания, излъчени от потомство на потомство. Тези лечители нормално са били дами, които са познавали билкови лекове и мехлеми, с които се твърдяло, че лекуват заболявания при хора и животни.

С настъпването на Реформацията и усилването на властта на църквата, националните лечителски практики и нелицензираното лекуване са били изместени в интерес на подготвени лекари. С тази смяна на националните лечителки, които варели билки в котлите си, почнало да се гледа с все по-голямо съмнение.

Високите черни шапки

Изображенията на вещици варират в другите елементи на Европа, само че няма подозрение, че високата черна шапка се е трансформирала в неизменима част от облика им, изключително във Англия и Съединени американски щати.

Няма безапелационен източник за този чудноват стандарт, само че спекулациите за произхода му са многочислени – от хрумвания за шапките на квакерите до общото средновековно облекло.

Жените в Уелс от ранния съвременен интервал (1500-1780 г.) нормално са се обличали с дълги, тежки вълнени поли, престилки, блузи, огромен вълнен шал и обичайната висока черна шапка. Затова някои откриватели допускат, че точно това е послужило за ентусиазъм за широкополата шапка на вещицата от приказките.

Това е изцяло разумно, като се има поради, че Уелс, дружно с Корнуол, е бил считан от протестантските реформатори от ранния съвременен интервал за земя, цялостна с вълшебства и магьосничество.

Извън Европа, високи черни шапки са открити и върху мумии от 200 година пр.н.е., изровени в Субеши, Китай, което кара учените да ги нарекат „ вещиците от Субеши “.

Дълга, рошава коса

Изображенията на вещици нормално включват дами с дълга, рошава коса, която постоянно се влачи след тях, до момента в който яздят метлите си.

Вероятно тази визия за вещиците произтича от дихотомията сред „ положителните “ християнки и техните „ неприятни “ двойнички-вещици, открита по време на Реформацията.

В следсредновековния интервал омъжените дами нормално покривали косата си с шапка, а пуснатата коса се считала за непристоен признак на изкусителки и разпуснати дами.

Агнес Грифитс, уелска жена, упрекната във вещерство през 1618 година, съгласно сведенията е била забелязана през прозореца на дома си да боде восъчна дрънкулка с нещо остро, като е разказана, че го прави „ с коса към ушите си “. Обвинението допуска пренебрежение към дамите, които отказвали да се съобразят с упованията към своя пол. В допълнение, вещиците били подозирани, че крият в косите си восък, който употребявали за магиите си, което асъдействало за стандарта за мазните им кичури.

Черните котки

Жените, упреквани във вещерство сред XIV и XVII век, постоянно са били упреквани, че отглеждат „ фамилиар “ – животно, което в действителност е било дяволът или дявол в скотски образ.

Твърдяло се, че тези духове-помощници се явяват под всевъзможни форми – от жаби и плъхове до кучета, дребни коне и даже язовци. В една извратена подигравка на кърменето на бебе, се е вярвало, че вещиците хранят фамилиарите от личните си тела и заради това постоянно са били събличани и претърсвани за „ вещерско зърно “.

В своя етюд за магьосничеството духовникът Робърт Холанд показва някои колоритни хрумвания, измежду които е и роман за магьосница, в чийто скут постоянно се хранел дресиран плъх.

Според Холанд демоните постоянно се явявали в най-удобната за развъждане форма, като котки, мишки и жаби. Той споделя и за стара жена и нейната щерка, за които се твърдяло, че дълго време са приютявали дявола под формата на разнообразни животни. Предполага се, че по-възрастната жена е хранила тези същества с кръв от личните си гърди.

Един от най-известните случаи на вещерство е този на Елизабет Кларк от Manningtree. Самата Кларк признала, че е отглеждала няколко духа-помощници, като най-запомнящият се от тях бил нейният котарак, носещ името Vinegar Tom.

Снимки: Freepik