Павел Георгиев: Истинското разделение не трябва да бъде “за” и “против” еврото, а в опозиция или в подкрепа на мафията, превзела държавата ни
Независимо дали човек е последовател на лв. или на еврото, настрана от пропагандата и на двата лагера, има някои безспорни обстоятелства:
– обстановката се радикализира по едно и също време и от двете групи – едните биват наричани “безмозъчни копейки ”, другите – “подлоги ” и “национални предатели ”
– обществените настроения в страната несъмнено са против прибързаното приемане на еврото от догодина
– президентът Радев употребява обстановката напълно политически и позициите му показват систематична променчивост по този въпрос
– за разлика от напълно близкото минало, в този момент европейската стопанска система е в дълбока криза (Германия, Франция, Италия)
– основните радетели за участието на страната ни в еврозоната се оказват точно най-корумпираните ни и провалени политици (Борисов и Пеевски)
Когато такива хора, олицетворяващи дълбоката страна, приканват за незабавни геополитически ходове, би трябвало да ни светне алената лампичка, че надали го вършат, водени от откровени национални претекстове.
Борисов имаше 15 години, до момента в който беше на власт да приключи процеса по евроинтеграция на България, само че наподобява тематиката стана значима за него, едвам когато бе притиснат от всеобщо неодобрение в края на последния си мандат и реши да употребява контактите си на европейско равнище за присъединението към ERM-II за да отклони публичното внимание от възходящите проблеми пред страната. Благодарение на бездействието на неговите кабинети през всичките тези години, в този момент България е принудена да извърши този стадий от интеграцията си в доста по-трудна и несигурна икономическа и геополитическа конюнктура, за разлика от преди 5-10-15 години..
Затова е и напълно разумно равнищата на евроскептицизъм в страната да бъдат толкоз високи. Но за това няма по-виновни от сякаш най-ревностните евроатлантици сега.
Пропуснатото от България време няма по какъв начин да бъде наваксано в тези смутни времена за Европейски Съюз на криза, комерсиална война и липса на стопански партньорства. Затова и политиците на Чехия, Полша и Румъния отложиха с години напред приемането на еврото – не тъй като ръководещите им елити са антиевропейски настроени (както се пробват тук да внушат за последователите на референдума), а тъй като са прозорливи и проучват всички опасности за своите страни, преди да подхващат основни стратегически решения.
Докато при нас тези решения не престават да се взимат от олигарси и уличени фалшификатори на избори, които биха пожертвали всичко за персоналния си интерес, мъчно ще отлепим от дъното на европейските ранглисти.
Именно по тази причина същинското разделяне не би трябвало да бъде “за ” и “против ” еврото, а в съпротива или в поддръжка на мафията, превзела страната ни.
– обстановката се радикализира по едно и също време и от двете групи – едните биват наричани “безмозъчни копейки ”, другите – “подлоги ” и “национални предатели ”
– обществените настроения в страната несъмнено са против прибързаното приемане на еврото от догодина
– президентът Радев употребява обстановката напълно политически и позициите му показват систематична променчивост по този въпрос
– за разлика от напълно близкото минало, в този момент европейската стопанска система е в дълбока криза (Германия, Франция, Италия)
– основните радетели за участието на страната ни в еврозоната се оказват точно най-корумпираните ни и провалени политици (Борисов и Пеевски)
Когато такива хора, олицетворяващи дълбоката страна, приканват за незабавни геополитически ходове, би трябвало да ни светне алената лампичка, че надали го вършат, водени от откровени национални претекстове.
Борисов имаше 15 години, до момента в който беше на власт да приключи процеса по евроинтеграция на България, само че наподобява тематиката стана значима за него, едвам когато бе притиснат от всеобщо неодобрение в края на последния си мандат и реши да употребява контактите си на европейско равнище за присъединението към ERM-II за да отклони публичното внимание от възходящите проблеми пред страната. Благодарение на бездействието на неговите кабинети през всичките тези години, в този момент България е принудена да извърши този стадий от интеграцията си в доста по-трудна и несигурна икономическа и геополитическа конюнктура, за разлика от преди 5-10-15 години..
Затова е и напълно разумно равнищата на евроскептицизъм в страната да бъдат толкоз високи. Но за това няма по-виновни от сякаш най-ревностните евроатлантици сега.
Пропуснатото от България време няма по какъв начин да бъде наваксано в тези смутни времена за Европейски Съюз на криза, комерсиална война и липса на стопански партньорства. Затова и политиците на Чехия, Полша и Румъния отложиха с години напред приемането на еврото – не тъй като ръководещите им елити са антиевропейски настроени (както се пробват тук да внушат за последователите на референдума), а тъй като са прозорливи и проучват всички опасности за своите страни, преди да подхващат основни стратегически решения.
Докато при нас тези решения не престават да се взимат от олигарси и уличени фалшификатори на избори, които биха пожертвали всичко за персоналния си интерес, мъчно ще отлепим от дъното на европейските ранглисти.
Именно по тази причина същинското разделяне не би трябвало да бъде “за ” и “против ” еврото, а в съпротива или в поддръжка на мафията, превзела страната ни.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ