&13:56:12)
Легендата Колина: Целта ни е да не трябва да използваме ВАР
Независимо че преди повече от 20 години приключи дейната си кариера, Пиерлуиджи Колина продължава да бъде считан за може би най-известния рефер в света. 65-годишният италианец даже е въплъщение на акуратност и придирчивост. В момента Колина е ръководител на Съдийската комисия на ФИФА и към този момент е в Съединени американски щати за Световното клубно състезание. Ето какво зави той в изявление за “Ас ”:
Какви съдийски изненади можем да чакаме на Световното клубно състезание?
В шампионата има някои софтуерни нововъведения като да вземем за пример последната версия на полуавтоматичната система за засада, с която съгласно мен ще подобрим още повече този инструмент. Ще има и по този начин наречената Ref-Camera (камера, интегрирана в оборудването на съдията), която е в тестов режим и няма да се употребява за взимане на съдийски решения, а по-скоро за шоуто. Това е детайл, ориентиран основно към телевизионното лъчение. Камерата към този момент беше тествана в Междуконтиненталната купа и даде някои впечатляващи фрагменти, като да вземем за пример гол на Пачука, при който един състезател финтира няколко съперници. От гледната точка на рефера действието наподобява още по-ефектно. На футболния терен има доста „ очи “, само че единствено съдийските очи вземат формалните решения.
 )
Новото предписание за бавене на времето гласи, че в случай че вратарят се бави повече от 8 секунди, с цел да се освободи от топката, ще бъде отсъден корнер в интерес на съперника.
Това е най-важната оригиналност, която в действителност цели да постави завършек на бавенето на времето. Правилото ще бъде въведено във всички футболни надпревари от това лято. То към този момент беше употребявано в Копа Либертадорес и Судамерикана и се оправи чудесно. Ако вратарите знаят, че могат да получат корнер против тях, няма да рискуват. Всъщност, в първите 160 мача от Либертадорес и Судамерикана правилото е било приложено единствено два пъти. Уверявам ви, че вратарите към този момент няма да се бавят по 15, 20 или 25 секунди. Това е добра вест за играта.
 )
А какво ще кажете за това капитаните да са единствените, които могат да приказват със съдиите?
Това се приложи сполучливо на Олимпийските игри и в други шампионати. Това е опция да се подобрят връзките сред играчите и арбитрите. Футболистите към момента могат да приказват, само че в избрани моменти единствено капитанът има право на диалог със съдията. Целта е реферът да може умерено да изясни своите решения. Това е метод да се усъвършенства връзката сред всички страни.
Полуавтоматичните засади не престават да пораждат подозрения – да вземем за пример при гола на Германия против Португалия в Лигата на нациите…
Полуавтоматичната система дава отговор по отношение на ситуацията на играча, само че интерпретацията остава за съдията. Например дали има въздействие върху съперника – това не може да реши технологията. Позицията се дефинира от системата, а въздействието – от арбитъра.
 )
Защо от време на време се подвига толкоз късно флагът за засада, даже когато обстановката не наподобява противоречива?
Ще внедрим усъвършенствана версия на технологията за засада. Понякога играчите пробягват 40 метра и едвам тогава съдията подвига флага. Това основава риск от травми, тъй като играчите се натоварват ненужно. Затова, в случай че можем да дадем на помощник-съдията по-голяма софтуерна поддръжка, с цел да не се постанова да отсрочва повдигането на флага, това ще форсира решенията за засадите.
Зависи ли съдийството от ден на ден от технологията?
Целта постоянно е да се предотвратят неточности, тъй като макар че разполагаме с най-хубавите съдии, можем да сгрешим. Нашата огромна цел в действителност е да не използваме технологията. Може би това звучи необичайно. Искаме да я имаме, само че да не се постанова да я използваме. Във всеки случай, в случай че нещо се случи, добре е, че технологията може да ни избави.
 )
Променило ли се е доста съдийството?
Те към този момент не са просто хора в черно, както преди. Те са доста повече. Променя се облеклото им, трансформират се даже материалите на облеклата им. Един грам повече или по-малко от тежестта има значение — изключително при климатични условия като на това Световно клубно състезание.
Още един огромен прогрес е обвързван с топката…
Да, топките също са се трансформирали. От 2022 година насам използваме топка, която засича докосването от състезател. Това е сериозна смяна. Благодарение на 12 камери (в този шампионат – 16) и 29 сензорни точки в кълбото може да се дефинира точното състояние на играча и дали топката е била допряна, или не. Това е основно за засадите. Системата изпраща 500 сигнала в секунда, тъй че може тъкмо да се откри дали е имало контакт.
Така беше засечено противоречивото двойно допиране на Хулиан Алварес при дузпите против Реал Мадрид в ШЛ.
Понякога е мъчно да се разбере дали един състезател е докоснал топката, или не. На един от мониторите във VAR стаята се появява метрика, която демонстрира дали има контакт. Това се вижда посредством графиката. Следователно, технологията тук има двойна функционалност: да удостовери дали някой е блъснал топката; да позволи съмнителни обстановки при засада.
 )
Какви съдийски изненади можем да чакаме на Световното клубно състезание?
В шампионата има някои софтуерни нововъведения като да вземем за пример последната версия на полуавтоматичната система за засада, с която съгласно мен ще подобрим още повече този инструмент. Ще има и по този начин наречената Ref-Camera (камера, интегрирана в оборудването на съдията), която е в тестов режим и няма да се употребява за взимане на съдийски решения, а по-скоро за шоуто. Това е детайл, ориентиран основно към телевизионното лъчение. Камерата към този момент беше тествана в Междуконтиненталната купа и даде някои впечатляващи фрагменти, като да вземем за пример гол на Пачука, при който един състезател финтира няколко съперници. От гледната точка на рефера действието наподобява още по-ефектно. На футболния терен има доста „ очи “, само че единствено съдийските очи вземат формалните решения.
Новото предписание за бавене на времето гласи, че в случай че вратарят се бави повече от 8 секунди, с цел да се освободи от топката, ще бъде отсъден корнер в интерес на съперника.
Това е най-важната оригиналност, която в действителност цели да постави завършек на бавенето на времето. Правилото ще бъде въведено във всички футболни надпревари от това лято. То към този момент беше употребявано в Копа Либертадорес и Судамерикана и се оправи чудесно. Ако вратарите знаят, че могат да получат корнер против тях, няма да рискуват. Всъщност, в първите 160 мача от Либертадорес и Судамерикана правилото е било приложено единствено два пъти. Уверявам ви, че вратарите към този момент няма да се бавят по 15, 20 или 25 секунди. Това е добра вест за играта.
А какво ще кажете за това капитаните да са единствените, които могат да приказват със съдиите?
Това се приложи сполучливо на Олимпийските игри и в други шампионати. Това е опция да се подобрят връзките сред играчите и арбитрите. Футболистите към момента могат да приказват, само че в избрани моменти единствено капитанът има право на диалог със съдията. Целта е реферът да може умерено да изясни своите решения. Това е метод да се усъвършенства връзката сред всички страни.
Полуавтоматичните засади не престават да пораждат подозрения – да вземем за пример при гола на Германия против Португалия в Лигата на нациите…
Полуавтоматичната система дава отговор по отношение на ситуацията на играча, само че интерпретацията остава за съдията. Например дали има въздействие върху съперника – това не може да реши технологията. Позицията се дефинира от системата, а въздействието – от арбитъра.
Защо от време на време се подвига толкоз късно флагът за засада, даже когато обстановката не наподобява противоречива?
Ще внедрим усъвършенствана версия на технологията за засада. Понякога играчите пробягват 40 метра и едвам тогава съдията подвига флага. Това основава риск от травми, тъй като играчите се натоварват ненужно. Затова, в случай че можем да дадем на помощник-съдията по-голяма софтуерна поддръжка, с цел да не се постанова да отсрочва повдигането на флага, това ще форсира решенията за засадите.
Зависи ли съдийството от ден на ден от технологията?
Целта постоянно е да се предотвратят неточности, тъй като макар че разполагаме с най-хубавите съдии, можем да сгрешим. Нашата огромна цел в действителност е да не използваме технологията. Може би това звучи необичайно. Искаме да я имаме, само че да не се постанова да я използваме. Във всеки случай, в случай че нещо се случи, добре е, че технологията може да ни избави.
Променило ли се е доста съдийството?
Те към този момент не са просто хора в черно, както преди. Те са доста повече. Променя се облеклото им, трансформират се даже материалите на облеклата им. Един грам повече или по-малко от тежестта има значение — изключително при климатични условия като на това Световно клубно състезание.
Още един огромен прогрес е обвързван с топката…
Да, топките също са се трансформирали. От 2022 година насам използваме топка, която засича докосването от състезател. Това е сериозна смяна. Благодарение на 12 камери (в този шампионат – 16) и 29 сензорни точки в кълбото може да се дефинира точното състояние на играча и дали топката е била допряна, или не. Това е основно за засадите. Системата изпраща 500 сигнала в секунда, тъй че може тъкмо да се откри дали е имало контакт.
Така беше засечено противоречивото двойно допиране на Хулиан Алварес при дузпите против Реал Мадрид в ШЛ.
Понякога е мъчно да се разбере дали един състезател е докоснал топката, или не. На един от мониторите във VAR стаята се появява метрика, която демонстрира дали има контакт. Това се вижда посредством графиката. Следователно, технологията тук има двойна функционалност: да удостовери дали някой е блъснал топката; да позволи съмнителни обстановки при засада.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ