Астрономите изчислиха точната маса на Млечния път
Независимо че през днешния ден астрономите деликатно се вглеждат в дълбините на галактическото пространство, някои величини на даже близки обекти остават недокрай известни. Така било и с масата на Млечния път, тя е оценена нееднократно, само че стойностите ѝ се различавали. Наскоро астрономите създадоха нов способ, който по тяхно мнение ще разреши по-точно да се оцени масата на галактиката.
Млечният път се състои от към 100 милиарда звезди, образуващи голям звезден диск с диаметър 100 000 светлинни години. Слънцето се явява част от тази конструкция – т.е., гледайки в небето, ние гледаме в гигантския диск от звезди. Огромното количество звезди и невероятните мащаби на небесата вършат измерването на главните параметри (по-конкретно масата) на Млечния път много нелек развой.
Международна група учени отпред с откривателя от Колумбийския университет Андреас Кюпер (Andreas Küpper) изучавали звездите отвън рамките на този диск, чиято орбита опасва Млечния път. В новото си проучване екипът демонстрира, че някои потоци звезди, зараждащи вследствие на разпад на кълбовидни купове, могат да бъдат употребявани за премерване освен на масата на нашата вселена, само че и за установяване на мястото на Слънцето в рамките на Млечния път.
„ Кълбовидните купове са компактни групи от хиляди до няколко милиона звезди, които са се образували дружно, когато Вселената още е била напълно млада – споделя Кюпер. – Те се въртят към Млечния път и постепенно се разпадат в продължение на милиарди години, оставяйки своя неповторима диря. Такива звездни потоци се открояват на фона на останалите звезди на небето, защото те са по-плътни и подредени. Точно както инверсионните следи от самолетите се отличават от елементарните облаци. “
В работата си откривателите употребявали данните от плана „ Слоанов дигитален небесен преглед “ (Sloan Digital Sky Survey). В рамките на тази самодейност учените сканирали небесата над Северното полукълбо на Земята в продължение съвсем на десетилетие, с цел да основат цялостен азбучник на звездите.
Новият способ бил тестван в хода на проучването на кълбовидния куп Паломар 5 (Palomar 5), открит през 2001 година над галактичния диск. Съавторът на проучването Едуардо Балбинът (Eduardo Balbinot) от университета в Съри (Англия) открил промени в плътността на потока на Паломар 5.
„ Открихме изразени и постоянни промени в звездния поток – споделя той. – И те не могат да бъдат инцидентни. “
Именно тези промени разрешили на откривателите да проведат невиждано точни измервания. С помощта на суперкомпютъра Yeti в Колумбийския университет те основали няколко милиона модела на потока в разнообразни реализации на Млечния път. Изхождайки от сравнителния разбор на тези модели те пресметнали масата на Млечния път в радиус 60 000 светлинни години. Тя надвишава масата на Слънцето 210 милиарда пъти (с неточност 20%).
„ Важна крачка в тази работа беше потреблението на надеждни статистически принадлежности – същите, които се употребяват за проучване на промените в генома – изяснява Ана Бонаца (Ana Bonaca), съавтор от Йейлския университте. – Този прецизен метод ни оказа помощ да „ претеглим “ Млечния път. “
В бъдеще откривателите имат намерение да изплозват по-големи структури от Паломар 5, с цел да получат най-хубава акуратност и най-реалистичен модел на Млечния път от съществуващите. С помощта на новите данни те искап по-добре да схванат историята на образуване и състава на нашата родна вселена, както и да открият с какво Млечният път се отличава от други галактики във Вселената.
Научната публикация е оповестена в изданието Astrophysical Journal.
