Робърт Кенеди тества твърдението, че няма лоша реклама: Призна, че е изхвърлил умряла мечка в Сентръл парк
Независимата кандидатура на Робърт Кенеди-младши за Белия дом беше подкрепена от хаоса в Демократическата партия и недоволството от двама познати претенденти. Но странни заглавия, нов конкурент и лимитирани пари го карат още веднъж да стартира дас е бори за поддръжка.
Неотдавнашното самопризнание на 70-годишния мъж за изхвърляне на мъртва мечка в Сентръл парк е единствено последният чудноват поврат в акция, която към този момент беше отслабнала в анкетите.
Кенеди наподобява решен да тества изказванието, че няма такова нещо като неприятна реклама.
В опит да изпревари дълъг профил, оповестен в понеделник в списание New Yorker, той пусна видео, в което разисква случай с мече преди десетилетие – и малко евентуалната поредност от събития, които последваха.
Във видеото Кенеди беседва с актрисата и комедиант Розан Бар. Той разказва по какъв начин е гледал близка кола да блъска и убива мече, до момента в който бил на еднодневна екскурзия на лов със сокол. По думите му в началото желал да прибере мъртвото животно у дома и да го одере. След като графикът му се трансформирал обаче, той реши да изхвърли натрупа в Сентръл парк в Ню Йорк - дружно със остарял велосипед, в опит да наподобява като случай с велосипед.
Когато различен човек откри мечката и велосипеда на идващия ден, това стана водеща история в таблоидите в Ню Йорк и телевизионните новинарски стратегии.
Целият епизод, който звучи като младежка смешка, която се е объркала, само че се е случила, когато претендентът е бил на 60, е чудноват. Снимката, оповестена в New Yorker, на която Кенеди-младши театралничи с мъртвата мечка. Планираното одиране и изяждане. Последното място за отмора на животното в известния градски парк на Ню Йорк. Дори самото видео с Бар, която самата е била въвлечена допълнително от няколко несъгласия, държаща чаша чай и кимайки, до момента в който Кенеди споделя историята си.
Неговото пояснение, че решението да прибере мъртвата мечка е неговият дребен " реднек миг “, не е напълно уместно за племенника на някогашния президент Джон Кенеди – член на американска политическа династия, пишат от BBC.
Всичко това обаче е общоприета цена за Кенеди, чиито водещи новинарски редове по време на акцията му се трансформираха от скандални до елементарни странни.
През май New York Times разгласява публикация, в която разкрива, че той е споделил на юристи, участващи в бракоразводното му дело през 2012 година, че страда от проблем с паметта, обвързван с мъртъв мозъчен паразит.
В средата на юли Кенеди изпрати опрощение на някогашна фамилна бавачка, откакто списание Vanity Fair разгласява история, в която тя го упрекна в нежелани полови прояви.
„ Нямам спомен за този случай, само че се оправдавам откровено за всичко, което в миналото съм направил, което ви е предиздвикало да се почувствате неловко “, написа той.
В мнения пред медиите той сподели, че публикацията във Vanity Fair съдържа доста „ отпадъци “, само че призна, че е имал „ доста, доста буйна младост “ и че „ не е църковно момче “.
Имаше миг по-рано тази година, когато Кенеди – който започва самостоятелната си кандидатура за президент, откакто в началото се кандидатира за номинацията на Демократическата партия – събираше приблизително към 15% от гласовете в анкетите за президентски желания. Той за малко не съумя да се класира за първия президентски спор в края на юни.
Изглежда, че Кенеди печели от недоволството на гласоподавателите както от Доналд Тръмп, по този начин и от Джо Байдън. Неговото показване съчетаваше антисистемна и антикорпоративна изразителност с демократични обществени позиции и огромна доза екологизъм и противоречив песимизъм във връзка с имунизациите.
С мрачното показване на Байдън по време на този първи спор, вратата можеше да се отвори за Кенеди да си пробие път в американския политически диалог. Но вместо това той на процедура изчезна от процеса на президентската акция, пишат от BBC.
Той е похарчил малко за реклама и всеобща организация. Най-големите му заглавия включваха гореспоменатите мозъчни червеи, обвинявания в полов тормоз и завършения с мече.
Междувременно поддръжката му в социологическите изследвания спадна до ниските едноцифрени цифри.
Според Клифърд Йънг, президент на Ipsos public affairs, упадъкът на Кенеди е бил неминуем, даже и без всички разсейващи заглавия.
„ Той беше протестен вид “, изяснява Йънг. „ Имаше огромно равнодушие във връзка с двамата претенденти. Хората не харесваха нито един от двата избора и това беше израз на равнодушие или пренебрежение. ”
Сега, споделя той, демократите и републиканците са консолидирали политическата си поддръжка.
Кенеди беше в Милуоки, Уисконсин, по време на Републиканската национална спогодба в края на юли, където организира телефонен диалог с някогашния президент. Според известия в медиите Кенеди е предложил да поддържа някогашния президент в подмяна на роля в идната му администрация.
На този стадий наподобява малко евентуално Кенеди да провокира огромен интерес, когато американците се насочат към урните през ноември. Дори едно непретенциозно показване обаче може да наклони президентската конкуренция, в случай че тази поддръжка пристигна в един от основните щати на бойното поле, където самостоятелният претендент е в бюлетината.
През 2016 година претендентът на Зелената партия Джил Стайн получи повече гласове от разликата сред Тръмп и Хилари Клинтън в Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган – трите решаващи щата в тази конкуренция. Ако част от поддръжката на претендента на Зелената партия Ралф Нейдър във Флорида беше отишла при демократите, Ал Гор щеше да завоюва Белия дом през 2000 г
Йънг обаче изяснява, че привлекателността на Кенеди е друга от тези двама забележителни претенденти на Зелената партия. Той дърпа най-много от недоволния център на американската политика – гласоподаватели с ниска податливост, които се накланят леко надясно.
Кандидатите на Зелената партия, въпреки това, нанасяха вреди на демократите, като дърпаха съвсем извънредно от левицата.
Кенеди към момента може да изиграе ролята на спойлер, само че това ще би трябвало да бъде още едно извънредно близко съревнование. А в това време шансът му да оформи посоката на акцията си в по-голям мащаб наподобява е заровен под лавина от странности.
Неотдавнашното самопризнание на 70-годишния мъж за изхвърляне на мъртва мечка в Сентръл парк е единствено последният чудноват поврат в акция, която към този момент беше отслабнала в анкетите.
Кенеди наподобява решен да тества изказванието, че няма такова нещо като неприятна реклама.
В опит да изпревари дълъг профил, оповестен в понеделник в списание New Yorker, той пусна видео, в което разисква случай с мече преди десетилетие – и малко евентуалната поредност от събития, които последваха.
Във видеото Кенеди беседва с актрисата и комедиант Розан Бар. Той разказва по какъв начин е гледал близка кола да блъска и убива мече, до момента в който бил на еднодневна екскурзия на лов със сокол. По думите му в началото желал да прибере мъртвото животно у дома и да го одере. След като графикът му се трансформирал обаче, той реши да изхвърли натрупа в Сентръл парк в Ню Йорк - дружно със остарял велосипед, в опит да наподобява като случай с велосипед.
Когато различен човек откри мечката и велосипеда на идващия ден, това стана водеща история в таблоидите в Ню Йорк и телевизионните новинарски стратегии.
Целият епизод, който звучи като младежка смешка, която се е объркала, само че се е случила, когато претендентът е бил на 60, е чудноват. Снимката, оповестена в New Yorker, на която Кенеди-младши театралничи с мъртвата мечка. Планираното одиране и изяждане. Последното място за отмора на животното в известния градски парк на Ню Йорк. Дори самото видео с Бар, която самата е била въвлечена допълнително от няколко несъгласия, държаща чаша чай и кимайки, до момента в който Кенеди споделя историята си.
Неговото пояснение, че решението да прибере мъртвата мечка е неговият дребен " реднек миг “, не е напълно уместно за племенника на някогашния президент Джон Кенеди – член на американска политическа династия, пишат от BBC.
Всичко това обаче е общоприета цена за Кенеди, чиито водещи новинарски редове по време на акцията му се трансформираха от скандални до елементарни странни.
През май New York Times разгласява публикация, в която разкрива, че той е споделил на юристи, участващи в бракоразводното му дело през 2012 година, че страда от проблем с паметта, обвързван с мъртъв мозъчен паразит.
В средата на юли Кенеди изпрати опрощение на някогашна фамилна бавачка, откакто списание Vanity Fair разгласява история, в която тя го упрекна в нежелани полови прояви.
„ Нямам спомен за този случай, само че се оправдавам откровено за всичко, което в миналото съм направил, което ви е предиздвикало да се почувствате неловко “, написа той.
В мнения пред медиите той сподели, че публикацията във Vanity Fair съдържа доста „ отпадъци “, само че призна, че е имал „ доста, доста буйна младост “ и че „ не е църковно момче “.
Имаше миг по-рано тази година, когато Кенеди – който започва самостоятелната си кандидатура за президент, откакто в началото се кандидатира за номинацията на Демократическата партия – събираше приблизително към 15% от гласовете в анкетите за президентски желания. Той за малко не съумя да се класира за първия президентски спор в края на юни.
Изглежда, че Кенеди печели от недоволството на гласоподавателите както от Доналд Тръмп, по този начин и от Джо Байдън. Неговото показване съчетаваше антисистемна и антикорпоративна изразителност с демократични обществени позиции и огромна доза екологизъм и противоречив песимизъм във връзка с имунизациите.
С мрачното показване на Байдън по време на този първи спор, вратата можеше да се отвори за Кенеди да си пробие път в американския политически диалог. Но вместо това той на процедура изчезна от процеса на президентската акция, пишат от BBC.
Той е похарчил малко за реклама и всеобща организация. Най-големите му заглавия включваха гореспоменатите мозъчни червеи, обвинявания в полов тормоз и завършения с мече.
Междувременно поддръжката му в социологическите изследвания спадна до ниските едноцифрени цифри.
Според Клифърд Йънг, президент на Ipsos public affairs, упадъкът на Кенеди е бил неминуем, даже и без всички разсейващи заглавия.
„ Той беше протестен вид “, изяснява Йънг. „ Имаше огромно равнодушие във връзка с двамата претенденти. Хората не харесваха нито един от двата избора и това беше израз на равнодушие или пренебрежение. ”
Сега, споделя той, демократите и републиканците са консолидирали политическата си поддръжка.
Кенеди беше в Милуоки, Уисконсин, по време на Републиканската национална спогодба в края на юли, където организира телефонен диалог с някогашния президент. Според известия в медиите Кенеди е предложил да поддържа някогашния президент в подмяна на роля в идната му администрация.
На този стадий наподобява малко евентуално Кенеди да провокира огромен интерес, когато американците се насочат към урните през ноември. Дори едно непретенциозно показване обаче може да наклони президентската конкуренция, в случай че тази поддръжка пристигна в един от основните щати на бойното поле, където самостоятелният претендент е в бюлетината.
През 2016 година претендентът на Зелената партия Джил Стайн получи повече гласове от разликата сред Тръмп и Хилари Клинтън в Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган – трите решаващи щата в тази конкуренция. Ако част от поддръжката на претендента на Зелената партия Ралф Нейдър във Флорида беше отишла при демократите, Ал Гор щеше да завоюва Белия дом през 2000 г
Йънг обаче изяснява, че привлекателността на Кенеди е друга от тези двама забележителни претенденти на Зелената партия. Той дърпа най-много от недоволния център на американската политика – гласоподаватели с ниска податливост, които се накланят леко надясно.
Кандидатите на Зелената партия, въпреки това, нанасяха вреди на демократите, като дърпаха съвсем извънредно от левицата.
Кенеди към момента може да изиграе ролята на спойлер, само че това ще би трябвало да бъде още едно извънредно близко съревнование. А в това време шансът му да оформи посоката на акцията си в по-голям мащаб наподобява е заровен под лавина от странности.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ