Ханк Адамс – „най-важният индианец“ в историята
„ Незаменим водач, главен почитател и ослепителен пълководец, той оформя повече политики за цивилен и човешки права на индианците, в сравнение с множеството хора даже знаят, че изобщо съществуват. “ – Северозападните племена в респект към Ханк Адамс, който напуща този свят на 21 декември 2020 година
Роден в резервата Форт Пек в Монтана и отгледан в Тахола, в резервата Киналт в щата Вашингтон, Адамс е най-известен с работата си да обезпечи правата на локалните индианци, изключително правата на племената на северозападното крайбрежие за лов на риба в техните реки и терени.
В книгата „ Nation to Nation: Treaties Between the United States and American Indian Nations “, под редакцията на Сюзън Хархо, Адамс споделя истории, излъчени от старейшините и „ думите на племенните водачи, уловени в ръкописни протоколи от съвещания на племенния съвет [през 19-ти век] “ като източник на мощ за борците за локалните права.
Темпераментен и самоуверен – задържан е няколко пъти и е убит по време на Тихоокеанските северозападни рибни войни – Адамс работи и за напредъка на доста други прогресивни дела. През 1968 година взе участие в националния директорски комитет на акцията за бедните хора, проведен от Мартин Лутър Кинг. Помогна за разрешаването на окупацията на Американското индийско придвижване на Бюрото по индианските въпроси през 1972 година и на Клането при Ундид Ний година по-късно.
„ 20-те точки “ – резюме на проблемите, което той изготвя по време на договарянията с Бюрото – към момента се смята за основно изказване в историята на права на индианците. „ Както множеството неща, които написа, „ 20 точки “ не носи името му като създател “, споделя Харджо. „ Веднъж го попитах дали има нещо срещу другите хора да си приписват неговите неща и той сподели: „ Но това в действителност не е смисълът на всичко, нали? “
През 80-те години Адамс работи с индианците от Мискито в акцията им за самоопределяне в Никарагуа. До гибелта си той се застъпва за образованието на локалните младежи за историята и правата на индианците и тяхното присъединяване в публичните каузи, както и за ползите и гласовете на локалните общности в дебата за изменението на климата.
„ Как можем да ускорим решенията и да облекчим резултатите от изменението на климата, вместо просто да приемем график за всичко неприятно? “, пита Адамс в галерия и профил, основан през 2017 година за плана Legacy Washington. „ Можем ли да повлияем на покачващите се равнища на океана? Можем ли да задържим селата в Аляска на крайбрежията, където са в този момент? Ще би трябвало ли да ги преместим? И в случай че би трябвало да преместим Маями, ще забравим ли за индианците и локалните поданици по бреговете на Аляска?
„ Има доста неща отвън вашия надзор, само че вие вършиме каквото можете, с дребното време, което имате. Но вие също по този начин осъзнавате, че времето е толкоз малко. “
Баща му Луис, ездач на бонк и бикове, и майка му Джеси, ездач на родео и конярка, се развеждат, когато е още дребен. Имената на семейството му се трансформират, когато дядо му, Ту Хоук Бой (Момчето с двата ястреба), е изпратен на 9-годишна възраст в индианския интернат Форт Пек, в учебно заведение, основано за асимилация на индиански деца към бялото общество на Съединени американски щати, където момчето е преименувано на Джон Адамс. [3] Ханк Адамс, прочут също като Жълт орел, има една сестра, Луис.
Семейството му се мести във Вашингтон към края на Втората международна война. Установяват се в Тахола, Вашингтон. Докато пораства, Адамс постоянно лови и работи като берач на плодове и зеленчуци в околните ферми, където придобива мощна работна нравственос. Той е и президент на студентското тяло, редактор на учебния вестник и годишник, и играе футбол и баскетбол в гимназията Моклипс-Алоха в Моклипс, Вашингтон, която приключва през 1961 година За известно време работи в дъскорезница в резервата.
Адамс посещава Университета във Вашингтон в продължение на две години, от 1961 до 1963 година като по това време пътува назад до резервата, с цел да помогне в битката с зараза от самоубийства. Напуска университета през 1963 година незабавно след убийството на президента Кенеди и продължава да работи на цялостен работен ден в посока предварителна защита на самоубийствата на младите индианци. Тази година бележи и началото на дългогодишното му партньорство в битката за права дружно с деятеля Били Франк-младши.
