Незаконната миграция продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред

Незаконната миграция продължава да бъде едно от най-сериозните провокации пред Европейския съюз, а последните данни на Евростат демонстрират, че сред издадените заповеди за овакантяване на Европейски Съюз и действително осъществените връщания на мигранти в страните им на генезис към момента съществува доста разминаване.

Статистиката сочи, че във всички страни членки броят на жителите на трети страни, получили предписание да изоставен територията на Европейски Съюз, остава сензитивно по-висок от броя на хората, които фактически са върнати. Сред главните аргументи за това са продължителните правосъдни процедури, неналичието на документи за идентичност, компликациите при определяне на произхода на мигрантите и нежеланието на някои страни да одобряват назад свои жители.

Въпреки че България е една от страните, които всекидневно са изправени пред сериозен миграционен напън поради общата граница с Турция, страната не е измежду водачите в Европейски Съюз по брой върнати нелегално пребиваващи чужденци.

Според разбор на данните повода се крие в ролята на България като директна страна. За огромна част от мигрантите страната съставлява първа спирка по маршрута към Западна Европа, а крайната им цел са страни като Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските страни.

Така забележителна част от административните процедури по определяне на противозаконен престой, издаване на заповеди за овакантяване и образуване на връщанията се правят точно в страните, където мигрантите доближават и остават за по-дълъг интервал.

Данните демонстрират, че най-вече решения за връщане и максимален брой действително изпълнени експулсирания са регистрирани във Франция, Германия, Испания и Гърция. Това е директно обвързвано с обстоятелството, че точно тези страни одобряват максимален брой мигранти и претенденти за интернационална протекция.

На този декор България регистрира по-ниски стойности по индикатора „ връщания “, само че това не значи по-малко натоварване за институциите. Значителен административен и финансов запас продължава да бъде насочван към защитата на границата, регистрацията на мигранти, разглеждането на молби за леговище и предотвратяването на противозаконни прекосявания.

След пълноправното присъединение на България към Шенген ролята на страната като страж на външната граница на Европейския съюз става още по-важна. Контролът по българската граница към този момент има директно значение освен за националната сигурност, само че и за сигурността на цялото Шенгенско пространство.

Според данните на Евростат европейската миграционна система разполага с нужните законови механизми за връщане на нелегално пребиваващи чужденци, само че главният проблем остава практическото им използване.