Незабравимата актриса Катя Паскалева, която щеше да навърши 70 години

Незабравимата актриса Катя Паскалева, която щеше да навърши 70 години на 18 септември, ще бъде почетена уместно през ноември на Киномания. Тогава ще е премиерата на кино лентата на Георги Тошев за нея, ще бъде показана книга по нейните дневници и бележки, галерия с нейни фотоси и акварели. Приятелите и феновете на Мария от „ Козия рог ” се събраха на рождения й ден пред паметната плоча, сложена върху кооперацията на бул. „ Мадрид ”, където е живяла дружно с последната си огромна обич – режисьорът Иван Росенов.

Как стартира тяхната любовна история, наситена с доста усеща, лирика и споделено чувство за живота? С апетит! Това описа пред epicenter.bg близката другарка на Катя Паскалева – актрисата Елена Жандова. „ В един леден зимен ден аз и Катето бяхме гладни и очевидно Иван Росенов, който по това време беше асистент-режисьор на Христо Христов, също е бил гладен. Двете се чудехме дали да излезем да купим нещо и Катя да сготви (напук на приказките, че е неприятна стопанка, тя готвеше прекрасно) или да отидем в Клуба на архитектите. Любовта им почна сред глада и снега. Нощта беше ужасно снежна, всичко беше замръзнало. Ние с Катя успяхме да намерим маса. Появиха се двама джентълмени – Иван Росенов и Любо Лачански. Попитаха ни могат ли да седнат при нас. Всички се познавахме, хубаво ни беше, доста се смяхме. Тръгнахме да си вървим. Заваля сняг. С Катя живеехме от двете страни на парка „ Заимов ”.

Решихме да изпратим първо нея, а след това мен. Отдолу – лед, от горната страна – сняг. Джентълмените сякаш ни помагаха. Иван хвана Катя. Много е красиво, вървим сред големи преспи, насъбрани от почистващите машини. И както вървяхме напред с Любо Лачански, изведнъж… няма ни Катя, ни Иван. Изчезнаха! Чак на другия ден ги видях двамата. И повече не се разделиха! Любовта им бе една красива история, почнала измежду хубав фон ”, напомни си дъщерята на огромния режисьор Захарий Жандов и археоложката проф. Ваня Акрабова.

През 1979 година Катя Паскалева към този момент се е разделила с първия си брачен партньор, именития пловдивски художник Георги Божилов-Слона. Двамата се развеждат, само че остават толкоз положителни другари, че от време на време се събират просто да помълчат дружно. За това свидетелства и Елена Жандова, която им е гостувала в Пловдив още до момента в който са семейство. С Иван Росенов пък Катя отива да я види в Димитровград, до момента в който играе в тамошния спектакъл. „ В квартирата ми нямаше нищо и когато взехме решение да създадем салата, свалихме плафониерата от стълбището и я използвахме вместо паница ”, смее се Жандова, единствената българка играла в пробния „ Ливинг тиътър ” в Ню Йорк. – Когато Слона се разболя, Катя към този момент беше женена за Иван, само че ходеше в болничното заведение да му оказва помощ. Жоро беше менторът за нейния свят. А Иван се оказа, че също носи цялостен един свят в себе си. Това са хора, успяли да основат в душите си лични светове и да се движат в тях ”.

Катя Паскалева и Иван Росенов са доста прочувствени, връзките им не са равни и безоблачни, само че пък имат идентични усети за музика, изобразително изкуство, книги и спектакъл. Любовта им се показва в дребните привидно жестове. В началото на връзката им тя е известна актриса с цялостен поменик от награди, а той режисьор с няколко документални кино лентата, който към момента търси своето място в игралното кино. Когато Елена ги кани да я посетят в Ню Йорк, Катя споделя „ Нека отиде Иван ”, предусетила, че той има потребност да види различен свят, да се допре до нова просвета и че там ще направи усещане със своя гений. Росенов пък й отдава цялото си сърце и време, когато на Паскалева се случва най-ужасното нещо, което може да сполети една актриса – израстък в гърлото. Той е до нея и в най-тежките моменти, носи я на ръце като бебе.

Утешава я, когато в посолството в Париж, където е на лекуване поради рака, научава за гибелта на Слона и се срутва на колене пред една от картините му. „ Има нещо алегорично за дълбоката им, кармична като че ли връзка – нейният израстък бе начело на гърлото, а неговият – на отзадн на врата. Символично е, че той беше шест години по-млад от нея и умря тъкмо шест госини, откакто тя си отиде. Иван направи такива неща за Катя, които мъчно могат да се опишат ”, показа Елена Жандова. – Малцина знаят Катя за какъв брой хора от фамилията си се грижеше, какъв брой великодушна и благородна беше, по никакъв начин не беше амбициозна и алчна. Беше преизпълнена с почитание към индивида – от най-хубавия до най-лошия. На екрана тя притежаваше невероятна мощ, само че Катя имаше и доста мощен темперамент. Същевременно бе и един от най-нежните хора, които аз познавам. Затова колкото и бурни взаимоотношения да са имали с Иван, сред тях имаше една деликатност. Те бяха буйни – в работата си, в фантазиите си, в възприятията си. Любовта им потегли от преспите и доближи до безчовечен измерения, когато Катя се разболя ”, отрони Жандова.

Истинската дълбочина на любовта им личи в книгата „ Книжни квадратчета ”, която Иван Росенов издава след кончината на Катя Паскалева. В нея са събрани бележките, писани от актрисата на листчета, през последните си дни в болница „ Лозенец ”, нейни акварели и рисунки. И самопризнания в обич:

Иване, скъпо мое Шашлыче! Обичам те доста!
Много, колкото и ти мен!
Ех, да можехме да поскиторим малко в този момент!
Да зацепим към Ню Йорк, а?
Хайде! Обичам те!
Катя

Иван Росенов пък споделя пред Кеворк Кеворкян във „ Всяка неделя ” откакто Паскалева си отива от живота: „ Поразителни бяха последните й дни в болничното заведение. Тя продължи да се самоизследва, като че ли, с цел да разбере по какъв начин може да се изиграе и тази крайна роля без нито един вопъл. Две години се бори с заболяването. Но когато й направиха трахеостомата, тя разбра, че няма към този момент вяра и се вкопчи в писалката. Накрая аз едвам я извадих от ръката й.
Тя нямаше схващане за кариера, не приличаше на актриса, живееше без превзетости. Това за нея беше орис, метод на живот, нещо като вдишването и издишването. И когато си поемеше надълбоко въздух, тогава беше щастлива ”.

В предговора към „ Книжни квадратчета ” Росенов признава: „ Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред белия лист и да напишеш няколко думи за индивида, който ти е бил непосредствен и през днешния ден към този момент не е сред живите. Особено когато този човек се назовава Катя Паскалева и към този момент принадлежи на всички… „
Да, Катя Паскалева принадлежи на всички, само че любовта й докрая е единствено за нейния Иван.

Инфо: