Мигрантите – нежелани проблеми, пропуснати възможности
Незабавни ограничения за затваряне на външните граници на Европейски Съюз, непоколебим надзор на влизащите, в това число и по вътрешните граници, да бъдат построени спешни центрове за банкет на бежанци отвън територията на Европа, като в тях да се прави обзор на молбите и да се откриват тези, които имат действителна потребност от протекция, плюс разбор на към този момент пристигналите и намиращите се в Европа мигрантски потоци – с тези оферти по още веднъж добилата новост тематика за мигрантската рецесия отиде в Брюксел българският министър председател Бойко Борисов.
На пръв взор звучи рационално – тъй като е изцяло ясно, че няма по какъв начин Европа да интегрира бързо и сполучливо милиони хора, пристигнали за малко време. И въпреки всичко тъкмо мигрантската рецесия е едно от измеренията на живота в Европейския съюз, които демонстрират какъв брой неподготвена като политически потенциал е България, с цел да се възползва и да удовлетвори свои ползи по значими тематики.
Какъв е методът на Борисов – в случай че може, да трансферира казуса на различен. Охрана да има, да пускаме единствено определени, а те, естествено, ще търсят по-богатите в Европейски Съюз, не нас. На нас мигранти не ни трябват – тази мисъл най-ясно я показват представителите на съдружния сътрудник на Борисов - " Обединени патриоти ". Няма да вземем мръсните пари на Германия, с цел да приютяваме бежанци, е техният най-нов политически девиз.
Какъв обаче е методът на прилежаща Гърция – страна, която от дълго време с политиката си желае да се наложи като водещ фактор на Балканите (да припомня, че упоритостта на Борисов като европредседател беше тази)? В изявление пред може би най-авторитетната английска медия Financial Times гръцкият министър председател Алексис Ципрас разгласи тъкмо преди снощната среща на Европейския съвет, че поддържа предлагането на немския канцлер Ангела Меркел да има двустранни или даже тристранни съглашения в границите на Европейски Съюз за връщане от една държава-членка в друга на мигранти с утвърден бежански статут. " Не ни тормози, че могат да ни върнат бежанци от Германия, в случай че с публично съглашение дадем знак на трафикантите на хора. Трябва да намерим метод, в границите на интернационалното право, да споделим товара на бежанската рецесия и да не бъдат поставяни в нечестна позиция както държавите-членки, които са външни граници на Европейски Съюз, по този начин и Германия. Не е почтено всички тези хора да отидат в Германия, в случай че считаме, че това е европейски проблем ", съобщи Ципрас пред английската медия.
И по този начин, сред редовете на патетиката, Financial Times не пропуща да уточни, че през предходната седмица Гърция съумя да реализира ново съглашение по отношение на избавителната стратегия в границите на еврозоната и действително да се отърве от контрола на кредиторите. Точно това изречение е основно – съумяло е значи воденото от Ципрас гръцко ръководство да извлече полза. Прави го обаче не на правилото на дребния тарикатлък, по този начин добре прочут в благата ни родина, а на правилото на даването и приемането – с цел да получиш, би трябвало да дадеш, с цел да береш, би трябвало да посадиш.
Проблемът с демографската рецесия в България, а и на всички места в Европа, е огромен. Това е рецесия, която стои безшумно зад ъгъла и с всеки минал ден се демонстрира от скривалището си и завладява място, което беше немислимо да е нейно. Затова и трябват ограничения – само че надали ще стане поврат единствено със застаряващо население, което внезапно да се разтича да прави деца. В Гърция наподобява добре се усещат за това и търсят опция – свежа кръв. Но не просто ей по този начин – а с права против отговорности. Например – всички деца на мигранти в Гърция, без значение дали са получили статут на бежанци или не, наложително отиват на учебно заведение! Там, в учебно заведение, следва обучение и показно на света на правата и отговорностите – където да се научиш да си виновен член на обществото. Който не желае да приема такива деца в учебно заведение – съд по бързата процедура. В България не е по този начин – в случай че някой властник посмее да предприеме подобен метод, ще бъде безусловно изяден, въпреки да няма нищо по-логично от това да потърсиш подобаващ човешки запас - дублирам, подобаващ и тестван. Достатъчно случаи имаше в последните години, в които даже законно пребиваващи бежанци, работещи и закупили си дом, бяха прогонвани от него, тъй като са... бежанци. Ние си търсим единствено българи – по този начин прави Валери Симеонов, вицепремиер по демографската политика. Лично той реши да ги търси в някогашните руски републики. Още не сме стигнали до ДНК тест за генезис, само че кой знае...
Защо? Защото отпред на страната от доста години стоят хора, които прекатурнаха простотията, незнанието, скатаването, слугинажа, страха и омразата в дневен ред, с цел да могат да ни яхат безотговорно. Не желаеме никакви бежанци и мигранти, тъй като са разнообразни. Не ги желаеме при никакви условия. Не ги желаеме, даже да могат да оказват помощ на стопанската система ни. Не желаеме даже да помислим и да си дадем опция да потърсим човешки запас, който да ни се отплати в бъдеще. Не желаеме, тъй като не мислим много-много за бъдещето – значимото е през днешния ден, тук и в този момент да се намаже. Важно е в този момент да сме постоянни, да оцелеем - до идващия път. Или до оня път, в който към този момент няма да има накъде.
В Гърция също не е елементарно. Нищо толкоз огромно като интеграцията не е елементарно. Но е значимо да бъде оценено, да има съответен проект, с ясно премислени плюсове и изчистени минуси, да бъдат сложени солидни основи, да се работи крепко и дълготрайният резултат ще пристигна. А когато може да се възползваш за идеята си – да получиш пари от най-богатата стопанска система в Европа, тъй като вземаш човешки фрагменти, наподобява като джакпот. И Ципрас няма да пропусне да се възползва – последният образец какво може е Договора с Македония за името. Гръцкият министър председател е характерен византиец на дипломатическото поле – сигурно би договорил съглашение по отношение на бежанците с Германия, тъй че то да е преференциално хем финансово, хем и на база това какви хора и какъв брой ще се върнат на гръцка територия от немска. Това е силата на знанието какво да правиш и увереността, че можеш да го направиш. Това е силата на отбраната на националния интерес, а не избягването на неиминуемите компликации, когато се опиташ да защитаваш интереса си в името да ти е " устойчиво " - нищо че си в тиня до ушите.
Първо са компликациите, потта, напъните, след това идва триумфът. В България се научихме на противоположното – първо да желаеме, след това да даваме. Затова и в този момент, при следващата опция да се гони дълготраен триумф, Борисов отиде в Брюксел, с цел да затваря граници по този начин, че пиле да не може да прехвръкне. Остава да забележим каква ще е публичната поръчка, която ще започва за градеж на ограда посред Средиземно море и ще обезпечи ли Борисов " наши хора " за нея.
Автор: Ивайло Ачев
На пръв взор звучи рационално – тъй като е изцяло ясно, че няма по какъв начин Европа да интегрира бързо и сполучливо милиони хора, пристигнали за малко време. И въпреки всичко тъкмо мигрантската рецесия е едно от измеренията на живота в Европейския съюз, които демонстрират какъв брой неподготвена като политически потенциал е България, с цел да се възползва и да удовлетвори свои ползи по значими тематики.
Какъв е методът на Борисов – в случай че може, да трансферира казуса на различен. Охрана да има, да пускаме единствено определени, а те, естествено, ще търсят по-богатите в Европейски Съюз, не нас. На нас мигранти не ни трябват – тази мисъл най-ясно я показват представителите на съдружния сътрудник на Борисов - " Обединени патриоти ". Няма да вземем мръсните пари на Германия, с цел да приютяваме бежанци, е техният най-нов политически девиз.
Какъв обаче е методът на прилежаща Гърция – страна, която от дълго време с политиката си желае да се наложи като водещ фактор на Балканите (да припомня, че упоритостта на Борисов като европредседател беше тази)? В изявление пред може би най-авторитетната английска медия Financial Times гръцкият министър председател Алексис Ципрас разгласи тъкмо преди снощната среща на Европейския съвет, че поддържа предлагането на немския канцлер Ангела Меркел да има двустранни или даже тристранни съглашения в границите на Европейски Съюз за връщане от една държава-членка в друга на мигранти с утвърден бежански статут. " Не ни тормози, че могат да ни върнат бежанци от Германия, в случай че с публично съглашение дадем знак на трафикантите на хора. Трябва да намерим метод, в границите на интернационалното право, да споделим товара на бежанската рецесия и да не бъдат поставяни в нечестна позиция както държавите-членки, които са външни граници на Европейски Съюз, по този начин и Германия. Не е почтено всички тези хора да отидат в Германия, в случай че считаме, че това е европейски проблем ", съобщи Ципрас пред английската медия.
И по този начин, сред редовете на патетиката, Financial Times не пропуща да уточни, че през предходната седмица Гърция съумя да реализира ново съглашение по отношение на избавителната стратегия в границите на еврозоната и действително да се отърве от контрола на кредиторите. Точно това изречение е основно – съумяло е значи воденото от Ципрас гръцко ръководство да извлече полза. Прави го обаче не на правилото на дребния тарикатлък, по този начин добре прочут в благата ни родина, а на правилото на даването и приемането – с цел да получиш, би трябвало да дадеш, с цел да береш, би трябвало да посадиш.
Проблемът с демографската рецесия в България, а и на всички места в Европа, е огромен. Това е рецесия, която стои безшумно зад ъгъла и с всеки минал ден се демонстрира от скривалището си и завладява място, което беше немислимо да е нейно. Затова и трябват ограничения – само че надали ще стане поврат единствено със застаряващо население, което внезапно да се разтича да прави деца. В Гърция наподобява добре се усещат за това и търсят опция – свежа кръв. Но не просто ей по този начин – а с права против отговорности. Например – всички деца на мигранти в Гърция, без значение дали са получили статут на бежанци или не, наложително отиват на учебно заведение! Там, в учебно заведение, следва обучение и показно на света на правата и отговорностите – където да се научиш да си виновен член на обществото. Който не желае да приема такива деца в учебно заведение – съд по бързата процедура. В България не е по този начин – в случай че някой властник посмее да предприеме подобен метод, ще бъде безусловно изяден, въпреки да няма нищо по-логично от това да потърсиш подобаващ човешки запас - дублирам, подобаващ и тестван. Достатъчно случаи имаше в последните години, в които даже законно пребиваващи бежанци, работещи и закупили си дом, бяха прогонвани от него, тъй като са... бежанци. Ние си търсим единствено българи – по този начин прави Валери Симеонов, вицепремиер по демографската политика. Лично той реши да ги търси в някогашните руски републики. Още не сме стигнали до ДНК тест за генезис, само че кой знае...
Защо? Защото отпред на страната от доста години стоят хора, които прекатурнаха простотията, незнанието, скатаването, слугинажа, страха и омразата в дневен ред, с цел да могат да ни яхат безотговорно. Не желаеме никакви бежанци и мигранти, тъй като са разнообразни. Не ги желаеме при никакви условия. Не ги желаеме, даже да могат да оказват помощ на стопанската система ни. Не желаеме даже да помислим и да си дадем опция да потърсим човешки запас, който да ни се отплати в бъдеще. Не желаеме, тъй като не мислим много-много за бъдещето – значимото е през днешния ден, тук и в този момент да се намаже. Важно е в този момент да сме постоянни, да оцелеем - до идващия път. Или до оня път, в който към този момент няма да има накъде.
В Гърция също не е елементарно. Нищо толкоз огромно като интеграцията не е елементарно. Но е значимо да бъде оценено, да има съответен проект, с ясно премислени плюсове и изчистени минуси, да бъдат сложени солидни основи, да се работи крепко и дълготрайният резултат ще пристигна. А когато може да се възползваш за идеята си – да получиш пари от най-богатата стопанска система в Европа, тъй като вземаш човешки фрагменти, наподобява като джакпот. И Ципрас няма да пропусне да се възползва – последният образец какво може е Договора с Македония за името. Гръцкият министър председател е характерен византиец на дипломатическото поле – сигурно би договорил съглашение по отношение на бежанците с Германия, тъй че то да е преференциално хем финансово, хем и на база това какви хора и какъв брой ще се върнат на гръцка територия от немска. Това е силата на знанието какво да правиш и увереността, че можеш да го направиш. Това е силата на отбраната на националния интерес, а не избягването на неиминуемите компликации, когато се опиташ да защитаваш интереса си в името да ти е " устойчиво " - нищо че си в тиня до ушите.
Първо са компликациите, потта, напъните, след това идва триумфът. В България се научихме на противоположното – първо да желаеме, след това да даваме. Затова и в този момент, при следващата опция да се гони дълготраен триумф, Борисов отиде в Брюксел, с цел да затваря граници по този начин, че пиле да не може да прехвръкне. Остава да забележим каква ще е публичната поръчка, която ще започва за градеж на ограда посред Средиземно море и ще обезпечи ли Борисов " наши хора " за нея.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ