Нали ги знаеш какви са българите... Какви са?
Нейсе, запуши я, дума непретенциозно Бай Ганьо. Нали ги знаеш какви са българите
Какви в действителност са през днешния ден българите? Ето по какъв начин наподобява картината, най-малко съгласно проучване в две елементи, сложило си амбициозната задача да изследва „ ценностните настройки “ на българите, по поръчка на „ Института за дясна политика “. И което натрапчиво ни връща над 100 години обратно.
Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!
Българинът обича фамилията, сигурността и мира (между народите, по света, най-много личното спокойствие). По-малко се интересува от детайлности като независимост, човешки права или нещото, наречено „ господство на закона “. Частната благосъстоятелност е значима единствено за 15%, за още по-малко свободата на изложение. Морално-политическа категория като справедливостта изобщо отсъства. Пазарната стопанска система е определена като полезност от 6%.
Въжделенията му са големи – гратис (напълно) обучение и опазване на здравето. Като това е забавно комбинирано с извънредно отвращение за заплащане на по-високи налози. Така е ясно, че: а. страната ми е длъжна и б. солидарността ми е непозната. Те са забавно комбинирани в публичните усещания. Можеш единствено да вземаш и очакваш, само че колкото е допустимо по-малко ти да се напрягаш, да полагаш персонално изпитание и разпоредителност, и да даваш.
Любовта към личния безгрижен води и до неприязън към останалите - най-недолюбвани са бежанци/икономически мигранти (между които не се прави разлика), роми и гейове. Те не са положителни нито за близко другарство, нито за общуване в един вход. По-компромисно е ситуацията с историческия зложелател – турците, дългото общуване е посмекчило чувствата за злост.
И едните, и другите са маскари
Най-вече богатите. Те са подозрителни и нехаресвани съвсем колкото бежанците. А в страната, в която всички другояче са уверени, че демокрацията е хубаво нещо (по принцип и донякъде), всеобщо е убеждението, че триумфът е резултат на комплицирани приятелско-роднински-шуробаджанашки връзки, рефренът " нищо не става без връзки " е неизтребим. Т. е. обликът на самоизграждащия се, съумял с помощта на личните си старания човек остава непозната в всеобщото схващане.
Демокрацията е хубаво нещо, само че най-хубавото е личното успокоение. Държавата да се грижи за нас и някой да ни направлява. Така една трета от българите желаят в страната всичко да се ръководи от един човек – бащица на нацията.
Аз съм врял и кипял в тия работи
Българинът има вяра в Бог, но без доста да се напряга, за всеки случай. Религията е значима, само че не чак толкоз, а вярата най-често се свежда до посещаване от празник на празник в храма(а в другото време цитиране на " пророчества " на Ванга, само че това в скоби), едвам 4% вървят в набожен храм постоянно.
Семейството е висша полезност, която сполучливо се комбинира със съществено утвърждение на съжителството без брак и невъзразяване против абортите (единственото по-либерална реакция на българите). Бракове сред гейове обаче са изключени, а дамите би трябвало да раждат в ранните си 20 години (данните на Национален статистически институт опровергават, че на процедура това се случва).
Дарява, но не постоянно и без доста старания – обилно сърце, което намира израз в по някой есемес (но огромна част споделят, че през последната година не са дарявали). Дарение на място или благотворителен труд и ангажираност не са по този начин харесвани.
И желае – като в Китай, Русия или Турция – страната да следи потребителите в интернет.
Трябва да има здрава ръка, нали? (Макар че признанието е с половин уста.)
Как звучи това изложение?
Познато и неизненадващо (и малко претоплено) – като че огромна част от нещата сме ги чували под една или друга форма
Тежък лъх на неизтребима нафталинова обич към зрелия социализъм – всичко е гратис, страната е над всички,бди и следи, въжделението за сигурност, неинициативността, обликът на вожда-ръководител+ етатизъм+ксенофобия.
Картината доста повече припомня Русия или някогашни руски републики, в сравнение с партньорски страни от Европейски съюз от Централна Европа като Полша или Унгария (всъщност единствената допирна точка е „ топлото “ отношение към бежанците). Орбановата композиция от десен етатизъм, патернализъм и популизъм е много надалеч.
Големи народопсихологически заключения за българина, неговите полезности или идеологически пристрастия въз основа на това проучване в действителност надали могат да се създадат. Най-малкото, тъй като и с невъоръжено око се вижда потребността от повече прецизиране на въпросите, неналичието да вземем за пример на канара при оценяването на обособените понятия, разтрошаване на картината по пол, обучение, възраст, етнос и т. н.
Леберал ли си, реакционер ли. Не мога да ги схвана нито едните, нито другите, само че хайде, да не им остане хатъра ", споделя именитият Бай Ганьо, до момента в който гостува на Иречек.(По-късно, когато към този момент пави избори, излиза наяве, че идейно е съзрял до реакционер.)
Леберали, че българите не са, не са. Но и консерватизмът им е някак по-специфичен, саморасъл и тодорживковски.
Aлбена Бъчварова, clubz.bg
