Нейсе, запуши я, дума скромно Бай Ганьо. Нали ги знаеш ...

Нейсе, запуши я, дума скромно Бай Ганьо. Нали ги знаеш

Нали ги знаеш какви са българите... Какви са?

Нейсе, запуши я, дума непретенциозно Бай Ганьо. Нали ги знаеш какви са българите

Какви в действителност са през днешния ден българите? Ето по какъв начин наподобява картината, най-малко съгласно проучване в две елементи, сложило си амбициозната задача да изследва „ ценностните настройки “ на българите, по поръчка на „ Института за дясна политика “. И което натрапчиво ни връща над 100 години обратно.

Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!

Българинът обича фамилията, сигурността и мира (между народите, по света, най-много личното спокойствие). По-малко се интересува от детайлности като независимост, човешки права или нещото, наречено „ господство на закона “. Частната благосъстоятелност е значима единствено за 15%, за още по-малко свободата на изложение. Морално-политическа категория като справедливостта изобщо отсъства. Пазарната стопанска система е определена като полезност от 6%.

Въжделенията му са големи – гратис (напълно) обучение и опазване на здравето. Като това е забавно комбинирано с извънредно отвращение за заплащане на по-високи налози. Така е ясно, че: а. страната ми е длъжна и б. солидарността ми е непозната. Те са забавно комбинирани в публичните усещания. Можеш единствено да вземаш и очакваш, само че колкото е допустимо по-малко ти да се напрягаш, да полагаш персонално изпитание и разпоредителност, и да даваш.

Любовта към личния безгрижен води и до неприязън към останалите - най-недолюбвани са бежанци/икономически мигранти (между които не се прави разлика), роми и гейове. Те не са положителни нито за близко другарство, нито за общуване в един вход. По-компромисно е ситуацията с историческия зложелател – турците, дългото общуване е посмекчило чувствата за злост.

И едните, и другите са маскари

Най-вече богатите. Те са подозрителни и нехаресвани съвсем колкото бежанците. А в страната, в която всички другояче са уверени, че демокрацията е хубаво нещо (по принцип и донякъде), всеобщо е убеждението, че триумфът е резултат на комплицирани приятелско-роднински-шуробаджанашки връзки, рефренът " нищо не става без връзки " е неизтребим. Т. е. обликът на самоизграждащия се, съумял с помощта на личните си старания човек остава непозната в всеобщото схващане.

Демокрацията е хубаво нещо, само че най-хубавото е личното успокоение. Държавата да се грижи за нас и някой да ни направлява. Така една трета от българите желаят в страната всичко да се ръководи от един човек – бащица на нацията.

Аз съм врял и кипял в тия работи

Българинът има вяра в Бог, но без доста да се напряга, за всеки случай. Религията е значима, само че не чак толкоз, а вярата най-често се свежда до посещаване от празник на празник в храма(а в другото време цитиране на " пророчества " на Ванга, само че това в скоби), едвам 4% вървят в набожен храм постоянно.

Семейството е висша полезност, която сполучливо се комбинира със съществено утвърждение на съжителството без брак и невъзразяване против абортите (единственото по-либерална реакция на българите). Бракове сред гейове обаче са изключени, а дамите би трябвало да раждат в ранните си 20 години (данните на Национален статистически институт опровергават, че на процедура това се случва).

Дарява, но не постоянно и без доста старания – обилно сърце, което намира израз в по някой есемес (но огромна част споделят, че през последната година не са дарявали). Дарение на място или благотворителен труд и ангажираност не са по този начин харесвани.

И желае – като в Китай, Русия или Турция – страната да следи потребителите в интернет.

Трябва да има здрава ръка, нали? (Макар че признанието е с половин уста.)
Как звучи това изложение?

Познато и неизненадващо (и малко претоплено) – като че огромна част от нещата сме ги чували под една или друга форма
Тежък лъх на неизтребима нафталинова обич към зрелия социализъм – всичко е гратис, страната е над всички,бди и следи, въжделението за сигурност, неинициативността, обликът на вожда-ръководител+ етатизъм+ксенофобия.
Картината доста повече припомня Русия или някогашни руски републики, в сравнение с партньорски страни от Европейски съюз от Централна Европа като Полша или Унгария (всъщност единствената допирна точка е „ топлото “ отношение към бежанците). Орбановата композиция от десен етатизъм, патернализъм и популизъм е много надалеч.
Големи народопсихологически заключения за българина, неговите полезности или идеологически пристрастия въз основа на това проучване в действителност надали могат да се създадат. Най-малкото, тъй като и с невъоръжено око се вижда потребността от повече прецизиране на въпросите, неналичието да вземем за пример на канара при оценяването на обособените понятия, разтрошаване на картината по пол, обучение, възраст, етнос и т. н.
Леберал ли си, реакционер ли. Не мога да ги схвана нито едните, нито другите, само че хайде, да не им остане хатъра ", споделя именитият Бай Ганьо, до момента в който гостува на Иречек.(По-късно, когато към този момент пави избори, излиза наяве, че идейно е съзрял до реакционер.)

Леберали, че българите не са, не са. Но и консерватизмът им е някак по-специфичен, саморасъл и тодорживковски.

Aлбена Бъчварова, clubz.bg

Източник: dnesplus.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg