,fit(768:433)&15:28:13)
Като на филм: Цветана Божурина и нейната голяма италианска любов
Нейното лице може да служи като извор на национална горделивост пред света.
Тя не живее в България от 41 години, само че в никакъв случай не е напускала същински родината. Тук са приятелите й, някогашните й съотборнички, къщата на щастието й в Ковачевица и бабите от селото, които я чакат на пътя, преди да се е задала. Тя е именитата ни волейболистка Цветана Божурина.
Вече 42 години тя живее сред Италия и България. Голямата звезда в националния ни тим по волейбол от 70-те години и мъжът на нейния живот Сандро Филипини кръстосват света. Любимата им дестинация в България е родопският бисер Ковачевица, където от близо 20 години имат старинна над 200-годишна къща от камък и дърво.
Фамилия
Родена е в Перник на знаков ден и дата – петък, 13 юни 1952 година Фамилията Божурина идва от прабаба й Божура по бащина линия, която на 30 години е останала вдовица с четирима синове. Успяла да ги отгледа, да ги изучи и да ги задоми – все почтени мъже. Хората ги сочели за образец и ги наричали Божурините синове. Така прабабата дава фамилното име на рода. А баба й родила щерка Цветана, която умряла още бебе. Така я кръщават на цвете.
Цветана Божурина стартира да се занимава с волейбол на 15 години. На идната Никола Тасков я притегля в женския тим на Миньор (Перник), с който през сезона 1975-1976 година печели сребърен орден. Завършва механотехникума в миньорския град, след това записва право в СУ. Следват 4 години в Академик (София) и 5 години в ЦСКА (София), с който още първата година печели шампионската купа на България. С ЦСКА печели още Купата на европейските първенци и Купата на носителите на национални купи. В националния тим е с съществена заслуга за единствената извоювана европейска купа през 1981 година в София. В историческия край с Съюз на съветските социалистически републики за по-малко от 1 час българките размазват рускините с 3:0 гейма. Дълъг е описът с оценките на именитата волейболистка в богатата й визитна картичка.
„ На 21 години, макар че бях ухажвана, пътувах в чужбина, обличах се красиво, забивах най-добре във волейбола, се влюбих в Сашо Диков. Четири години бяхме дружно. Бях бясно влюбена. После се появи Аня… и всичко свърши “, не е не запомнила Цеца.
Слава
В тези години волейболът й дава всичко. Титуляр в националния тим, обикаля континентите. „ Ако това се случваше в този момент, аз щях да съм медийна звезда. Но тогава беше неразрешено да се фаворизират в медиите персони отвън избраните. Когато играехме, ни пазеха с конна полиция, само че за триумфите ни се съобщаваше изсъхнало и сбито: бронз от Олимпийски игри, злато на Европейско състезание, Купа на първенците, Купа на купите… “, връща се в тези години волейболната легенда.
Когато става на 30 години, внезапно й споделят, че националният тим повече няма потребност от нея. Пенсионират я, а е в най-хубавата си форма?! Жестоко афектирана е, само че ориста я възнаграждава. Както се споделя „ Всяко зло за положително “.
Идват едновременно 3 оферти от Италия. Там я познават от многочислените шампионати и победи: “Атакуваха ме съвсем по едно и също време от три тима – от единия ми връчиха чек за голяма сума, от втория ми сервираха бял лист с подписа на президента на клуба, с цел да напиша собственоръчно сумата, която желая да ми платят, а от третия ми оповестиха, че са първенците на Италия и биха желали да играя за тях “.Цеца избира първенеца от Равена Olimpia Teodora. Пристигайки на Апенините, изпада в културен потрес. Попада в пращящ от благополучие град, а един от най-богатите хора в него е спонсор на тима по волейбол. Редовно провежда в своите имения изискани празненства със скъпи дарове за волейболистките. Тя още пази един портфейл „ Картие “. Години по-късно спонсорът милионер се самоубива в разгара на акцията „ Чисти ръце “!
 )
Съдба
Съдбата я среща с мъжа на живота й – Сандро. Запознанството им е почтено за игрален филм. Ето нейният роман: „ Първият ни значим мач зад граница с новия тим е в Сибир, с „ Уралочка “ Свердловск. Посрещнаха ни ужасно, демонстрираха ни този затворен град, до който елементарните хора дори от някогашния Съюз на съветските социалистически републики нямаха достъп поради секретните военни производства. Руснаците ме открояваха от останалите – освен тъй като ме познаваха от мачовете на българския народен тим, а и тъй като знаех съветски. Само на мен ми сервираха самун и сол и трябваше да изяснявам на италианките и на съпътстващите ни спортни публицисти, че такава е славянската традиция “.
Мачът с рускините стартира с предимство на италианките – 2:0, само че подценяването им изиграва неприятна смешка. Рускините обръщат резултата и мачът приключва в тяхна изгода: „ Аз се усещах отговорна за това – въпреки всичко бях на 30 години, останалите в тима бяха по-неопитни. Не можех да спра сълзите си. Тогава при мен в съблекалнята пристигна журналистът от „ Гадзето делло спорт “ Сандро Филипини, който пътуваше с нас.
Искаше да ме интервюира, а се наложи да ме успокоява. Тогава не му обърнах съвсем никакво внимание – преживявах си загубата, пък и не беше моят вид – хърбав, с мустаци, само че с забавни очи. Забелязах, че има красиви ръце. Всъщност аз на мъжете им виждам ръцете, очите и … обувките “.
 )
Химия
Химията сред двамата се получава на връщане в рейса: „ Сандро пристигна и седна на седалката паралелно с моята. Протегна се през пътечката и хвана ръката ми. Мълчеше, единствено ме гледаше в очите. После колежките ми разправяха по какъв начин откъм гърба са гледали тази няма сцена и са ми завиждали, тъй като всички харесвали Сандро “.
Започва непрекъснато звънене по телефона от Милано. „ На 13 юни, рождения ми ден, Сандро дойде в Равена. Тогава се срещна и с родителите ми, които за първи път ми бяха на посетители. Аз си знаех, че ще има подарък, и бях се настроила за марков тоалет. А той пусна в ръката ми нещо тежко – часовник. Аз се фръцнах. По това време за бял тоалет имах бял часовник, за червен – червен… Чак на другия ден в съблекалнята разбрах, че ми е подарил златен “.
Предложението за сватба Сандро й прави в колата, до момента в който пътуват към един другар в Реджо Емилия: „ По време на цялото пътешестване ме държа за безименния пръст на ръката. Като пристигнахме, нахлузи на същия този пръст годежен пръстен с диаманти и ме попита дали ще се омъжа за него. Някак си леко и естествено се отрони от устните ми отговорът “!
 )
Сватба
Определят датата на сватбата за 8 юли 1984 година в Японския хотел в София. Сандро идва в България дружно с майка си, вуйна си и няколко другарски фамилии. Поканени са старите другари – Иван Гарелов, Иван Славков, Боян Радев, Васил Цонев, Маргарита и Петър Михневи, които им кумуват.След още 5 години дейна волейболистка в Италия Цеца Божурина още 6 година е треньор на дами и деца. После пред нея поражда алтернатива?! Трябва да избира сред Sportiva (да остане в спорта) или kasalinga (да бъде домакиня). Тя избира второто.
Посреща и изпраща обичания Сандро, основава му домакински уют. Въпреки че не могат да си имат свое дете, те осиновяват две индийчета, на които всеки месец изпращат прехрана за образованието им до навършване на пълноправие.
 )
Всяка година пътуват до Куба, където оказват помощ на един куп малчугани на другарски фамилии. Децата на всичките им другари в България й споделят „ дзия “, т.е. лельо и знаят, че за доста неща могат да разчитат на двамата.
Постоянство
Пред „ Телеграф “ тя показа, че Сандро продължава да е все по този начин ненагледен към нея: „ Избира ми скъпи дарове, глези ме с какво ли не. Благодарение на него имам един добър стандарт на живот, мога да си разрешавам скъпи облекла, бижута, пътувания. Често пътуваме до Тренто в Алпите, където имаме къща. През лятото сме в Сардиния, през зимата – по Карибските острови. Мои другари споделят, че най-малко на 20 хиляди италианци съм преобърнала визията и мнението за българите и България. Освен с тези, с които контактувам онлайн, употребявам за задачата малкия екран – постоянно ме канят в разнообразни телевизионни стратегии, даже в кулинарни излъчвания съм готвила български ястия. В Ковачевица не сме ходили от октомври предходната година “.
През 2006 година Цеца взе участие в основаването на 8-сериен документален филм за измененията в България след рухването на желязната завеса. Името на кино лентата е A est di dove? с режисьор Fredo Valla. Миналата година Божурина получи почетния орден от президента Румен Радев по отношение на навършване на кръгла годишнина.
Грижи се за свекървата
Сандро Филипини до неотдавна е поддържал собствен блог в „ Газето дело спорт “ с разбори и мнения за алпинизъм: „ От няколко дни е гневен, тъй като му хакнаха и профила във Facebook, където пишеше непрекъснато. Свекърва ми Антониета си счупи тазобедрена кост и влезе в клиника. За половин година отидоха 30 000 евро, само че от декември е с нас в Алпите. Вече е добре и се готви да посрещне на крайници 100 години. Аз съм се отдала на грижи към моята свекърва и Сандро, показа още за „ Телеграф “ именитата ни волейболистка Цветана Божурина.
Тя не живее в България от 41 години, само че в никакъв случай не е напускала същински родината. Тук са приятелите й, някогашните й съотборнички, къщата на щастието й в Ковачевица и бабите от селото, които я чакат на пътя, преди да се е задала. Тя е именитата ни волейболистка Цветана Божурина.
Вече 42 години тя живее сред Италия и България. Голямата звезда в националния ни тим по волейбол от 70-те години и мъжът на нейния живот Сандро Филипини кръстосват света. Любимата им дестинация в България е родопският бисер Ковачевица, където от близо 20 години имат старинна над 200-годишна къща от камък и дърво.
Фамилия
Родена е в Перник на знаков ден и дата – петък, 13 юни 1952 година Фамилията Божурина идва от прабаба й Божура по бащина линия, която на 30 години е останала вдовица с четирима синове. Успяла да ги отгледа, да ги изучи и да ги задоми – все почтени мъже. Хората ги сочели за образец и ги наричали Божурините синове. Така прабабата дава фамилното име на рода. А баба й родила щерка Цветана, която умряла още бебе. Така я кръщават на цвете.
Цветана Божурина стартира да се занимава с волейбол на 15 години. На идната Никола Тасков я притегля в женския тим на Миньор (Перник), с който през сезона 1975-1976 година печели сребърен орден. Завършва механотехникума в миньорския град, след това записва право в СУ. Следват 4 години в Академик (София) и 5 години в ЦСКА (София), с който още първата година печели шампионската купа на България. С ЦСКА печели още Купата на европейските първенци и Купата на носителите на национални купи. В националния тим е с съществена заслуга за единствената извоювана европейска купа през 1981 година в София. В историческия край с Съюз на съветските социалистически републики за по-малко от 1 час българките размазват рускините с 3:0 гейма. Дълъг е описът с оценките на именитата волейболистка в богатата й визитна картичка.
„ На 21 години, макар че бях ухажвана, пътувах в чужбина, обличах се красиво, забивах най-добре във волейбола, се влюбих в Сашо Диков. Четири години бяхме дружно. Бях бясно влюбена. После се появи Аня… и всичко свърши “, не е не запомнила Цеца.
Слава
В тези години волейболът й дава всичко. Титуляр в националния тим, обикаля континентите. „ Ако това се случваше в този момент, аз щях да съм медийна звезда. Но тогава беше неразрешено да се фаворизират в медиите персони отвън избраните. Когато играехме, ни пазеха с конна полиция, само че за триумфите ни се съобщаваше изсъхнало и сбито: бронз от Олимпийски игри, злато на Европейско състезание, Купа на първенците, Купа на купите… “, връща се в тези години волейболната легенда.
Когато става на 30 години, внезапно й споделят, че националният тим повече няма потребност от нея. Пенсионират я, а е в най-хубавата си форма?! Жестоко афектирана е, само че ориста я възнаграждава. Както се споделя „ Всяко зло за положително “.
Идват едновременно 3 оферти от Италия. Там я познават от многочислените шампионати и победи: “Атакуваха ме съвсем по едно и също време от три тима – от единия ми връчиха чек за голяма сума, от втория ми сервираха бял лист с подписа на президента на клуба, с цел да напиша собственоръчно сумата, която желая да ми платят, а от третия ми оповестиха, че са първенците на Италия и биха желали да играя за тях “.Цеца избира първенеца от Равена Olimpia Teodora. Пристигайки на Апенините, изпада в културен потрес. Попада в пращящ от благополучие град, а един от най-богатите хора в него е спонсор на тима по волейбол. Редовно провежда в своите имения изискани празненства със скъпи дарове за волейболистките. Тя още пази един портфейл „ Картие “. Години по-късно спонсорът милионер се самоубива в разгара на акцията „ Чисти ръце “!
Съдба
Съдбата я среща с мъжа на живота й – Сандро. Запознанството им е почтено за игрален филм. Ето нейният роман: „ Първият ни значим мач зад граница с новия тим е в Сибир, с „ Уралочка “ Свердловск. Посрещнаха ни ужасно, демонстрираха ни този затворен град, до който елементарните хора дори от някогашния Съюз на съветските социалистически републики нямаха достъп поради секретните военни производства. Руснаците ме открояваха от останалите – освен тъй като ме познаваха от мачовете на българския народен тим, а и тъй като знаех съветски. Само на мен ми сервираха самун и сол и трябваше да изяснявам на италианките и на съпътстващите ни спортни публицисти, че такава е славянската традиция “.
Мачът с рускините стартира с предимство на италианките – 2:0, само че подценяването им изиграва неприятна смешка. Рускините обръщат резултата и мачът приключва в тяхна изгода: „ Аз се усещах отговорна за това – въпреки всичко бях на 30 години, останалите в тима бяха по-неопитни. Не можех да спра сълзите си. Тогава при мен в съблекалнята пристигна журналистът от „ Гадзето делло спорт “ Сандро Филипини, който пътуваше с нас.
Искаше да ме интервюира, а се наложи да ме успокоява. Тогава не му обърнах съвсем никакво внимание – преживявах си загубата, пък и не беше моят вид – хърбав, с мустаци, само че с забавни очи. Забелязах, че има красиви ръце. Всъщност аз на мъжете им виждам ръцете, очите и … обувките “.
Химия
Химията сред двамата се получава на връщане в рейса: „ Сандро пристигна и седна на седалката паралелно с моята. Протегна се през пътечката и хвана ръката ми. Мълчеше, единствено ме гледаше в очите. После колежките ми разправяха по какъв начин откъм гърба са гледали тази няма сцена и са ми завиждали, тъй като всички харесвали Сандро “.
Започва непрекъснато звънене по телефона от Милано. „ На 13 юни, рождения ми ден, Сандро дойде в Равена. Тогава се срещна и с родителите ми, които за първи път ми бяха на посетители. Аз си знаех, че ще има подарък, и бях се настроила за марков тоалет. А той пусна в ръката ми нещо тежко – часовник. Аз се фръцнах. По това време за бял тоалет имах бял часовник, за червен – червен… Чак на другия ден в съблекалнята разбрах, че ми е подарил златен “.
Предложението за сватба Сандро й прави в колата, до момента в който пътуват към един другар в Реджо Емилия: „ По време на цялото пътешестване ме държа за безименния пръст на ръката. Като пристигнахме, нахлузи на същия този пръст годежен пръстен с диаманти и ме попита дали ще се омъжа за него. Някак си леко и естествено се отрони от устните ми отговорът “!
Сватба
Определят датата на сватбата за 8 юли 1984 година в Японския хотел в София. Сандро идва в България дружно с майка си, вуйна си и няколко другарски фамилии. Поканени са старите другари – Иван Гарелов, Иван Славков, Боян Радев, Васил Цонев, Маргарита и Петър Михневи, които им кумуват.След още 5 години дейна волейболистка в Италия Цеца Божурина още 6 година е треньор на дами и деца. После пред нея поражда алтернатива?! Трябва да избира сред Sportiva (да остане в спорта) или kasalinga (да бъде домакиня). Тя избира второто.
Посреща и изпраща обичания Сандро, основава му домакински уют. Въпреки че не могат да си имат свое дете, те осиновяват две индийчета, на които всеки месец изпращат прехрана за образованието им до навършване на пълноправие.
Всяка година пътуват до Куба, където оказват помощ на един куп малчугани на другарски фамилии. Децата на всичките им другари в България й споделят „ дзия “, т.е. лельо и знаят, че за доста неща могат да разчитат на двамата.
Постоянство
Пред „ Телеграф “ тя показа, че Сандро продължава да е все по този начин ненагледен към нея: „ Избира ми скъпи дарове, глези ме с какво ли не. Благодарение на него имам един добър стандарт на живот, мога да си разрешавам скъпи облекла, бижута, пътувания. Често пътуваме до Тренто в Алпите, където имаме къща. През лятото сме в Сардиния, през зимата – по Карибските острови. Мои другари споделят, че най-малко на 20 хиляди италианци съм преобърнала визията и мнението за българите и България. Освен с тези, с които контактувам онлайн, употребявам за задачата малкия екран – постоянно ме канят в разнообразни телевизионни стратегии, даже в кулинарни излъчвания съм готвила български ястия. В Ковачевица не сме ходили от октомври предходната година “.
През 2006 година Цеца взе участие в основаването на 8-сериен документален филм за измененията в България след рухването на желязната завеса. Името на кино лентата е A est di dove? с режисьор Fredo Valla. Миналата година Божурина получи почетния орден от президента Румен Радев по отношение на навършване на кръгла годишнина.
Грижи се за свекървата
Сандро Филипини до неотдавна е поддържал собствен блог в „ Газето дело спорт “ с разбори и мнения за алпинизъм: „ От няколко дни е гневен, тъй като му хакнаха и профила във Facebook, където пишеше непрекъснато. Свекърва ми Антониета си счупи тазобедрена кост и влезе в клиника. За половин година отидоха 30 000 евро, само че от декември е с нас в Алпите. Вече е добре и се готви да посрещне на крайници 100 години. Аз съм се отдала на грижи към моята свекърва и Сандро, показа още за „ Телеграф “ именитата ни волейболистка Цветана Божурина.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ