Нейният почерк не може да бъде сбъркан с никой друг

Нейният почерк не може да бъде сгрешен с никой различен в българския спектакъл. Странен, чудноват, воалиращ, пъстър, еретичен, готически, жив. Страстен, прелестно нападателен, твърдоглав, още по-жив. Без нито една правописна неточност, без полети в хаоса. Най-жив. Почеркът на Лилия Абаджиева. Жената, режисьорът, който умее да споделя „ приказки “ – както никой различен... Тя е тази, която сякаш влиза с шут е един чисто мъжки свят, на в действителност постоянно върви, стига и изважда на показ началото – дамата – като начало и като същина...

Шекспировата „ Зимна приказка “. Нейният Шекспир. С цялата си безкрайност, живее в продължение на цели два часа, на една дребна сцена, измежду един отхапващ от публиката фон, с артисти, чиято физическа „ изящност “ може да се одобри за относителна и субективна, само че не и геният им.

В напълно мъжкия актьорски състав са звездите от трупата на „ Възраждане “ – безупречни – Георги Златарев и Свежен Младенов – в облиците на кралски особи, Боян Младенов – като аристократ, Йордан Ръсин – още веднъж в топ форма, само че този път в рокля, както и Васил Витанов. За Витанов това е седмо присъединяване в театър на Лилия Абаджиева. В тази компания са по-младите им сътрудници и към момента начинаещи гении – Навид Афзали, Георги Власев и Габриел Петков, и напълно младият, и дребен на години, Калоян Бочев – дете в ролята на дете.



„ Аз не знам какво е да изневериш на себе си – още от ранните си студентски години “, споделя Лилия Абаджиева, и продължава: „ Естествено, че ние растем и порастваме. Въпреки че Камю споделя, че човек постоянно остава в плен на личните си истини “.

„ Зимна приказка “ е самобитен апотеоз на нейните истини, видени от окото на фен. Тя е непрекъсната във верността си. Винаги изкарва актьорите от зоната им на комфорт. Винаги прекатурва. Малцина могат да слагат „ колос “ на камерна сцена – както е в този момент, или камерна пиеса на огромна сцена – както беше с „ Всички, с изключение на мен “ в Сатирата, да вземем за пример.

И това катурване на стандартите в театъра е още по-сладко, тъй като респектът към гения остава. Остава и неговата талантливост, и златното „ драматургично “ зрънце, което не всеки може да улови и посее – по този начин, че да покълне, да пораства и да даде плод – и да може да храни...

https://btvnovinite.bg/lifestyle/gallery/lilija-abadzhieva-zhiveem-v-transhumanizam-teatarat-e-spasenieto-snimki-video.html

„ Зимна приказка “ на Лилия Абаджиева е и Шекспир, и антишекспир по едно и също време. Защото остава духът на гения – има го и комедийното, и сантименталното, има и изгубена в местоположението аудитория, и оня феодален смях, от който настръхваш, след това се разсмиваш, и най-после разбираш, че в действителност нищо не си схванал...



„ Бях си сложил много бариери, преди да дойда в театъра, само че, с помощта на всички артисти и на нея, започнах да се отпущам и да се усещам по-комфортно на сцената “, споделя Навид Афзали. Усещане, което би трябвало да реализира и публиката...