Неймар не е просто число, не е статистика. Той е

Неймар не е просто число, не е статистика. Той е общ брой от това, което можеше да бъде, и това, което избра да бъде. Тази година – 15 мача и малко над хиляда минути в Сантос. Един тип някогашен състезател в дейна активност, биха споделили сухите данни. Но данните не описват историята, която се носи по улиците на Бразилия, в диалозите по питейните заведения, по площадите, по краищата на игрището, където се учи изкуството да докосваш топката като музика.
Контузията на Неймар може да се окаже по-сериозна от предстоящото
Анчелоти в никакъв случай не го беше викал. Никога. И все пак името на Неймар се появи в листата с извикани. Не по спортни аргументи, а съвсем като молитва. И оповестяването на името му възпламени искра в страна, която от дълго време копнее за гения от минали времена. За спечелването на шеста международна купа. За танца от предишното, което, гледайки последните представяния на Бразилия на международни шампионати, наподобява е било в различен живот.
Ето по какъв начин реагира Неймар на новината за присъединяване си на Световното състезание
Има необичайно наслаждение, което всеки почитател изпитва, обичайки да се нервира от играчи като Неймар. Защото можеше да бъде по-велик, можеше да бъде вечен, можеше да пренапише футболните книги. Но той избра различен живот, различен темп, ангажимент към неналичието на ангажираност. Въпреки това, когато топката стигне до него, всичко се трансформира. Едно допиране, един спринт, усмивка в крайници, и това, което е предвидимо, студено, пресметнато, изчезва. Отвежда ни на улицата. Към футбола, който се освобождава от лабораторията.

Бразилия отпразнува повиквателната като купа. Повече страст, в сравнение с разсъдък. Повече мит, в сравнение с резултат. Защото Неймар не е единствено гений. Той е заричане за магия, спомен за футбол, който към този момент не съществува. Винисиус и Рафиня тичат, борят се, пробват, имат малко самба в обувките си, само че когато се появи Неймар, настава безмълвие на почитание, инстинктивно самопризнание, че този миг е единствено негов.

Това Световно състезание ще бъде последното за Роналдо и Меси. Две чудовища. Двама от най-великите в историята. Мъжете, които преобладаваха във футбола повече от десетилетие. В един миг се говореше, че Неймар може да бъде правоприемник на трона. Никога не беше, в никакъв случай не искаше, в никакъв случай не разбра, че заниманието има своето време, а саможертвата е непрекъснато. Винаги е бил придирчив, неумирим, капризен. И в това време – неудържим. 

Неймар се смее на времето, на травмите, на упованията. За него животът е игра. И въпреки всичко, измежду извиканите от Анчелоти, той ще бъде единственото име, което кара Бразилия да въздиша, което кара тълпите да не помнят статистиката и да гледат на топката като на празно платно.

В страна, която е видяла Пеле, Ромарио, Роналдо или Роналдиньо Гаучо, измежду толкоз доста други, Неймар е съвсем записка под линия в красивата и славна история на бразилските звезди. Не е най-великият, не е най-постоянният, не е този, който работи най-вече. Но той е този, който към момента ни припомня, че футболът не е просто игра, а фантазия.

И по тази причина, когато Анчелоти го повика, цялата страна благодари. Благодари на момчето Ней, което към този момент не е момче. Благодари на актьора, който ни вбесява. Защото, макар всички празненства, травми и карнавали, към момента в него Бразилия намира оня необут футбол, с прахуляк по глезените и фантазия в краката. Футболът на остарялата магия. Футболът, който прави невъзможното да наподобява просто зле пояснен подробност.

Коментар на Луиш Агилар за abola.pt