Невяна Владинова бе гост в студиото на МачКаст“, в което

Невяна Владинова бе посетител в студиото на „ МачКаст “, в което описа повече за приключилото международно състезание по художествена гимнастика в Рио. Вицепрезидентът на федерацията разяснява представянето на нашите девойки, нейната персонална победа, с която стана представителка на спортистите към Международната федерация по гимнастика (ФИГ), както и за персоналния си живот.

- Как си, Неви? Аклиматизира ли се към този момент след завръщането от Рио де Жанейро?

- Наспах се. За благополучие сме привикнали да се приспособяваме бързичко. От позиция на това, че към този момент не играя гимнастика, няма никакво значение дали съм аклиматизирана. Важно беше децата да бъдат в кондиция. Те съумяха. Относно международното – ние го считаме за сполучливо, несъмнено, за нас постоянно може още. Ние сме максималисти. Винаги може още. Много огромна конкуренция. Имаше доста участници, рекорден брой – 77 страни мисля, че бяха. Никога не сме имали толкоз доста на международно състезание. Много от тях попаднаха във финалите. Стилияна Николова направи доста мощен многобой, завоюва сребърен орден, който й е първи в многобоя. Голям триумф. Ева Брезалиева приключи на осмо място. Тя пък направи едно от най-силните си съревнование въобще в кариерата си. Доказа, че е класна гимнастичка и заслужава да е измежду най-хубавите. Малко ни е тъжно за ансамбъла, тъй като не съумяха да вземат медали този път. Но поради цялата обстановка, европейското състезание, което беше доста тежко, промяната в тима в последния миг. Едно от девойките играе от един месец в тима. Нещата вървят добре и ще не престават да вървят добре. Грешката беше нелепа, само че крепко я нямаше, те също щяха да са измежду медалистите.

- Рекорди чупи Стилияна. Тя по какъв начин се усеща? Усещаш ли я още по-концентрирана, тъй като и тя имаше спадове в последните години?
- Виждам я доста по-хладнокръвна на килима. Много по-добре съумява да реагира на разнообразни обстановки. Беше доста значимо за нея това съревнование. След предходната година и олимпиадата имаше потребност да повярва и да види, че може да се оправи с всичко. Виждам, че това я окрилява и виждам, че това я стимулира още повече, тъй като има още стъпки нагоре. Дано да продължава по този начин до идната олимпиада.

- Какво още би трябвало да се стабилизира в ансамбъла, с цел да може да дойдат и медалите?

- Просто девойките би трябвало да свикнат една с друга. Те нямаха време това да стане в този момент. Всичко друго е направено, виждаме, че съчетанията са безусловно конкурентоспособни, изчистени са. Класни са. Единственото, което би трябвало е време, с цел да може девойките да свикнат като тим, като характери една с друга.

- Разкажи повече за Рио. За теб е особено място. Колко по-различно беше за теб?

- Еднаквото в двете ми ходения беше, че бях разчувствана. И в двата пъти имах персонално съревнование, в което трябваше да победя или най-малко да се показва добре. Имах доста положителни мемоари в Рио. Върнах се преди 9 години доста въодушевена от Рио. Нямах самообладание да отида отново, да видя какво се е трансформирало и дали ще изпитам тази страст, която беше тогава. Успях. Да, съревнование беше в Олимпийския парк, не в същата зала, само че прилежащата. Върнах се девет години обратно в атмосферата на олимпиадата. Залата беше доста красива, публиката беше неповторима, прочувствена. Освен, че доста се е разраснало всичко към селото, всичко друго си е същото.

- За теб по какъв начин беше? Имаше ли я тази спортна завист. Защото, когато си на килима го усещаш доста повече, само че когато си от страни е друго. Искаше ли ти се влезеш и да го направиш по-добре?

- Не! Откакто се отхвърлих, не желая да се връщам още веднъж на килима. Аз се наиграх, направих каквото можах най-малко като играч. Дълго време бях в огромния спорт. Дори моята треньорка Бранимира Маркова в дните, които не ми се тренираше, ми споделяше: „ Тренирай в този момент, тъй като след това ще искаш, само че няма да можеш “. Е, не ми се е случвало това досега. Може би има поради за по-после. Но гимнастиката е толкоз друга. Момичетата са доста по-добри от това, което бяхме ние. Нямам място на килима сега. Но се веселя, че все пак съумявам да бъде част от гимнастиката.

- Къде се намира гимнастиката ни сега?

- За благополучие българската гимнастика е една от най-силните в света. Това не е от в този момент, а от доста време. Трудно е да се поддържа това нещо. Гимнастиката се развила доста от работата с тяло. В момента вършат доста комплицирани детайли с тяло. Опитват се да върнат и това, което беше при нас като артистичност по някакъв метод, тъй като се беше поизгубило в един интервал. А що се отнася до уредите, може би наподобява повече на това, което ние правихме по отношение на опасности и работата с тях. Но пируетите и скоковете, които сега вършат девойките са по-сложни. И тези, които не ги могат, остават обратно в класирането.

- Има ли миг, в който се чудиш дали обещано осъществяване, ти би могла да го направиш?

- Не, само че се удивлявам доста на тях за нещата, които вършат, за какво мога да оценя какъв брой са комплицирани.

- Разкажи за твоята огромна победа в Рио! Ти стана представител на спортистите към ФИГ!

- Това е една служба към международната ни федерация, която работи в помощ на спортистите. Аз ще давам отговор, несъмнено, за художествената гимнастика. В мое лице те ще имат гласът към интернационалната федерация. Ще минават през мен техните проблеми, претенции, отзиви, оферти. Аз ще мога да ги предлагам на техническия и изпълнителния комитет и те да бъдат взимани под внимание. Кандидатствах с проект програмата, която би трябвало да бъде изпълнена в идващите четири години и към този момент съм почнала да работя по нея. Това беше по-лесната част, не го недооценявам, тъй като това си е тип политика. Говорихме с хора. Илиана Раева също доста работи за това. Успяхме да убедим хората, че аз мога да свърша тази работа. Сериозната работа стартира в този момент, само че съм стимулирана. И тъй като се смятам за относително близка до гимнастичките, за мен е доста значимо те да се усещат добре. Те са тези, които действително работят в спорта, без тях спорт няма да има.

- Това ли е една огромна крачка към твоята фантазия?

- Аз за повторно се пробвам да стана представител на спортистите. Всичко, което вършат, е единствено една крачка. В момента виждам да се концентрирам към крачките, с цел да мога да ги извърша на 100%.

- Какви са най-големите терзания на гимнастичките?

- Те са свързани със надпреварите и тежкия график. Дори това международно, двата квалификационни дни започваха с 9 сутринта и свършваха в 10:30 вечерта. Индивидуалните гимнастичките имаха четири спортни дни. Това са доста тежки формати. Другото е оценяването и съдийството. Когато те са посочили едно, само че се случва друго е доста тъжно. Това е нещо, което техническия комитет се бори интензивно, отпред с президента Ноха Абу Шабана, само че има още върху какво да се работи и това ще е дълъг развой. Но съдийството върви към по-добре. Международната федерация се пробва да вкара машинки. Но за жалост субективното в нашия спорт доста мъчно ще изчезне.

- Чисто психически по какъв начин помагаш на девойките?

- Старая се да употребявам опита си. Да мога да им преразкажа и да им давам съвет, от това което съм претърпяла аз. Този опит е доста скъп. Аз се пробвам да ги убедя те по какъв начин се усещат, да не се отхвърлят. В последна сметка, не сме роботи. Всеки прави неточности. Но е доста прелестно да преодолееш грешката и да си докажеш, че можеш – първо на себе си и по-късно на всички останали.

- Имаш взор и върху школите у нас. Как са нещата там?

- В момента художествената гимнастика е извънредно известна в България. Отдавам го на всички триумфи, които имаме. Имаме над 80 клуба в цялата страна, което е ужасно. Някои от тях развиват всеобщ спорт, което също е доста добре. В момента има един набор доста мощни деца – набор 2012, 2013 година. Виждаме извънреден тим, както за отбор, по този начин и за самостоятелно. Разбира се, доста е рано, само че капацитетът е налице.