Захари Карабашлиев: Беше най-добрият мъж, когото познавах
Неврологът доктор Божидар Парашкевов е умрял едвам на 55 години. Тъжната новина заяви в обществените неговият непосредствен другар Захари Карабашлиев.
" Беше най-хубавият мъж, който познавам. Почина на 5 октомври, 2024, единствено на 55.
Баща, брачен партньор, наследник, брат, шурей, приятел… — за нас лекар Божидар Парашкевов беше просто Божката. Практикуващ невролог, той самичък диагностицира заболяването си предходната година. И въпреки да разбра (след изследванията), че е извънредно тежка и нелечима, във всеки диалог ни окуражаваше, вдъхваше ни религия, повдигаше ни, развеселяваше ни. Това, което правеше всеки ден изцяло оправдаваше името му — “Божи подарък ".
За него лекарската специалност не беше специалност, а предопределение, което приемаше съществено, само че с лекост, комизъм и непоказен издръжливост.
Казваше, че множеството му пациенти идват по-скоро, поради човешката непосредственост и състрадание, а не толкоз поради изписаните хапчета. И им даваше първото.
Беше човек на практиката, само че вярваше и в науката и в това, което е над нея. "
В последната ни разходка към Панчаревското езеро това лято загатна, че с неговата диагноза са десетина индивида в България. И продължи: “Ако всички можеха да видят живота по този начин, както го виждаме ние, тези десетина души… какъв брой по-различно щеше да е всичко! "
Божката беше най-хубавия родител и брачен партньор, който познавам. Всяко свободно време прекарваха дружно и създаваха мемоари — дали ще качват Мусала, или ще са на ски в Банско, на лодка по гръцки острови, в Италия, на концерт в Будапеща, или просто за гъби в Плана планина… те бяха на всички места дружно. Той даваше на фамилията си най-скъпото, което има един мъж — времето.
Затова децата и брачната половинка му го обожаваха.
Родителите на жена му го бяха приели като роден наследник.
Вярвам, че този духовен образец, който остави за децата си ще ги води цялостен живот и ще дефинира изборите му.
Всеки, чийто живот е бил допрян от Божидар — родственик, другар, пациент — към този момент има в себе си искрица от неговия Божи подарък.
Какво би трябвало да се случи, запитвам се, с цел да стартираме да виждаме света по този начин, както го виждаше Божидар? Да го живеем както го живееше той преди и след съдбовната диагноза. Тя съумя да го отнеме от живота, само че няма по какъв начин да отнеме живота от спомените ни за него.
Пиша тези редове тук, тъй като не просто да споделя тъгата си, а с цел да кажа — има такива хора. Има такива хора! ", написа Карабашлиев.
" Беше най-хубавият мъж, който познавам. Почина на 5 октомври, 2024, единствено на 55.
Баща, брачен партньор, наследник, брат, шурей, приятел… — за нас лекар Божидар Парашкевов беше просто Божката. Практикуващ невролог, той самичък диагностицира заболяването си предходната година. И въпреки да разбра (след изследванията), че е извънредно тежка и нелечима, във всеки диалог ни окуражаваше, вдъхваше ни религия, повдигаше ни, развеселяваше ни. Това, което правеше всеки ден изцяло оправдаваше името му — “Божи подарък ".
За него лекарската специалност не беше специалност, а предопределение, което приемаше съществено, само че с лекост, комизъм и непоказен издръжливост.
Казваше, че множеството му пациенти идват по-скоро, поради човешката непосредственост и състрадание, а не толкоз поради изписаните хапчета. И им даваше първото.
Беше човек на практиката, само че вярваше и в науката и в това, което е над нея. "
В последната ни разходка към Панчаревското езеро това лято загатна, че с неговата диагноза са десетина индивида в България. И продължи: “Ако всички можеха да видят живота по този начин, както го виждаме ние, тези десетина души… какъв брой по-различно щеше да е всичко! "
Божката беше най-хубавия родител и брачен партньор, който познавам. Всяко свободно време прекарваха дружно и създаваха мемоари — дали ще качват Мусала, или ще са на ски в Банско, на лодка по гръцки острови, в Италия, на концерт в Будапеща, или просто за гъби в Плана планина… те бяха на всички места дружно. Той даваше на фамилията си най-скъпото, което има един мъж — времето.
Затова децата и брачната половинка му го обожаваха.
Родителите на жена му го бяха приели като роден наследник.
Вярвам, че този духовен образец, който остави за децата си ще ги води цялостен живот и ще дефинира изборите му.
Всеки, чийто живот е бил допрян от Божидар — родственик, другар, пациент — към този момент има в себе си искрица от неговия Божи подарък.
Какво би трябвало да се случи, запитвам се, с цел да стартираме да виждаме света по този начин, както го виждаше Божидар? Да го живеем както го живееше той преди и след съдбовната диагноза. Тя съумя да го отнеме от живота, само че няма по какъв начин да отнеме живота от спомените ни за него.
Пиша тези редове тук, тъй като не просто да споделя тъгата си, а с цел да кажа — има такива хора. Има такива хора! ", написа Карабашлиев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ