Петгодишно момиче загуби семейството си в засада край Киев
Невръстно украинско момиче се възвръща в Германия от две тежки интервенции. Тя непрестанно търси майка си, само че към момента не знае, че е изгубила цялото си семейство. Петгодишната Анастасия и баба ѝ Василина са единствените оживели, откакто микробусът на татко ѝ Олег попада на съветска засада край Киев, написа " Свободна Европа ".
" Искам мама ", непрестанно повтаря петгодишно момиченце, до момента в който се възвръща от интервенция по премахване на патрон от черепа си в болница в Беларус. Когато му споделят, че майка ѝ Тетяна Кончаковска е на работа, дребната Анастасия не има вяра, тъй като е уверена, че “тя пристигна и легна до мен”. Всъщност Тетяна нито е на работа, нито е била в болничното заведение при щерка си. Тя е убита дружно със брачна половинка си и сина си на 28 февруари, откакто техният ван попада на засада от съветски войски, нахлуващи в предградията на Киев, споделя Анастасия Мизецкая, родственик на фамилията, която живее в Съединени американски щати. Петгодишното момиченце оцелява при съветската офанзива дружно с баба си Василина Мошченко. Сега на дребната Анастасия ѝ следва мъчно физическо и прочувствено възобновяване. Заради пострадванията ѝ е допустимо и да остане с трайно увреждане на дясното око. Освен това тя към момента не знае за гибелта на родителите и брат си.
Анастасия Кончаковска е едно от хилядите украински деца, трансформирали се в жертви на решението на съветския президент Владимир Путин да подреди на 24 февруари пълномащабна военна инвазия в Украйна. Оттогава до момента бяха убити хиляди цивилни украинци, чиито брой към момента не може да бъде изчислен. Не е известно и какъв брой тъкмо деца са изгубили единия или и двамата си родители от началото на военните дейности.
Бягството
Анастасия Мизецкая постоянно контактува от Съединени американски щати с Тетяна Кончаковска до началото на войната. Последните текстови известия двете си разменят в деня, когато фамилията е убито от съветски бойци. След това бабата на дребната Анастасия споделя по телефона на Мизецкая какво тъкмо се е случило. Мизецкая записва целия диалог. По думите ѝ фамилията на Кончаковска е отпътувало от Киев за предградията още на 24 февруари, опасявайки се, че съветската войска ще нахлуе в столицата в опит да наложи проруско марионетно държавно управление. Тези страхове са били подсилени от ракетните офанзиви по града още в първите часове на войната.
Бащата на дребната Анастасия - Олег Кончаковски, е доставял храна с огромен бял микробус, който употребява, с цел да транспортира цялото семейство до дома на брата на брачната половинка си - Павло. Той се намира в предградие на към 40 км от Киев. Това предградие се намира на 20 км от Буча, където съветските войски оставиха всеобщ гроб и десетки трупове на цивилни украинци по улиците след отдръпването си в края на март. След като фамилията на Кончаковски отсяда в дома на Павло, излиза наяве, че съветските войски, идващи от Беларус, си проправят път към Киев точно оттова.
На 26 февруари Тетяна споделя на Мизецкая, че в региона има “периодична стрелба”, а на идващия ден ѝ написа, че там към този момент има и “много бомбардировки покрай нас”. В оня миг в жилището на брат ѝ Павло няма ток и вода, а Кончаковска и брачният партньор ѝ са все по-уплашени. Затова, макар препоръките на околните си, вземат решение да подхващат ново пътешестване назад към Киев. Бабата Василина Мошченко се колебае, само че най-после взема решение да тръгне с тях.
Засадата
Това решение се оказва съдбовно за Олег, Тетяна и 18-годишния Никита Бобров, който е полубрат на дребната Анастасия Кончаковска. Семейството потегля с белия бус назад към столицата на 28 февруари, само че попада на съветски войски, прикрити в гората около пътя. Те засипват с патрони предната част на возилото и Тетяна, Олег и Никита умират на място, споделя бабата Василина. “Вие, украинци, карате в колите си с автоматизирани оръжия. [Вие сте] като цивилни хора, [но] стреляте по нас”, споделя един от руснаците на Мошченко, до момента в който бойците ревизират наличието на буса.
Няколко дни по-късно, на 5 април, автомобилът и две тела вътре са снимани от журналиста Дмитро Комаров. По думите на Анастасия Мизецкая това са труповете на Тетяна и Никита, а тялото на Олег към момента не е намерено. Междувременно малко след смъртоносната засада съветски офицер води Мошченко и ранената ѝ внучка в следената по това време военна база в Гостомел. Оттам двете са превозени с хеликоптер до Беларус, с цел да бъде оперирано момиченцето, споделя Мошченко.
Два дни по-късно локални лекари съумяват да извадят остатъците от патрон от черепа на Анастасия. С помощта на украинското посолство в Беларус тя е преместена в Германия, където претърпява втора интервенция за унищожаване на откъс от окото ѝ. Сега дребната Анастасия към този момент се възвръща сполучливо, гледа анимационни филми, играе игри и кара колело, без да знае какво се е случило със фамилията ѝ в оня съдбовен ден в края на февруари. “Те ѝ лишиха всичко”, споделя Мизецкая, добавяйки, че бабата на момиченцето би желала двете да се върнат дружно в Киев в някакъв миг, само че се опасява дали внучката ѝ ще успее да се оправи с контузията, която ще я преследва там.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
" Искам мама ", непрестанно повтаря петгодишно момиченце, до момента в който се възвръща от интервенция по премахване на патрон от черепа си в болница в Беларус. Когато му споделят, че майка ѝ Тетяна Кончаковска е на работа, дребната Анастасия не има вяра, тъй като е уверена, че “тя пристигна и легна до мен”. Всъщност Тетяна нито е на работа, нито е била в болничното заведение при щерка си. Тя е убита дружно със брачна половинка си и сина си на 28 февруари, откакто техният ван попада на засада от съветски войски, нахлуващи в предградията на Киев, споделя Анастасия Мизецкая, родственик на фамилията, която живее в Съединени американски щати. Петгодишното момиченце оцелява при съветската офанзива дружно с баба си Василина Мошченко. Сега на дребната Анастасия ѝ следва мъчно физическо и прочувствено възобновяване. Заради пострадванията ѝ е допустимо и да остане с трайно увреждане на дясното око. Освен това тя към момента не знае за гибелта на родителите и брат си.
Анастасия Кончаковска е едно от хилядите украински деца, трансформирали се в жертви на решението на съветския президент Владимир Путин да подреди на 24 февруари пълномащабна военна инвазия в Украйна. Оттогава до момента бяха убити хиляди цивилни украинци, чиито брой към момента не може да бъде изчислен. Не е известно и какъв брой тъкмо деца са изгубили единия или и двамата си родители от началото на военните дейности.
Бягството
Анастасия Мизецкая постоянно контактува от Съединени американски щати с Тетяна Кончаковска до началото на войната. Последните текстови известия двете си разменят в деня, когато фамилията е убито от съветски бойци. След това бабата на дребната Анастасия споделя по телефона на Мизецкая какво тъкмо се е случило. Мизецкая записва целия диалог. По думите ѝ фамилията на Кончаковска е отпътувало от Киев за предградията още на 24 февруари, опасявайки се, че съветската войска ще нахлуе в столицата в опит да наложи проруско марионетно държавно управление. Тези страхове са били подсилени от ракетните офанзиви по града още в първите часове на войната.
Бащата на дребната Анастасия - Олег Кончаковски, е доставял храна с огромен бял микробус, който употребява, с цел да транспортира цялото семейство до дома на брата на брачната половинка си - Павло. Той се намира в предградие на към 40 км от Киев. Това предградие се намира на 20 км от Буча, където съветските войски оставиха всеобщ гроб и десетки трупове на цивилни украинци по улиците след отдръпването си в края на март. След като фамилията на Кончаковски отсяда в дома на Павло, излиза наяве, че съветските войски, идващи от Беларус, си проправят път към Киев точно оттова.
На 26 февруари Тетяна споделя на Мизецкая, че в региона има “периодична стрелба”, а на идващия ден ѝ написа, че там към този момент има и “много бомбардировки покрай нас”. В оня миг в жилището на брат ѝ Павло няма ток и вода, а Кончаковска и брачният партньор ѝ са все по-уплашени. Затова, макар препоръките на околните си, вземат решение да подхващат ново пътешестване назад към Киев. Бабата Василина Мошченко се колебае, само че най-после взема решение да тръгне с тях.
Засадата
Това решение се оказва съдбовно за Олег, Тетяна и 18-годишния Никита Бобров, който е полубрат на дребната Анастасия Кончаковска. Семейството потегля с белия бус назад към столицата на 28 февруари, само че попада на съветски войски, прикрити в гората около пътя. Те засипват с патрони предната част на возилото и Тетяна, Олег и Никита умират на място, споделя бабата Василина. “Вие, украинци, карате в колите си с автоматизирани оръжия. [Вие сте] като цивилни хора, [но] стреляте по нас”, споделя един от руснаците на Мошченко, до момента в който бойците ревизират наличието на буса.
Няколко дни по-късно, на 5 април, автомобилът и две тела вътре са снимани от журналиста Дмитро Комаров. По думите на Анастасия Мизецкая това са труповете на Тетяна и Никита, а тялото на Олег към момента не е намерено. Междувременно малко след смъртоносната засада съветски офицер води Мошченко и ранената ѝ внучка в следената по това време военна база в Гостомел. Оттам двете са превозени с хеликоптер до Беларус, с цел да бъде оперирано момиченцето, споделя Мошченко.
Два дни по-късно локални лекари съумяват да извадят остатъците от патрон от черепа на Анастасия. С помощта на украинското посолство в Беларус тя е преместена в Германия, където претърпява втора интервенция за унищожаване на откъс от окото ѝ. Сега дребната Анастасия към този момент се възвръща сполучливо, гледа анимационни филми, играе игри и кара колело, без да знае какво се е случило със фамилията ѝ в оня съдбовен ден в края на февруари. “Те ѝ лишиха всичко”, споделя Мизецкая, добавяйки, че бабата на момиченцето би желала двете да се върнат дружно в Киев в някакъв миг, само че се опасява дали внучката ѝ ще успее да се оправи с контузията, която ще я преследва там.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ