Невестата трябва да е от добро тесто, женихът - да

Невестата би трябвало да е от положително тесто, женихът - да умее да си изкарва хляба. Има самун в една работа, когато е заквасена с мурафет. Тогава се продава като топъл самун. Това научиха деца от ОДЗ „ Щастливо детство ". Сами бръкнаха в брашното. И откриха, че коматът шупва по-добре, в случай че му попееш и поиграеш.

Празник на хляба разтълкува на хлапетата от 4 до 7 година крилати изречения и ги посвети в пътя на самуна от равнищата до пещта.

След 20 дни ще изпратим следващия випуск подготвачета в учебно заведение и си мислех какво още не сме ги научили, показа директорката Евгения Попиванова. Осенило я, че хлябът е най-важното нещо където и да отидат, каквото и да вършат в живота си. Даже си приготвила поетични думи, с цел да открие тържеството.

Вечерта преди този момент обаче сринала всички предварителни сюжети, когато позвънила вкъщи и попитала непринудено: „ Имаме ли самун? ”. После щерка й отворила вратата след дежурство с думите: „ Има ли самун, или да се връщам? ”, въпреки че семейството по принцип не го яде по доста. Всичко стартира с магията на брашънцето, водата и маята, обърна се към деца и сътрудници от други детски градини Евгения Попиванова. А с цел да не е празникът поучителен, а фамилен, две баби и внучетата им описаха на малчуганите останалото.

Първа баба Ани, която е помощник-учител в детската градина, разкри на внука си Митко и останалите му връстници, че по света има над 500 типа самун, само че всички стават от брашно, сол и вода, а маята оказва помощ да бухнат двойно. 5-годишната Мелек, в чийто дом хлябът идва от близкия хипермаркет, с изненада откри, че съществуват и хлебарници, даже хлебопекарни и хлебари.

Родителите на Митко пък се оказаха инженер технолози с дипломи от Университета по хранителни технологии, където учат студентите по какъв начин да вършат самун. Самият той се сети за няколко пословици - че никой не е по-голям от хляба, няма самун без пот.

И още една - нищо не пада готово от небето. Баба му добави, че по света има разнообразни обичаи, свързани с хляба. Спомените я върнаха в предишното, когато богатите слагали на трапезата бяла погача, а бедните - черен самун. С новите технологии обаче черният към този момент освен е по-вкусен, ами по-полезен, научиха децата. Хлябът е обич, мощ, магия, посвети ги още баба Ани.

След нея старши учителят Ирина Младенова и внучката <210> Рая, която също е в ОДЗ „ Щастливо детство ", разгадаха фразите, в които хлябът се употребява като нарицателно за работа, капацитет, родословие и благосъстояние, опит, заложба, атрактивност.

А готвачката вуйна Руми сподели по какъв начин се смесват съставките за прясна погача. С бели шапки като същински хлебари Челси, Мелер, Елена, Митко, Рая, Сабри и Данчо запретнаха ръкави да месят тестото. „ У дома им споделяме: Не пипай, ще се изцапаш! Исках този път те да бръкнат в брашното ”, изясни Евгения Попиванова. Сред купи, формички и ръкохватки дребните пекари стъкмиха тесто за по едно хлебче, а късовете им бяха събрани в едно - за огромна питка, която готвачката да изпече и след това всички отново да похапнат от нея.

Оказа се, че шупва доста бързо, в случай че й попееш. Докато хлапетата изиграят танц с дървени бъркалки по парче на Майкъл Джексън и поиграят с ръкойки жито на рапсодия „ Вардар ", готвачката Руми донесе готовата питка.

Бейтул от втора група я обича беличка и мекичка, но без сусам от горната страна. Виждала е майка й да прави самун вкъщи. Когато порасне, и тя ще постави бяла престилка, само че не на пекар, а на лекар. Мелек пък счита да е от значимите особи, които ги посрещат с самун и сол.