Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка (СНИМКИ)
Невероятното каракачанско куче е жива легенда. То не е домакински любим. То е селскостопанско животно. Нещо повече. То е правилен приятел. Ако питате фермер в планинските региони, където развъждането на стада не тежък поминък, то той ще ви каже, че без този правилен асистент и приятел е напряко загубен. Това споделя доктор Атанас Вучков, основен секретар на Международната асоциация „ Каракачанско куче “.
И прибавя: „ Древните корени на каракачанското куче водят към времето на траките. Формирането на самата порода е траяло дълго време. Главното в селекцията са работните качества на кучето, които са довели до днешния му тип.
От селекцията на мига са били отстранявани страхливи кучета или такива, които са протегнали ръка на животните, които би трябвало да охраняват. Важен е бил и външният тип. Не би трябвало да е прекомерно едро и тежко, с цел да понася несгодите на пресечения терен, сложните условия и дългите преходи.
Трябва да е шарено – на мрачен декор с бели петна или противоположното. Така елементарно се откроява на фона на стадото или при битка с див звяр – вълк или чакал. Космената завивка също е непокътната мярка – дълга, твърда, груба, с цел да го защищава от студовете и да пази телесната му температура. Така каракачанското куче може да работи даже при най-тежките условия. “
Днес съществуват едвам 1000 чистопородни екземпляра, на които може да бъде проследено родословното дърво
А ето какво споделя доктор Тодор Гайтанджиев, учредител на кинологията в България: „ Това е куче на крайностите. Безкрайно безрезервно и нежно със притежателите си. Никога няма да посегне на собственик, на детето му или негов непосредствен.
Няма да захапе животно, което охранява, в никакъв случай. Но когато би трябвало да брани, става яростен звяр. Защото пази и фамилията, и достойнството си. Каракачанското куче не се връща от пердах с подвита опашка – или побеждава, или умира! “
