Неверието в собствените сили и преувеличаването на трудностите пречат на

Неверието в личните сили и преувеличаването на компликациите пречат на българина да върви напред. Преходът от остарялото към новото в никакъв случай не е елементарен, само че обществото ни има сили да измине този път. Без ненужно окайване.

Голямо късане на ризи и апели " Стреляй, гадина " настъпи измежду публиката при започване на този парламент. Онзи щял да емигрира, този нямало в никакъв случай повече да гласоподава, трети щял да хваща калашника. Все едно – светът е приключил с еднократен акт, като да вземем за пример.

Това, несъмнено, е реакция, типична за. Не наскърбявам никого и минимум – живеещите отвън София, като мен да вземем за пример. В някаква степен българският провинциализъм е съчувствен, тъй като е възпитан и без искания за величие; поради тези му качества преди 23 години се отхвърлих от софийското жителство, с което съм роден.

Слаби и половинчати старания

Но провинциализмът си има и слабите страни. Рядко, да вземем за пример, прави огромни старания за трайна смяна. Обикновено те са анемични и половинчати и, несъмнено, водят до анемични и половинчати резултати. Подобни резултати постоянно биват привиждани като финален неуспех на самия смисъл да бъдат полагани старания. Следва влизане в режим на печал и на това, което фолклористите удачно назовават „ мъжки оплаквателен дискурс “ – рев на обречения на изтощение левент.
Редакцията предлага
Половинчатостта на напъните се корени в една присъща за българския провинциализъм затвореност: обезверение в личните сили и идващото от това съмнение, че те не могат да произведат някакви забележими достижения. Оттук идва това неуважение, с което обществото посреща всяко достижение, реализирано от някого. Или се твърди, че това не е никакво достижение, или то бива приписвано не на положени старания, а на „ връзки “ и на „ споразумяване “: „ Тоя го уредиха с връзки “…

Неверието в достиженията върви ръка за ръка с преувеличаването на компликациите. Всяко усложнение се издига в сан „ проблем “, всеки проблем – в сан „ рецесия “, а всяка рецесия – в сан „ дефинитивна злополука “.

Какво толкоз ненадейно или пагубно се е случило с избирането на Вежди Рашидов за ръководител на Народно събрание? При такова гласоподаване на изборите – подобен е резултатът. Силите на новото не получиха безапелационна поддръжка, а силите на остарялото към момента разполагат с задоволително запаси, с цел да извлекат изгода даже от непълен избирателен резултат.

У нас през днешния ден точно за това иде тирада – дали обществото ще откри в себе си силите да премине в ново качество, да се включи пълноценно в актуалния свят? Или поривът напред ще продължава да е спъван от онази част от обществото, която желае да живее не в актуалния свободен свят, а в някакъв

Този преход не е елементарен

Както знаем от личен опит преходът от остаряло към ново положение не е елементарен. Поради неналичието на задоволителна увереност и резистентност на напъните за отделяне от антикварната система на, получихме рецесиите и бъркотиите от 1990-те години. След тях новото положение се позакрепи, само че остана задоволително анемично, та да може Бойко Борисов да върне нещата назад към феодалните връзки, присъщи за „ развития социализъм “. От 2020 година обществото се пробва да излезе и от, с цел да се включи (отново) в актуалния свят.

Тези преходи са исторически и по тази причина в никакъв случай не са лесни. Провинциалната българска затвореност, неверието в личните сили, неналичието на дарба достиженията да бъдат разпознавани и отстоявани – всичко това дърпа нещата обратно. Силите на остарелия свят, добре окопани във властта, се възползват от обстановката, с цел да натриват носа на носителите на новото – да им покажат, че те, новите, са някакви палета, които няма да надвият старите вълци.

Това към този момент е правено

Добрата вест е, че през днешния ден разломът сред остарялото и новото е с изключение на всичко друго и поколенчески. Поколението на 35-40-годишните щурмува поколението на 65-70-годишните.

Проф. Евгений Дайнов

В последна сметка резултатът е съдбоносен, даже заради чисто биологични аргументи. За да не се точи този преход толкоз безсмислено дълго като предходния, обаче, е наложително българският провинциализъм, като резервира своите привлекателни черти (приличие, липса на претенции), да откри силите да излезе от онази затвореност, която го държи надалеч от същинските достижения.

Това към този момент е правено няколко пъти в последния век и половина. А, както споделя още Аристотел, щом едно нещо към този момент се е случвало един път, то ще се случи още веднъж.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.