Великата Коканова днес щеше да стане на 80
Невена Коканова е една от емблемите на българското кино. Изиграла е десетки функции, трансформирали се в обичани на няколко генерации. Родена е на 12 декември 1938 година в град Дупница в нетрадиционно за времето си семейство - с татко, който по-късно става политически пандизчия в Белене, и майка, част от известна австрийска аристократична фамилия.
Невена стартира кариерата си като стажантка още на 18-годишна възраст. Дебютът на професионалната сцена е през 1957 година в Ямболския трагичен спектакъл. По това време тя няма актьорско обучение. Следват функции из театрите в цялата страна - Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ Габрово, Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе и Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “.
Пак през 1957-а режисьорът Янко Янков я открива за огромното кино, където играе ролята на Ема във кино лентата „ Години за обич ”. Коканова изиграва над 50 функции в киното. Най-известното екранно преобразяване е в екранизацията на романа „ Тютюн ” от 1962 година. Там тя получава основната женска роля и пресъздава една от най-паметните героини освен на Димитър Димов, а и в цялата българска литература - Ирина. За превъплъщението си Коканова получава една от общо шестте си награди за най-хубава женска роля. Други паметни облици, основани на огромния екран от Невена Коканова, са участията в класиките „ Инспекторът и нощта “ (1963), „ Крадецът на праскови “ (1964), „ Карамбол “ (1966), „ С мирис на бадеми “ (1967), „ Момчето си отива “ (1972).
През 1969 година се снима във кино лентата на огромната италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „ Галилео Галилей “. Невена Коканова е ентусиазъм на друга огромна жена на своето време - поетесата и писателка Блага Димитрова, която написва особено за нея своя разказ „ Отклонение ”, който по-късно Гриша Островски приспособява и режисира, като в основната женска роля е самата Коканова.
След 1991 година Невена Коканова взе участие в телевизионни и кино планове, като най-паметната роля в актуалното българско кино е появяването в паметния български сериал „ Дунав-мост ” от 1999 година, където тя играе себе си. Последната кино роля е няколко години по-рано във кино лентата „ Сезонът на канарчетата ”, където си партнира с редица други митове на българското кино и спектакъл - Параскева Джукелова, Чочо Попйорданов и Николай Урумов.
В нейна чест Министерство на културата и „ Бояна Филм “ учредяват кино премия на нейно име, за обещаващ кино дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен спектакъл „ Невена Коканова ”. На нейното име е наименуван и театърът в Дупница.
Коканова е обвързвана със театралното изкуство и киното и в персоналния си живот. Неин брачен партньор е известният български режисьор Любомир Шарланджиев, а брат - Димитър Коканов, също е артист. След боледуване от рак през 2000 година България губи „ първата дама на българското кино “, само че функциите и облиците, които тя основава, остават ненадминати и до през днешния ден и към момента се учат като пример за актьорско преобразяване.
Невена стартира кариерата си като стажантка още на 18-годишна възраст. Дебютът на професионалната сцена е през 1957 година в Ямболския трагичен спектакъл. По това време тя няма актьорско обучение. Следват функции из театрите в цялата страна - Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ Габрово, Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе и Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “.
Пак през 1957-а режисьорът Янко Янков я открива за огромното кино, където играе ролята на Ема във кино лентата „ Години за обич ”. Коканова изиграва над 50 функции в киното. Най-известното екранно преобразяване е в екранизацията на романа „ Тютюн ” от 1962 година. Там тя получава основната женска роля и пресъздава една от най-паметните героини освен на Димитър Димов, а и в цялата българска литература - Ирина. За превъплъщението си Коканова получава една от общо шестте си награди за най-хубава женска роля. Други паметни облици, основани на огромния екран от Невена Коканова, са участията в класиките „ Инспекторът и нощта “ (1963), „ Крадецът на праскови “ (1964), „ Карамбол “ (1966), „ С мирис на бадеми “ (1967), „ Момчето си отива “ (1972).
През 1969 година се снима във кино лентата на огромната италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „ Галилео Галилей “. Невена Коканова е ентусиазъм на друга огромна жена на своето време - поетесата и писателка Блага Димитрова, която написва особено за нея своя разказ „ Отклонение ”, който по-късно Гриша Островски приспособява и режисира, като в основната женска роля е самата Коканова.
След 1991 година Невена Коканова взе участие в телевизионни и кино планове, като най-паметната роля в актуалното българско кино е появяването в паметния български сериал „ Дунав-мост ” от 1999 година, където тя играе себе си. Последната кино роля е няколко години по-рано във кино лентата „ Сезонът на канарчетата ”, където си партнира с редица други митове на българското кино и спектакъл - Параскева Джукелова, Чочо Попйорданов и Николай Урумов.
В нейна чест Министерство на културата и „ Бояна Филм “ учредяват кино премия на нейно име, за обещаващ кино дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен спектакъл „ Невена Коканова ”. На нейното име е наименуван и театърът в Дупница.
Коканова е обвързвана със театралното изкуство и киното и в персоналния си живот. Неин брачен партньор е известният български режисьор Любомир Шарланджиев, а брат - Димитър Коканов, също е артист. След боледуване от рак през 2000 година България губи „ първата дама на българското кино “, само че функциите и облиците, които тя основава, остават ненадминати и до през днешния ден и към момента се учат като пример за актьорско преобразяване.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ