Невена Коканова: Онемях когато Ванга набра само бели цветя за гроба на Людмила
Невена Коканова (1938-2000) - дамата, която с едно присвиване на очите и усмивка, криеща в себе си горест, можеше да опише повече в сравнение с хиляди страници текст. Една от най-големите актриси в българското кино, тя остава вечно в сърцата на феновете със своите магнетични функции, които от време на време се оказват отражение на личния й живот.
Родена в семейство с благороднически корени - майка й е с австрийска аристократична кръв, а татко й е някогашен царски офицер, Коканова е изправена пред съществени провокации още при започване на кариерата си, написа Ретро. Потеклото съвсем й коства опцията да се осъществя в киното, само че все пак тя съумява да се наложи със своя гений. Големият й пробив идва с ролята на Ирина в „ Тютюн “ (1962), режисиран от Николай Корабов. Въпреки че тя изцяло въплъщава духа на героинята, в началото за ролята е определена друга актриса. В последна сметка обаче безспорните й качества надвиват, проправяйки й път към огромното кино.
Сюжетът на някои от филмите й предсказва ориста, а животът й самичък по себе си е като излязъл от сюжет - изпълнен с обрати, неизживени любови и предопределени срещи. Още при започване на кариерата си Невена Коканова влиза в ролята на героиня, чийто живот по чудноват метод предвещава личния й. В „ Спомен за близначката “, сниман през 70-те години, тя изиграва жена, която напуща града, с цел да се отдръпна на село в самотност. Героинята й умира от рак на гърдата - драматичен свършек, който по подигравка на ориста сполетява и самата Коканова в действителния живот. Но може би най-известният образец за тази злокобна симбиоза сред киното и живота е „ Крадецът на праскови “ - филмът, който я трансформира в легенда.
Любовта сред Лиза и сръбския военнопленник, изигран от Раде Маркович, остава невъзможна на екрана. В живота тя също остава единствено случка, която оставя дълбока диря. Коканова и Маркович изживяват разказ и отвън снимачната площадка, само че поради събитията и персоналните им животи той в никакъв случай не се трансформира в същинска любовна история. „ Отклонение “ (1967) е различен знаков филм за Невена Коканова. Историята за двама влюбени, които се срещат след години, само че осъзнават, че времето е лишило опцията им да бъдат дружно, носи онази мъка, която е участвала и в персоналния живот на актрисата.
Ако има нещо, което прави Невена Коканова още по-мистична персона, това е близкото й другарство с пророчицата Ванга. Двете не просто се познават - те споделят мощна духовна връзка. Невена вярвала да вземем за пример, че цветята имат душа и че да откъснеш цвете е еднакво на отнемането на човешки живот- поверие, което изцяло съвпадало с разбиранията на Ванга. При една от визитите си при Ванга Невена станала очевидец на невероятна сцена. Случило се малко след гибелта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 година, за която е известно, че непрекъснато е ходила да се поучава с Баба Ванга. Невена заварила пророчицата извънредно смутена от кончината на дъщерята на някогашния Първи. Ясновидката отправила необикновена молба към гостенката си. Въпреки че не давала да се откъсне нито едно цвете, тя поискала актрисата да занесе цветя от градината на Рупите на гроба на Людмила Живкова.
И освен това - излязла в двора на къщата си и пред смаяната Коканова, макар че била незряща, откъснала само и единствено бели цветя. Не сбъркала нито един път. По какво шесто възприятие се е водила и по какъв начин ги е подбрала, остава безспорна тайнственост. Но знаела, че приживе Людмила доста обичала белия цвят.
„ Онемях ", разказала Невена на своя близка за момента, в който видяла по какъв начин Ванга подминава другите цветя, които не са бели. Коканова постоянно посещавала петричката пророчица, като всякога, когато получавала нова роля или започвала работа по нов филм, отивала при нея, с цел да получи благословия. Ванга усещала ориста й, само че в никакъв случай не й говорела непосредствено за това, което следва. Вместо да прави безапелационни предсказания, тя я направлявала с думи които единствено една жена, с дълбока психика като Невена можела да разбере.
През 1979 година акгрисата претърпява една от най-големите загуби в живота си - брачният партньор й, режисьорът Любомир Шарланджиев, си отива от този свят. Въпреки болката Коканова намира сили да довърши последния си филм - “Трите смъртни гряха “, трансформирайки се за пръв и финален път в режисьор.
Родена в семейство с благороднически корени - майка й е с австрийска аристократична кръв, а татко й е някогашен царски офицер, Коканова е изправена пред съществени провокации още при започване на кариерата си, написа Ретро. Потеклото съвсем й коства опцията да се осъществя в киното, само че все пак тя съумява да се наложи със своя гений. Големият й пробив идва с ролята на Ирина в „ Тютюн “ (1962), режисиран от Николай Корабов. Въпреки че тя изцяло въплъщава духа на героинята, в началото за ролята е определена друга актриса. В последна сметка обаче безспорните й качества надвиват, проправяйки й път към огромното кино.
Сюжетът на някои от филмите й предсказва ориста, а животът й самичък по себе си е като излязъл от сюжет - изпълнен с обрати, неизживени любови и предопределени срещи. Още при започване на кариерата си Невена Коканова влиза в ролята на героиня, чийто живот по чудноват метод предвещава личния й. В „ Спомен за близначката “, сниман през 70-те години, тя изиграва жена, която напуща града, с цел да се отдръпна на село в самотност. Героинята й умира от рак на гърдата - драматичен свършек, който по подигравка на ориста сполетява и самата Коканова в действителния живот. Но може би най-известният образец за тази злокобна симбиоза сред киното и живота е „ Крадецът на праскови “ - филмът, който я трансформира в легенда.
Любовта сред Лиза и сръбския военнопленник, изигран от Раде Маркович, остава невъзможна на екрана. В живота тя също остава единствено случка, която оставя дълбока диря. Коканова и Маркович изживяват разказ и отвън снимачната площадка, само че поради събитията и персоналните им животи той в никакъв случай не се трансформира в същинска любовна история. „ Отклонение “ (1967) е различен знаков филм за Невена Коканова. Историята за двама влюбени, които се срещат след години, само че осъзнават, че времето е лишило опцията им да бъдат дружно, носи онази мъка, която е участвала и в персоналния живот на актрисата.
Ако има нещо, което прави Невена Коканова още по-мистична персона, това е близкото й другарство с пророчицата Ванга. Двете не просто се познават - те споделят мощна духовна връзка. Невена вярвала да вземем за пример, че цветята имат душа и че да откъснеш цвете е еднакво на отнемането на човешки живот- поверие, което изцяло съвпадало с разбиранията на Ванга. При една от визитите си при Ванга Невена станала очевидец на невероятна сцена. Случило се малко след гибелта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 година, за която е известно, че непрекъснато е ходила да се поучава с Баба Ванга. Невена заварила пророчицата извънредно смутена от кончината на дъщерята на някогашния Първи. Ясновидката отправила необикновена молба към гостенката си. Въпреки че не давала да се откъсне нито едно цвете, тя поискала актрисата да занесе цветя от градината на Рупите на гроба на Людмила Живкова.
И освен това - излязла в двора на къщата си и пред смаяната Коканова, макар че била незряща, откъснала само и единствено бели цветя. Не сбъркала нито един път. По какво шесто възприятие се е водила и по какъв начин ги е подбрала, остава безспорна тайнственост. Но знаела, че приживе Людмила доста обичала белия цвят.
„ Онемях ", разказала Невена на своя близка за момента, в който видяла по какъв начин Ванга подминава другите цветя, които не са бели. Коканова постоянно посещавала петричката пророчица, като всякога, когато получавала нова роля или започвала работа по нов филм, отивала при нея, с цел да получи благословия. Ванга усещала ориста й, само че в никакъв случай не й говорела непосредствено за това, което следва. Вместо да прави безапелационни предсказания, тя я направлявала с думи които единствено една жена, с дълбока психика като Невена можела да разбере.
През 1979 година акгрисата претърпява една от най-големите загуби в живота си - брачният партньор й, режисьорът Любомир Шарланджиев, си отива от този свят. Въпреки болката Коканова намира сили да довърши последния си филм - “Трите смъртни гряха “, трансформирайки се за пръв и финален път в режисьор.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ