Феята на добрите обноски или как да се учим да вървим с високо вдигната глава
Невена Басарова е дипломат на концепцията, че дребните ежедневни жестове, трансформирали се в продължение на същността на индивида и пазители на финото му наличие, могат да бъдат огромни стъпки към това да се утвърди, да отбрани тествани от времето полезности, да сътвори другарства, да е сполучлив и в естетика със себе си и света. Нейната Академия за положителни обноски стана на 10 години.Когато говорите с Невена, изпитвате особена наслада, че има подобен човек – толкоз предан на своята задача, толкоз ерудиран в своята сфера, толкоз добре балансиращ страстта. Тя основава Академията за положителни маниери, след дългогодишна професионална подготовка. Наричат я „ Феята на положителните маниери “, TEDx преподавател е, Сертифициран треньор по прочувствена просветеност, сертифициран съветник по обществен етикет от влиятелната школа Minding Manners International в Лондон и сертифициран специалист по бизнес етикет, след образование към Washington School of Protocol във Вашингтон, Съединени американски щати.
„ Добрите маниери освен че не са отживялост, те са здравият мост сред дипломата от влиятелен университет и сполучливата реализация на всеки човек. “, твърдо има вяра Невена. Автор е на две книги.Първата ѝ книга „ Детска академия за положителни маниери “, означи рекордни продажби и неведнъж оглавява класациите.
Втората ѝ книга „ Упражнения по етикет “ също се радва на забележителен триумф и читателска любов.
Разговорът с нея те води на ярко, дава ти вяра за бъдещето, по този начин както видеото, в което шестгодишният Кристиан, помощник-асистент и по-малък наследник на Невена, чаровно съществено ни демонстрира по какъв начин да държим приборите вярно и да се храним по етикет.
Невена, кое беше това нещо, на което се оказа изключително мъчно да научите синовете си? Двамата са доста разнообразни. Големия най-трудно го научих да не се разочарова, да не се усеща отритнат и афектиран, когато влезе в асансьора или във входа и каже „ добър ден “ на хората, а те го изгледат необичайно и не реагират. Първо посърваше. Питаше ме има ли въобще смисъл да го прави. После надживя това и продължи да поздравява с усмивка, без да се въздейства от реакцията. При дребния беше мъчно да го науча да споделя „ апелирам! “. Вместо това упорстваше с „ какво “. Но с майчино самообладание и с необятна усмивка съумях, въпреки и да беше нужно време. Не му се карах и го насърчавах, когато го каже. И последователно се научи. За дребните деца, ние, родителите, сме богове. И в случай че ги поощрим и похвалим, те се усещат още по-мотивирани. А какво от сферата на положителните маниери, на което ви учеха вашите родители, си спомняте най-ярко? Моите родители доста работеха. Затова баба ми беше тази, която ме учеше – да хапвам любеница и пържени яйца с нож и вилица. Сега, с цел да науча децата на добра стойка и походка, поставям книги върху главите им, само че моята баба ми слагаше тенджерка. Не беше елементарно. Приборите, салфетките, сервирането – отново тя ме учеше на тези неща. По-късно осъзнах, че това учи и на друго – да вървим напред с високо вдигната глава. Както и това, което аз изучавам в този момент децата, че е добре, когато общуваш с другите, да е с послание. Говорим си с децата, че непознатите са постоянно „ дамата “ или „ господинът “, което звучи много по-елегантно от „ лелята “ или „ чичкото “. Академията за положителни маниери стана на 10 години. Как тя промени вас за това време? 10 години са и доста, и малко. Академията, както и животът ми доста ме трансформираха. Истината е, че децата са изключителни учители, доста спонтанни и същински и връзката с тях ми оказва помощ доста. Станах по-търпелива, по-толерантна, по-мъдра. Академията за положителни маниери е моя задача и дружно се развиваме в другарска симбиоза. С всеки минал ден става все по-видимо за всички какъв брой значими са положителните маниери за връзката, за основаване на другарства сред децата и сполучливи персонални и бизнес партньорства при възрастните.Спокойствието от това да си вярно свестен, да изпратиш вярното обръщение с подобаващ звук и съответен език на тялото. Учители от цяла България ме питат може ли да преподават по книгите ми. Дори смятат за значимо да се учи предмет етикет и положителни маниери. От извървения дотук път самоуверено мога да бленувам за по-добро на следващия ден. И за нас, и за нашите деца. Как порасна за 10 години самата Академия? Основах Академията като такава за образование на деца сред 5-10 години. Интересът бързо нарастваше и по тази причина проведох курсове за младежи, а малко по-късно и за родители. Семинарите „ Родители в лабиринт “ са в помощ за това по какъв начин децата да ни чуват, слушат и схващат, а със семинара „ Как да НЕ отгледаш непрокопсаник “ учим по какъв начин да не изпълняваме като с вълшебна пръчица всяка волност на децата си, тъй като може да ги докара до губене на цели и липса на фантазии. И не на последно място, от две години към този момент провеждам майсторски класове по етикет за дами и господа. Подготвяте ли добре възпитаните деца за момента, в който ще се сблъскат с подигравка от страна на други деца? Светът е подобен и това също се случва… Да, несъмнено. Всички сме чували фразата „ Няма ненаказано положително “. Уча ги, че да замълчат не значи, че не са прави или са пораженци, а че избират дипломатичността – и че това от време на време е мощ. И че е демонстрация на житейска мъдрост да избираме от време на време да не демонстрираме всичко, което знаем, в случай че в деликатна обстановка можем да си навредим.
Дали ще ядем банан по етикет с нож и вилица, както са ми преподавали в Лондон, или като Тарзан непосредствено от обелката, зависи от обстановката, къде и с кого сме.Емоциите и прочувствената просветеност са също наранени в образованията. Защото да изпитваш боязън, не значи, че си страхливец. А да си ядосан и да умееш да поставиш елегантно своите персонални граници е доста значимо.
„ Добрите маниери освен че не са отживялост, те са здравият мост сред дипломата от влиятелен университет и сполучливата реализация на всеки човек. “, твърдо има вяра Невена. Автор е на две книги.Първата ѝ книга „ Детска академия за положителни маниери “, означи рекордни продажби и неведнъж оглавява класациите.
Втората ѝ книга „ Упражнения по етикет “ също се радва на забележителен триумф и читателска любов.
Разговорът с нея те води на ярко, дава ти вяра за бъдещето, по този начин както видеото, в което шестгодишният Кристиан, помощник-асистент и по-малък наследник на Невена, чаровно съществено ни демонстрира по какъв начин да държим приборите вярно и да се храним по етикет.
Невена, кое беше това нещо, на което се оказа изключително мъчно да научите синовете си? Двамата са доста разнообразни. Големия най-трудно го научих да не се разочарова, да не се усеща отритнат и афектиран, когато влезе в асансьора или във входа и каже „ добър ден “ на хората, а те го изгледат необичайно и не реагират. Първо посърваше. Питаше ме има ли въобще смисъл да го прави. После надживя това и продължи да поздравява с усмивка, без да се въздейства от реакцията. При дребния беше мъчно да го науча да споделя „ апелирам! “. Вместо това упорстваше с „ какво “. Но с майчино самообладание и с необятна усмивка съумях, въпреки и да беше нужно време. Не му се карах и го насърчавах, когато го каже. И последователно се научи. За дребните деца, ние, родителите, сме богове. И в случай че ги поощрим и похвалим, те се усещат още по-мотивирани. А какво от сферата на положителните маниери, на което ви учеха вашите родители, си спомняте най-ярко? Моите родители доста работеха. Затова баба ми беше тази, която ме учеше – да хапвам любеница и пържени яйца с нож и вилица. Сега, с цел да науча децата на добра стойка и походка, поставям книги върху главите им, само че моята баба ми слагаше тенджерка. Не беше елементарно. Приборите, салфетките, сервирането – отново тя ме учеше на тези неща. По-късно осъзнах, че това учи и на друго – да вървим напред с високо вдигната глава. Както и това, което аз изучавам в този момент децата, че е добре, когато общуваш с другите, да е с послание. Говорим си с децата, че непознатите са постоянно „ дамата “ или „ господинът “, което звучи много по-елегантно от „ лелята “ или „ чичкото “. Академията за положителни маниери стана на 10 години. Как тя промени вас за това време? 10 години са и доста, и малко. Академията, както и животът ми доста ме трансформираха. Истината е, че децата са изключителни учители, доста спонтанни и същински и връзката с тях ми оказва помощ доста. Станах по-търпелива, по-толерантна, по-мъдра. Академията за положителни маниери е моя задача и дружно се развиваме в другарска симбиоза. С всеки минал ден става все по-видимо за всички какъв брой значими са положителните маниери за връзката, за основаване на другарства сред децата и сполучливи персонални и бизнес партньорства при възрастните.Спокойствието от това да си вярно свестен, да изпратиш вярното обръщение с подобаващ звук и съответен език на тялото. Учители от цяла България ме питат може ли да преподават по книгите ми. Дори смятат за значимо да се учи предмет етикет и положителни маниери. От извървения дотук път самоуверено мога да бленувам за по-добро на следващия ден. И за нас, и за нашите деца. Как порасна за 10 години самата Академия? Основах Академията като такава за образование на деца сред 5-10 години. Интересът бързо нарастваше и по тази причина проведох курсове за младежи, а малко по-късно и за родители. Семинарите „ Родители в лабиринт “ са в помощ за това по какъв начин децата да ни чуват, слушат и схващат, а със семинара „ Как да НЕ отгледаш непрокопсаник “ учим по какъв начин да не изпълняваме като с вълшебна пръчица всяка волност на децата си, тъй като може да ги докара до губене на цели и липса на фантазии. И не на последно място, от две години към този момент провеждам майсторски класове по етикет за дами и господа. Подготвяте ли добре възпитаните деца за момента, в който ще се сблъскат с подигравка от страна на други деца? Светът е подобен и това също се случва… Да, несъмнено. Всички сме чували фразата „ Няма ненаказано положително “. Уча ги, че да замълчат не значи, че не са прави или са пораженци, а че избират дипломатичността – и че това от време на време е мощ. И че е демонстрация на житейска мъдрост да избираме от време на време да не демонстрираме всичко, което знаем, в случай че в деликатна обстановка можем да си навредим.
Дали ще ядем банан по етикет с нож и вилица, както са ми преподавали в Лондон, или като Тарзан непосредствено от обелката, зависи от обстановката, къде и с кого сме.Емоциите и прочувствената просветеност са също наранени в образованията. Защото да изпитваш боязън, не значи, че си страхливец. А да си ядосан и да умееш да поставиш елегантно своите персонални граници е доста значимо.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ