Неведнъж сме чували, че ранното ставане е залог за успех

Неведнъж сме чували, че ранното ставане е залог за триумф в живота и в работата, само че " совите " не трябва да се насилват да живеят с ритъма на " чучулигите ", твърди Би Би Си.

Шефът на Apple Тим Кук става в 3:45 ч., шефът Fiat Серджо Маркионе - в 3:30, а Ричард Брансън - в 5:45 сутринта. Но значи ли това, че всички преуспели хора са чучулиги?

И какво в случай че при мисълта за физически извършения в ранни зори, закуска по време, когато стомахът отхвърля да приема храна, и работа преди 8:00 сутринта ви кара да се обърнете на другата страна и да запратите всичко това... към идната събота, да кажем.

Значи ли това, че сте обречени да живеете като неудачници?

За половината от хората ранното ставане въобще не е проблем.
Около 50% от популацията на планетата не е нито в групата на чучулигите, нито на совите. Но почти всеки четвърти от нас е податлив да скочи от леглото в зори със светнал взор. Приблизително толкоз са и хората, които се кокорят до късно през нощта с обяснението, че тогава работят по-добре. За тези две групи проблемите надалеч не се свеждат до заспиването пред тв приемника в 10 вечерта или утринното успиване за работа.

Изследванията демонстрират, че разликата сред едните и другите е в класическото опълчване на лявото полукълбо на мозъка против дясното , на по-склонните към екипност и изчерпателен метод против индивидуалистите, които пускат на воля въображението си.

Според изследванията, " утринните хора " са по-упорити и склонни да се спогаждат. Поставят си високи цели, по-често възнамеряват бъдещето си и чувството за благоденствие им е по-познато. Освен това, в съпоставяне със совите, те по-рядко изпадат в меланхолия, пушат и пият.

Но макар че чучулигите могат да реализират повече в ученето и в други действия, изискващи последователен метод, совите има по-добра памет, преработват информацията с по-висока скорост и са с по-високи когнитивни качества (дори в случай че са принудени да работят сутрин).

" Нощните хора " са по-отворени към придобиването на нов опит и по-често се стремят да го получат, в сравнение с " утринните ". Те по-често подхождат креативен.

А що се отнася до здравето и житейската мъдрост совите по нищо не отстъпват на чучулигите, а по междинното равнище на благополучие даже ги превъзхождат.

Все още ли смятате, че утринните хора са по-добри ръководители? Почакайте преди да настройките часовника за пет сутринта! Оказва се, че преместването на времето за сън не носи особена изгода.

" Когато хората живеят съгласно естествения си темп, който им е заложен по природа, те се усещат доста по-добре. Казват, че са по-ефективни в работата си. И употребяват умствените си качества по-пълноценно. " - отбелязва биоложката от Оксфордския университет Катарина Улф, учеща хронобиологията и съня.

Нарушаването на естествения денонощен темп , който им е характерен, може да е нездравословно , акцентира Улф.

Дори в случай че совите бъдат принудени да стават рано, организмът им продължава да създава мелатонин.

" Изкуствено прекъсвате процеса и принудително налагате на организма им дневен режим. Това може да има негативни физиологични последствия. Например смяна в чувствителността към инсулина и глюкозата, което би довело до наднормено тегло . " - добавя Катарина Улф.

Всичко казано има смисъл, защото хронотипът ни е обвързван с нашата биология.

До 47% от хронотипа се унаследява . Един от генетичните фактори е продължителността на денонощните цикли - при хората тя е приблизително 24.2 часа, по тази причина на всички ни се постанова да се приспособяваме към 24-часовото денонощие.

При совите обаче продължителността на циклите по-голяма, по тази причина без всекидневното вътрешно пренастройване, те си лягат и стават все по-късно от ден дневно.

Същевременно с възрастта настъпват промени . Децата са склонни да се будят рано, към 20-годишна възраст идва навикът за по-късно лягане, а след 50 хората още веднъж се връщат към ранното ставане.

Но все пак совата няма да стане напълно чучулига.

В преследването на триумфа забравяме две значими неща. Първото е, че надалеч не всички съумели хора са чучулиги и не всички чучулиги са сполучливи предприемачи, учени или писатели. Сред популярните сови са генералният шеф на Buzzfeed Джон Перети, Джеймс Джойс, Гюстав Флобер. Второто е, че корелацията не трябва да се бърка с причинно-следствена връзка . Иначе казано, не е ясно дали сполучливият живот на една чучулига се дължи на ранното ставане. Възможно е триумфът да се дължи на принудата множеството от нас да стават рано, което слага совите в неравностойно състояние.

Разпространеният стандарт твърди, че ставащите късно са мързеливи. Затова доста сови се стремят да живеят като чучулиги. Онези " вечерни хора ", които не се интересуват от сходни стандарти са групата на непокорните и безусловно индивидуалистични сови.

Но като се опитваме да променим хронотипа ние променяме чертите, на които е учреден.

Проведено неотдавна проучване демонстрира, че даже совата да се вложи всичко от себе си, с цел да стане чучулига, това няма да усъвършенства утринното й въодушевление, нито ще усъвършенства чувството й за задоволеност от живота.

И тъй като, както стана ясно, ранното ставане не ни подсигурява управителен пост в интернационална корпорация е по-добре да сложим желанието си да станем чучулиги в " латентен " режим.