Бог Аполон - най-красивият сред боговете
Неведнъж съм признавала каква неутолима пристрастеност за мен са имената. Имената на боговете и митологичните герои са ми скъпи като имената на другари.
Аполон е богът, на който всички влюбени дами по света оприличават избраниците си.Той е моделът, до който се домогват най-известните красавци на всички времена. И през днешния ден една женска прослава: " Ти си същински Аполон " кара и най-преситения от похвали мъж, да се гордее повече, в сравнение с в случай че чуе пошлото холивудско факсимиле " секс знак ".
Но господ Аполон, който познаваме от фамилната фотография на Олимп, не е античното тракийско провидение. Повелителят на Парнас, заобиколен от сонм вдъхновения и харити, е моделиран, с цел да бъде вграден в класическия мавзолей, който е основан по-скоро с политическо, в сравнение с с религиозно предопределение. Този облик има прекомерно малко общи черти с бога от тракийския фетиш, от който води началото си. Прекрасният юноша с развети златни къдрици, с алабастрово тяло с идеални пропорции и изваян " гръцки " нос, държащ в ръцете си китара, който виждаме в статуята Аполон (Белведерски) на Леохар или в стенописа " Парнас " на Рафаело в Сикстинската шапка, е късна фантазия за човешко съвършенство, елинистическа и ренесансова, основана единствено върху светлия аспект (Феб) на едно прастаро,сложно и постоянно страховито хтонично провидение.
Изконните функционалности на тракийския Аполон, наследник на Лето ( Времето), роден на Делос ( безусловно " дело ",творба ) - остров, който тъкмо от този миг става имобилен, са да отмъщава и санкционира светотатството и прекомерната човешка горделивост - най-страшния грях на смъртните.
Да си напомним образеца със ирония Марсий, който прелестният юноша одира жив, задето е дръзнал да се съревновава с него. Но съгласно мен и това е по-късен мит. Бог Аполон въздава отмъщение със стрелите, изпратени от прословутия му сребърен лък и санкционира индивидите с най-ужасната крах, против която няма лек на земята - чумната зараза.Тъкмо подобен го разказва великият Омир още в Първа ария на " Илиада ", когато Аполоновият сановник Хриз отива в ахейския лагер " с откуп богат да изпроси от плен щерка си обичана ( Хризеида ) ", само че бива обруган, потиснат и изпъден от самозабравилия се Агамемнон. В своята безнадеждност, Хриз се обръща към Божествения Отмъстител:
" О, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Киля,
над Тенедос властно царуваш!
Боже Сминтей! "
Хриз приканва бога в най-злокобната му демонстрация на Сминтей - Мишкоубиец, название, което незабавно рисува апокалиптичната картина на пълчища инфектирани мишки и плъхове, които извират от избите и умират по улиците на градовете, предавайки заболяването на хората. Явлението е разказано от голям брой писатели, само че най-подробно и " научно безстрастно " прави това Албер Камю в " Чумата ". Хриз желае най страшна отплата:
" Нека със твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи! "
Бог Аполон, който така и така е непрекъснат бранител на траките в " Илиада ", не чака друга покана и потегля към данайския стан:
" Страшно звънтяха стрелите върху раменете на бога,
както сърдит вървеше,подобен на нощ непрогледна.
(...)
Седна надалеч от стана и метна стрелата.
Първо поваляше богът катъри и кучета бързи,
сетне опустоши със свойте стрели и войските.
И непрестанно клади на мъртви начесто горяха ".
Дори нямам потребност да виждам текста пред себе си,цитирам по памет, тъй като още осемгодишна научих наизуст съвсем цялата Първа ария на поемата, поразила ме като признание.
Но необичайно, когато преди години посетих село Болгаре в Ломбардия, видях параклисчето, издигнато в памет на жертвите, покосени от последната огромна чумна зараза,вилняла в Европа през 1630 година - то носеше названието " I morti del Boldraccolo " - " Мъртвите от Болдраколо ".Така научих, че потомците на панонските българи, пристигнали с лонгобардския крал Албоин и основали това и други селища в Северна Италия, са наричали чумата БОЛДРАКОЛО - БОЛЕСТ ОТ ДРАКОНА, от дявола. Кой е драконът или дяволът, пращащ злото, в този момент няма да предсказвам, въпреки да зная,че ще се вдигне буря от въпроси. Важното е, че понятието Бол за античните българи е означавало болест - в тази ситуация - най-ужасната. И защото, съгласно вярванията на траките, господ Аполон в неговата хтонична същина, санкционира индивидите с чума (Бол), внезапно се разбрах, че името АПОЛО - APOLLO ще рече А-БОЛО - ТОЗИ, КОЙТО НОСИ ЧУМАТА!
Име на нечовечен господ на тайнствените земни стихии,което е съвсем немислимо за Феб, прелестния притежател на светлината.
Доказателство,че името Аполон в действителност е Аболон - Чумоносец, е фактът, че съгласно мита, богът убива дракона Питон и превзема неговото прорицалище в Делфи, което значи,че изземва и продължава някои негови страховити функционалности.
А-БОЛО - Чумоносецът, който обаче и лекува човешкия жанр посредством своя наследник - господ Асклепий, чието наименование, съгласно мен, ще рече:
А-СКЛЕП - ТОЗИ,КОЙТО НЯМА СКЛЕП (ГРОБ), Безсмъртният.
Известен е античният музикален инструмент " авлос ", същият,на който свири клетият Марсий на надпреварата,донесло му мъченическата крах.Авлосът е двойна флейта,която някои създатели считат за откритие на господ Аполон,но множеството са на мнение,че нейна създателка е Атина.Ето за какво отхвърлих този вид за генезис на името на бога (АПОЛО - АВоЛО), смятайки,че чумата е гравирала доста по-дълбоко отпечатък в човешкото схващане от флейтата.
Автор: Милена ВЪРБОНОВА
Аполон е богът, на който всички влюбени дами по света оприличават избраниците си.Той е моделът, до който се домогват най-известните красавци на всички времена. И през днешния ден една женска прослава: " Ти си същински Аполон " кара и най-преситения от похвали мъж, да се гордее повече, в сравнение с в случай че чуе пошлото холивудско факсимиле " секс знак ".
Но господ Аполон, който познаваме от фамилната фотография на Олимп, не е античното тракийско провидение. Повелителят на Парнас, заобиколен от сонм вдъхновения и харити, е моделиран, с цел да бъде вграден в класическия мавзолей, който е основан по-скоро с политическо, в сравнение с с религиозно предопределение. Този облик има прекомерно малко общи черти с бога от тракийския фетиш, от който води началото си. Прекрасният юноша с развети златни къдрици, с алабастрово тяло с идеални пропорции и изваян " гръцки " нос, държащ в ръцете си китара, който виждаме в статуята Аполон (Белведерски) на Леохар или в стенописа " Парнас " на Рафаело в Сикстинската шапка, е късна фантазия за човешко съвършенство, елинистическа и ренесансова, основана единствено върху светлия аспект (Феб) на едно прастаро,сложно и постоянно страховито хтонично провидение.
Изконните функционалности на тракийския Аполон, наследник на Лето ( Времето), роден на Делос ( безусловно " дело ",творба ) - остров, който тъкмо от този миг става имобилен, са да отмъщава и санкционира светотатството и прекомерната човешка горделивост - най-страшния грях на смъртните.
Да си напомним образеца със ирония Марсий, който прелестният юноша одира жив, задето е дръзнал да се съревновава с него. Но съгласно мен и това е по-късен мит. Бог Аполон въздава отмъщение със стрелите, изпратени от прословутия му сребърен лък и санкционира индивидите с най-ужасната крах, против която няма лек на земята - чумната зараза.Тъкмо подобен го разказва великият Омир още в Първа ария на " Илиада ", когато Аполоновият сановник Хриз отива в ахейския лагер " с откуп богат да изпроси от плен щерка си обичана ( Хризеида ) ", само че бива обруган, потиснат и изпъден от самозабравилия се Агамемнон. В своята безнадеждност, Хриз се обръща към Божествения Отмъстител:
" О, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Киля,
над Тенедос властно царуваш!
Боже Сминтей! "
Хриз приканва бога в най-злокобната му демонстрация на Сминтей - Мишкоубиец, название, което незабавно рисува апокалиптичната картина на пълчища инфектирани мишки и плъхове, които извират от избите и умират по улиците на градовете, предавайки заболяването на хората. Явлението е разказано от голям брой писатели, само че най-подробно и " научно безстрастно " прави това Албер Камю в " Чумата ". Хриз желае най страшна отплата:
" Нека със твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи! "
Бог Аполон, който така и така е непрекъснат бранител на траките в " Илиада ", не чака друга покана и потегля към данайския стан:
" Страшно звънтяха стрелите върху раменете на бога,
както сърдит вървеше,подобен на нощ непрогледна.
(...)
Седна надалеч от стана и метна стрелата.
Първо поваляше богът катъри и кучета бързи,
сетне опустоши със свойте стрели и войските.
И непрестанно клади на мъртви начесто горяха ".
Дори нямам потребност да виждам текста пред себе си,цитирам по памет, тъй като още осемгодишна научих наизуст съвсем цялата Първа ария на поемата, поразила ме като признание.
Но необичайно, когато преди години посетих село Болгаре в Ломбардия, видях параклисчето, издигнато в памет на жертвите, покосени от последната огромна чумна зараза,вилняла в Европа през 1630 година - то носеше названието " I morti del Boldraccolo " - " Мъртвите от Болдраколо ".Така научих, че потомците на панонските българи, пристигнали с лонгобардския крал Албоин и основали това и други селища в Северна Италия, са наричали чумата БОЛДРАКОЛО - БОЛЕСТ ОТ ДРАКОНА, от дявола. Кой е драконът или дяволът, пращащ злото, в този момент няма да предсказвам, въпреки да зная,че ще се вдигне буря от въпроси. Важното е, че понятието Бол за античните българи е означавало болест - в тази ситуация - най-ужасната. И защото, съгласно вярванията на траките, господ Аполон в неговата хтонична същина, санкционира индивидите с чума (Бол), внезапно се разбрах, че името АПОЛО - APOLLO ще рече А-БОЛО - ТОЗИ, КОЙТО НОСИ ЧУМАТА!
Име на нечовечен господ на тайнствените земни стихии,което е съвсем немислимо за Феб, прелестния притежател на светлината.
Доказателство,че името Аполон в действителност е Аболон - Чумоносец, е фактът, че съгласно мита, богът убива дракона Питон и превзема неговото прорицалище в Делфи, което значи,че изземва и продължава някои негови страховити функционалности.
А-БОЛО - Чумоносецът, който обаче и лекува човешкия жанр посредством своя наследник - господ Асклепий, чието наименование, съгласно мен, ще рече:
А-СКЛЕП - ТОЗИ,КОЙТО НЯМА СКЛЕП (ГРОБ), Безсмъртният.
Известен е античният музикален инструмент " авлос ", същият,на който свири клетият Марсий на надпреварата,донесло му мъченическата крах.Авлосът е двойна флейта,която някои създатели считат за откритие на господ Аполон,но множеството са на мнение,че нейна създателка е Атина.Ето за какво отхвърлих този вид за генезис на името на бога (АПОЛО - АВоЛО), смятайки,че чумата е гравирала доста по-дълбоко отпечатък в човешкото схващане от флейтата.
Автор: Милена ВЪРБОНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ