Финита льо Пен
Невъзможно е да се поправи нещо в Петата република посредством гласоподаване, следствия или телевизионни диспути
Вторият тур на президентските избори във Франция приключи на пръв взор без изненади - настоящият президент Макрон победи противника си Марин Льо Пен. Точните числа ще станат ясни до дни, само че надали първият публично разгласен резултат ще се разграничава доста от тях: 58% за Макрон и 42% за Льо Пен.
Марин, както прилича на дисциплиниран актив на Елисейския замък, незабавно призна провалянето си, като най-после промърмори нещо за победа на нейното политическо придвижване. Преди две седмици писахме за това по какъв начин унаследен европейски бюрократ се облича в облеклата на френски националист, с цел да консолидира десните протестни настроения - с помощта на мъдрото управление на Макрон, те превземат от ден на ден френски мозъци - и ловко слива целият този капацитет в пустотата.
Резултатът от изборите сподели освен лоялността на председателката на „ Национално обединяване “, само че и къде по-важни неща. За разбирането на това би трябвало да гледате не на процентите, които са набрали претендентите, а на количеството на жителите на Франция, взели присъединяване в изборите.
Избирателната интензивност за главното събитие от политическия живот на Франция е към 72%. Статистиката демонстрира, че това е с 4-5% по-ниско, в сравнение с беше на втория тур на последните избори през 2017 година и по-малко от първия тур на тези избори. Много по-важна от статистическата разлика от няколко % е общата загуба на интерес към гласуването.
Двете седмици, които изминаха сред кръговете, не означиха особена медийна нервност или всеобщи акции, които да принудят хората да бягат през глава към изборните секции. От една страна, повода за тази сдържаност на вътрешнофренския фронт беше беззъбостта на Льо Пен – че претендентът не представляваше сериозна опасност за Макрон, се говореше още преди първия тур.
От друга страна, фонът на събитията не предполагаше прекомерно сериозна централизация в изборите. Всичко отиде във френската преса - истории за " зверствата " на съветските наемници в Мали, истории за " зверствата " на съветските бойци в Мариупол, истории за зверствата на германците против дамите и полемики за това по какъв начин ПСЖ си е върнал купата народен футболен първенец - би трябвало да се допусна, също не без зверства.
Льо Пен е взела участие единствено в един скандал до момента, само че неговият мащаб и неприятното отразяване са нищо спрямо воя на френската преса, който предшества втория тур през 2017 година Миналата седмица френската прокуратура доста навременно откри в отчета на Европейската работа за битка с измамите, изпратен до французите в средата на март, информация, че Марин, татко й Жан-Мари, брачният партньор й Луи Ало и някогашният вицепрезидент от нейната партия Бруно Галниш, като членове на Европейския парламент от 2004 до 2017 година, са злоупотребили със 617 хиляди евро.
Това следствие, което се появи толкоз комфортно, се трансформира в дълго чакано продължение на сходно следствие от 2017 година - тогава съвсем същите хора бяха упрекнати в наемане на фиктивни помощници на депутати, с цел да финансират Националния фронт. Това следствие беше забравено незабавно след провалянето на Льо Пен, тъкмо както ще се не помни новото следствие.
Надали можем да кажем, че нанесе непоправими вреди на репутацията на Марин или реши изхода от изборите - подобен ленив опит на Брюксел да повлияе на хода на изборите беше оценен единствено от десния мейнстрийм, чиито журналисти го възприеха като предпочитание да се „ удави “ Льо Пен.
Дебатът на 20 април не донесе изненади. Льо Пен към момента е слаба в общественото говорене, Макрон към момента е убеден и феновете към момента му дават успеха, макар същността на изказванията.
Макрон беше предпочетен от 56% от феновете - през 2017 година той завоюва дебата със 72% от рейтинга. Разговорът беше за стопанска система, за земеделие, за лов на риба, с една дума, приказваха за всичко, с изключение на за значимото. Споровете за външната политика не засягаха злополуката на африканския фронт и показателната „ машинация “ от Англия и Съединени американски щати, а се свеждаха до скучни и омръзнали на всички обвинявания в работа за Кремъл.
Така Макрон стана сътрудник на Путин поради непрекъснатите му диалози с него, а Льо Пен - поради вземането на заем от 9 милиона евро от съветска (всъщност, от руско-чешка) банка. Льо Пен неенергично флиртуваше с съперниците на зелената сила - тя прикани за занемаряване на вятърните паркове, само че по някаква причина незабавно ги прикани да се съсредоточат върху зелените водородни технологии.
Много се говореше за ахилесовата пета на самопровъзгласилия се Юпитер – пенсионната промяна, която допуска последователно увеличение на пенсионната възраст на французите до 65 години. Говориха за протекционистки практики в търговията, за обществени придобивки, за парникови излъчвания - с една дума, това, което не разискаха за 3 часа диалог. Не се разбра нищо.
Обществеността, по оценките на обществените мрежи, възприе Макрон за нахален и кавгаджия - той непрестанно подпираше брадичката си с ръка и повишаваше ненужно звук. Льо Пен, надлежно, се смяташе за по-малко безапелационна и уверена от съперника си.
само че по-късно, по някаква причина, тя ги прикани да се съсредоточат върху технологиите за „ зелен водород “. Много се говореше за ахилесовата пета на самопровъзгласилия се Юпитер – пенсионната промяна, която допуска последователно увеличение на пенсионната възраст на французите до 65 години. Говорихме за протекционистки практики в търговията, за обществени придобивки, за парникови излъчвания - с една дума, това, което не обсъдихме за 3 часа диалог. Не се разбра за нищо. Обществеността, съгласно обществените мрежи, счете Макрон за нахален и хамски - той непрестанно подпираше брадичката си с ръка и повишаваше ненужно звук. Льо Пен, наред с това, се смяташе за по-малко безапелационна и уверена от съперника си.
След оповестяването на „ непредвидените “ резултати от гласуването в дясноцентристката преса в цяла Европа, стартира вълнуващо съревнование за намиране на оправдания за случилото се. Някой сподели, че успеха е открадната от Льо Пен посредством административна машинация на място, някой видя ръката на Кремъл в провалянето на някогашния последовател на доближаването с Русия, наказвайки отстъпника, който неотдавна направи доста сериозни изказвания против Руската Федерация.
Някои упрекват следствието на Европейската работа за битка с измамите, други настояват, че украинската рецесия е предиздвикала нацията да се сплоти към Макрон. Въпреки това провалянето на Льо Пен в подтекста на спадащия интерес към изборите свидетелства за развиването на главната наклонност в западната политика през 2010-те: до тогава гласоподавателите бяха изтощени от систематичните политици.
Нека не считаме Марин Льо Пен съществено за маргинална опозиционерка и откровена съперничка на НАТО и Европейския съюз, за каквато френските гласоподаватели в действителност не я считат – или най-наивните, или най-неразбиращите хора я виждат като антисистемна.
Тенденцията на отмалялост от обичайните политици се развива и прераства в наклонност на отмалялост от обичайните политически системи. Примерът на Тръмп сподели на целия свят, че изборът на ослепителен популист, човек от тълпата и политически дилетант, който е подготвен да оспори истеблишмънта и неговите позиции, неизбежно приключва с потушаване на протеста - от време на време в дословния смисъл, като " протеста " на 6 януари предходната година, след което последва тотално „ стягане на гайките. “ Макрон, Льо Пен, Земмур и даже дьо Гол и Петен, в случай че бяха живи, с цялото си предпочитание, нямаше да могат да създадат нищо с това многостепенно и многостранно мицелно поле, прорасло на повърхността с мухоморките на Еврокомисията, Североатлантическия съвет и Международния съд на Организация на обединените нации.
На 18 април в Париж се състоя събитие, което стана доста по-важно от всевъзможни избори на „ говорещите глави “. Дървената черква на Серафим Саровски, която се намираше в югозападната част на френската столица, беше изцяло унищожена от пожар. Загубени са движимостите на майка Мария (Скобцова), иконата на св. Серафим с парченце от мощите му и няколко други реликви.
Нашата преса незабавно стартира да слага палежите (а това беше явен палеж) в подтекста на украинската СВО – споделят, че украинските бежанци, чийто център за помощ беше открит в храма, решили да покажат своята признателност по този метод.
Но даже и да е по този начин, тогава новите французи - тези Миколи и Оксани, които изгориха храма - действаха единствено в сходство с нравите на новата си татковина. Френската политика на дехристиянизация - напълно публично отпускаща пари за " преоборудване " на църквите - рядко покълва на повърхността, само че когато покълне, редко прорастает на поверхность, само че когда прорастает, делает это гневно и блестящо, като огненото шоу, устроено в Нотр-Даме за Мишел Обама на 15 април 2019 година
Френските избори и видимо неподходящият им излаз за Москва (все отново Льо Пен по някаква причина беше считан за проруски кандидат) дадоха съображение на нашите журналисти да кажат, че Франция умира. Не, Франция, както прилича на велика мощ, в никакъв случай няма да почине – тъкмо както Германия, Русия, Турция или Англия в никакъв случай няма да умрат.
Но изгарянето до основи на дребна черква на Rue Lecourbe - варварско и подло, само че изцяло пренебрегнато от локалната преса и изцяло в сходство с държавната политика - се римува с грандиозното жертвоприношение на признака на католическа Франция тъкмо преди 3 години.
То, както разочарованието на французите от изборите, както скуката, която изобилства измежду „ несистемната опозиция”, както бедността, към която наднационалните елити тласкат французите, се трансформира в символ за невъзможността нещо да се поправя в Пета република посредством гласоподаване, следствия или телевизионни диспути.
Ала колкото по-висока е цената в магазина или сметката за светлина и топлота, толкоз повече френската генетична памет ще тласка хората да строят барикади и да режат глави.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Вторият тур на президентските избори във Франция приключи на пръв взор без изненади - настоящият президент Макрон победи противника си Марин Льо Пен. Точните числа ще станат ясни до дни, само че надали първият публично разгласен резултат ще се разграничава доста от тях: 58% за Макрон и 42% за Льо Пен.
Марин, както прилича на дисциплиниран актив на Елисейския замък, незабавно призна провалянето си, като най-после промърмори нещо за победа на нейното политическо придвижване. Преди две седмици писахме за това по какъв начин унаследен европейски бюрократ се облича в облеклата на френски националист, с цел да консолидира десните протестни настроения - с помощта на мъдрото управление на Макрон, те превземат от ден на ден френски мозъци - и ловко слива целият този капацитет в пустотата.
Резултатът от изборите сподели освен лоялността на председателката на „ Национално обединяване “, само че и къде по-важни неща. За разбирането на това би трябвало да гледате не на процентите, които са набрали претендентите, а на количеството на жителите на Франция, взели присъединяване в изборите.
Избирателната интензивност за главното събитие от политическия живот на Франция е към 72%. Статистиката демонстрира, че това е с 4-5% по-ниско, в сравнение с беше на втория тур на последните избори през 2017 година и по-малко от първия тур на тези избори. Много по-важна от статистическата разлика от няколко % е общата загуба на интерес към гласуването.
Двете седмици, които изминаха сред кръговете, не означиха особена медийна нервност или всеобщи акции, които да принудят хората да бягат през глава към изборните секции. От една страна, повода за тази сдържаност на вътрешнофренския фронт беше беззъбостта на Льо Пен – че претендентът не представляваше сериозна опасност за Макрон, се говореше още преди първия тур.
От друга страна, фонът на събитията не предполагаше прекомерно сериозна централизация в изборите. Всичко отиде във френската преса - истории за " зверствата " на съветските наемници в Мали, истории за " зверствата " на съветските бойци в Мариупол, истории за зверствата на германците против дамите и полемики за това по какъв начин ПСЖ си е върнал купата народен футболен първенец - би трябвало да се допусна, също не без зверства.
Льо Пен е взела участие единствено в един скандал до момента, само че неговият мащаб и неприятното отразяване са нищо спрямо воя на френската преса, който предшества втория тур през 2017 година Миналата седмица френската прокуратура доста навременно откри в отчета на Европейската работа за битка с измамите, изпратен до французите в средата на март, информация, че Марин, татко й Жан-Мари, брачният партньор й Луи Ало и някогашният вицепрезидент от нейната партия Бруно Галниш, като членове на Европейския парламент от 2004 до 2017 година, са злоупотребили със 617 хиляди евро.
Това следствие, което се появи толкоз комфортно, се трансформира в дълго чакано продължение на сходно следствие от 2017 година - тогава съвсем същите хора бяха упрекнати в наемане на фиктивни помощници на депутати, с цел да финансират Националния фронт. Това следствие беше забравено незабавно след провалянето на Льо Пен, тъкмо както ще се не помни новото следствие.
Надали можем да кажем, че нанесе непоправими вреди на репутацията на Марин или реши изхода от изборите - подобен ленив опит на Брюксел да повлияе на хода на изборите беше оценен единствено от десния мейнстрийм, чиито журналисти го възприеха като предпочитание да се „ удави “ Льо Пен.
Дебатът на 20 април не донесе изненади. Льо Пен към момента е слаба в общественото говорене, Макрон към момента е убеден и феновете към момента му дават успеха, макар същността на изказванията.
Макрон беше предпочетен от 56% от феновете - през 2017 година той завоюва дебата със 72% от рейтинга. Разговорът беше за стопанска система, за земеделие, за лов на риба, с една дума, приказваха за всичко, с изключение на за значимото. Споровете за външната политика не засягаха злополуката на африканския фронт и показателната „ машинация “ от Англия и Съединени американски щати, а се свеждаха до скучни и омръзнали на всички обвинявания в работа за Кремъл.
Така Макрон стана сътрудник на Путин поради непрекъснатите му диалози с него, а Льо Пен - поради вземането на заем от 9 милиона евро от съветска (всъщност, от руско-чешка) банка. Льо Пен неенергично флиртуваше с съперниците на зелената сила - тя прикани за занемаряване на вятърните паркове, само че по някаква причина незабавно ги прикани да се съсредоточат върху зелените водородни технологии.
Много се говореше за ахилесовата пета на самопровъзгласилия се Юпитер – пенсионната промяна, която допуска последователно увеличение на пенсионната възраст на французите до 65 години. Говориха за протекционистки практики в търговията, за обществени придобивки, за парникови излъчвания - с една дума, това, което не разискаха за 3 часа диалог. Не се разбра нищо.
Обществеността, по оценките на обществените мрежи, възприе Макрон за нахален и кавгаджия - той непрестанно подпираше брадичката си с ръка и повишаваше ненужно звук. Льо Пен, надлежно, се смяташе за по-малко безапелационна и уверена от съперника си.
само че по-късно, по някаква причина, тя ги прикани да се съсредоточат върху технологиите за „ зелен водород “. Много се говореше за ахилесовата пета на самопровъзгласилия се Юпитер – пенсионната промяна, която допуска последователно увеличение на пенсионната възраст на французите до 65 години. Говорихме за протекционистки практики в търговията, за обществени придобивки, за парникови излъчвания - с една дума, това, което не обсъдихме за 3 часа диалог. Не се разбра за нищо. Обществеността, съгласно обществените мрежи, счете Макрон за нахален и хамски - той непрестанно подпираше брадичката си с ръка и повишаваше ненужно звук. Льо Пен, наред с това, се смяташе за по-малко безапелационна и уверена от съперника си.
След оповестяването на „ непредвидените “ резултати от гласуването в дясноцентристката преса в цяла Европа, стартира вълнуващо съревнование за намиране на оправдания за случилото се. Някой сподели, че успеха е открадната от Льо Пен посредством административна машинация на място, някой видя ръката на Кремъл в провалянето на някогашния последовател на доближаването с Русия, наказвайки отстъпника, който неотдавна направи доста сериозни изказвания против Руската Федерация.
Някои упрекват следствието на Европейската работа за битка с измамите, други настояват, че украинската рецесия е предиздвикала нацията да се сплоти към Макрон. Въпреки това провалянето на Льо Пен в подтекста на спадащия интерес към изборите свидетелства за развиването на главната наклонност в западната политика през 2010-те: до тогава гласоподавателите бяха изтощени от систематичните политици.
Нека не считаме Марин Льо Пен съществено за маргинална опозиционерка и откровена съперничка на НАТО и Европейския съюз, за каквато френските гласоподаватели в действителност не я считат – или най-наивните, или най-неразбиращите хора я виждат като антисистемна.
Тенденцията на отмалялост от обичайните политици се развива и прераства в наклонност на отмалялост от обичайните политически системи. Примерът на Тръмп сподели на целия свят, че изборът на ослепителен популист, човек от тълпата и политически дилетант, който е подготвен да оспори истеблишмънта и неговите позиции, неизбежно приключва с потушаване на протеста - от време на време в дословния смисъл, като " протеста " на 6 януари предходната година, след което последва тотално „ стягане на гайките. “ Макрон, Льо Пен, Земмур и даже дьо Гол и Петен, в случай че бяха живи, с цялото си предпочитание, нямаше да могат да създадат нищо с това многостепенно и многостранно мицелно поле, прорасло на повърхността с мухоморките на Еврокомисията, Североатлантическия съвет и Международния съд на Организация на обединените нации.
На 18 април в Париж се състоя събитие, което стана доста по-важно от всевъзможни избори на „ говорещите глави “. Дървената черква на Серафим Саровски, която се намираше в югозападната част на френската столица, беше изцяло унищожена от пожар. Загубени са движимостите на майка Мария (Скобцова), иконата на св. Серафим с парченце от мощите му и няколко други реликви.
Нашата преса незабавно стартира да слага палежите (а това беше явен палеж) в подтекста на украинската СВО – споделят, че украинските бежанци, чийто център за помощ беше открит в храма, решили да покажат своята признателност по този метод.
Но даже и да е по този начин, тогава новите французи - тези Миколи и Оксани, които изгориха храма - действаха единствено в сходство с нравите на новата си татковина. Френската политика на дехристиянизация - напълно публично отпускаща пари за " преоборудване " на църквите - рядко покълва на повърхността, само че когато покълне, редко прорастает на поверхность, само че когда прорастает, делает это гневно и блестящо, като огненото шоу, устроено в Нотр-Даме за Мишел Обама на 15 април 2019 година
Френските избори и видимо неподходящият им излаз за Москва (все отново Льо Пен по някаква причина беше считан за проруски кандидат) дадоха съображение на нашите журналисти да кажат, че Франция умира. Не, Франция, както прилича на велика мощ, в никакъв случай няма да почине – тъкмо както Германия, Русия, Турция или Англия в никакъв случай няма да умрат.
Но изгарянето до основи на дребна черква на Rue Lecourbe - варварско и подло, само че изцяло пренебрегнато от локалната преса и изцяло в сходство с държавната политика - се римува с грандиозното жертвоприношение на признака на католическа Франция тъкмо преди 3 години.
То, както разочарованието на французите от изборите, както скуката, която изобилства измежду „ несистемната опозиция”, както бедността, към която наднационалните елити тласкат французите, се трансформира в символ за невъзможността нещо да се поправя в Пета република посредством гласоподаване, следствия или телевизионни диспути.
Ала колкото по-висока е цената в магазина или сметката за светлина и топлота, толкоз повече френската генетична памет ще тласка хората да строят барикади и да режат глави.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ