Ако не може да победите страха, нарисувайте го
Невъзможно е да се написа обективно за страха. Разумът незабавно стартира да проучва информацията, да пресмята, да съпоставя с житейския опит. За да се справите с тази задача, би трябвало да си се визиите като неуязвимо създание, а на страха да се „ придаде статус “ на някаква болест, от която откривателите по принцип не могат да заболеят. Сложно, само че може да се опитва. Но какво в действителност е боязън?
От здравна позиция това са физиологичните процеси в амигдалата (бадемовидното тяло) на основния мозък. От позиция на логиката на психиката страхът е положение, обусловено от действителни или хипотетични бедствия, негативно обагрен прочувствен развой.
Значи страхът е нещо неприятно? Разбира се, в случай че го преглеждаме като страст, работи в тандем с инстинкта за самозапазване. Важното е това „ потребно възприятие “ да не прераства във уплаха. Това е хлъзгав път, изключително по въпросите за ирационалността.
Въпреки че гибелта е загадка и наложителност, множеството от нас се боят от гибелта, въпреки това да е ирационално. Безотчетният примитивен боязън от тъмната стая и незнайното не може да бъде надвит с красиви цитати.
Неотдавна учените потвърдиха, че множеството хора по-често се опасяват от паяци, в сравнение с от гибелта. Това, безспорно, е нова и доста забавна глава в тома, отдаден на страха. Внасяйки своята скромна милостиня, можем да предположим, че значим е не обектът, а ъгъла от който го гледате.
Не би трябвало да полагате толкоз доста старания, с цел да преодолеете страха. Тоа ви кара да анализирате, непрекъснато да си представяте ужасна картина пред очите си.. Би било доста по-добре, в случай че се опитате да забравите за него … или да го пресъздадете.
Защо, забавно, режисьорите толкоз постоянно снимат филми на ужасите, а художниците рисуват плашещи картини? Не е ли това отговор на основния въпрос: по какъв начин да преодолеем страха?
Да записваш страха си е доста публикувана процедура. Мери Шели и Хауърд Лъвкрафт са създали от този си табиет по никакъв начин нелоша литературна кариера. Салвадор Дали също е рисувал личните си кошмари и съдейки по някои негови картини, не всеки път са му се присънвали розови понита.
Може би би трябвало да пробваме? Цялата хубост е в това, че рисувайки или описвайки на лист личния си боязън, вие превключвате на процеса: „ Така, преставям си, че ме е боязън от страшилище с копита и рога. Ще го обрисувам! Само че рогата би трябвало да бъдат по-големи, а краката по-дълги… не, по този начин към този момент повече наподобява на крава “.
Страхът може да бъде нарисуван по всевъзможен метод: комичен, дребен, слаб. В последна сметка той може да бъде и заличен. Завинаги!
Който и път да изберете, постоянно ще желаете да успехите всички тези страхове, които не ви дават да живеете. Страха от паяци може да си го оставите.
