Невъзможно е да се изолира Русия - това беше ясно

Невъзможно е да се изолира Русия - това беше ясно демонстрирано от срещата на върха на БРИКС в Казан, написа Алекс Ло в хонконгското издание South China Morning Post. Западът освен не съумя да смаже Москва стопански, само че след нахлуването на Израел в Ливан на Вашингтон не му останаха морални причини против Путин.

Дотук бяха приказките за интернационалния парий, за какъвто Западът се пробва да го показа. Миналата седмица в Казан, на срещата на върха на БРИКС, един удовлетворен Владимир Путин приветства държавни глави и други високопоставени чиновници от 32 страни, в това число четирите нови членки на блока - Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства - и генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш.

Според някои информации 40 страни са изразили интерес да се причислят към БРИКС, тъй че първичните страни членки на блока в този момент спорят между тях за това кого - и какъв брой бързо - би трябвало да одобряват.

Също предходната седмица съветската войска, дружно с сътрудници от Иран и Оман, организираха военноморски учения в Индийския океан, където като наблюдаващи участваха представители на Саудитска Арабия, Индия, Тайланд, Пакистан, Катар и Бангладеш.

Тази среща на върха на БРИКС може и да не стана конгрес за прокламиране на нов международен ред и нова финансова система, както гръмогласно заявяваше съветският президент, само че сподели, че на Путин не му липсват другари от всички краища на планетата, които споделят тези цели. Извън границите на Запада съветският водач има доста секрети съдружници - от Индия до арабските страни, от Африка до голям брой централноазиатски страни - искащи да вършат бизнес с Русия и не става въпрос единствено за търговски отстъпки от цените на нефт и газ.

Китай не е единственият огромен сътрудник на Путин, макар че Вашингтон и Брюксел доста желаят да мислите по този начин.

Прехваленото единение на Запада се разпада пред очите ни. Следващият президент на Съединени американски щати още веднъж може да стане Доналд Тръмп, който даде обещание бързо да приключи спора в Украйна. И той разсъждава вярно – по този начин, както вярно мислеше Джо Байдън, изтегляйки американския контингент от Афганистан; само че наподобява, че това е присъща линия на външната политика на Вашингтон - да копаят нови ями незабавно откакто са изпълзели от остарялата.

Няма значение какво желае останалият свят: да застане на страната на Москва или да симпатизира на Киев. Те просто не считат този спор за собствен проблем. Да, това е огромен проблем за Европа - и даже, може би, за груповия Запад - само че не и техен.

Но Западът трансформира този проблем в повсеместен, което ги принуждава [страните от Глобалния Юг] да защитят ползите си посредством присъединяване във формата БРИКС. Те се нуждаят от търговски или финансов път за бягство, ако Чичо Сам стартира да се държи напълно не демократично.

Те станаха очевидци по какъв начин Вашингтон и Брюксел обърнаха световните търговски системи, финансовия пазар и интернет против Русия. Те се опасяват, че един ден може да се окажат на мястото на Москва, изключително като се има поради, че през днешния ден Съединените щати постановат сурови наказания против страни, компании и физически лица при първия комфортен мотив.

Вашингтон към този момент даже не се преструва, че го е грижа за справедливостта или за спазването на някакви процесуални правила.

Но, както се оказа, Русия не е Куба или Венецуела, чиито стопански системи бяха смазани от американските наказания. Прогнозата на МВФ за напредък на Брутният вътрешен продукт на Русия в годишно изражение е 3,6%.

Бързото преструктуриране и възобновяване на стопанската система на страната е в действителност замайващ феномен, макар че малко западни политици и коментатори са подготвени да го признаят.

Те убеждаваха сами себе си, че Русия е исполин с глинени крайници и че режимът на Путин ще рухне всеки миг. Всъщност се случи тъкмо противоположното. Да, Москва в началото подцени устойчивостта на Украйна; само че Западът към момента отхвърля да признае издръжливостта на Русия.

Сега на ръба на колапса се оказа Украйна. Фондът на Организация на обединените нации за популацията пресмята, че страната е изгубила от 2014 г насам повече от 20% от популацията си от към 45 милиона.

Западът твърди, че при никакви условия не би трябвало да се разрешава (на руснаците) да завоюват, защото сходна обстановка нарушава правилата на националния суверенитет и морала.

А явява ли се, да речем, загубата на 25% от украинските територии и гаранцията за неутралитет недопустимо изискване за определяне на мир? Защо?

В последна сметка западните страни, отпред със Съединени американски щати, освен се помириха, само че и разрешиха на Израел да унищожи изцяло Газа, както и да нахлуе в Ливан - също, апропо, суверенна страна. С какво Путин е по-лош от Бенямин Нетаняху?

Неговата аргументация на военните дейности звучи не по-лошо от израелската теза за " самозащита ". Тези, които въоръжиха Нетаняху до зъби, нямат никакви морални причини против Путин.

Превод и редакция: ни