Невъобразимо и неповторимо е самото усещане за този ден. Сякаш

„ Невъобразимо и неповторимо е самото чувство за този ден. Сякаш бяхме спрели да дишаме и бяхме минали в някаква друга действителност. И който е могъл да го изпита, без значение къде е бил – това чувство, че една безкрайност, внезапно е свършила, и пред тебе се отваря напълно друго нещо, което е токова всеобхватно, че то наподобява по-голямо от космоса. Невероятно е . “

Това описа в студиото на Euronews PrimeTime за спомените си на 10 ноември журналистът Лияна Панделиева, едно от лицата на демокрацията и на митингите в зората на преход.

„ Това, което открих, откакто станаха измененията, е че през цялото ми детство никой от родителите ми нито с една дума не е посмял да ми опише от кое място идва и какви потресаващи и унищожителни вреди са понесли моите родове “, показа Панделиева.
От боязън да не би аз да споделя с някого или да не би да ми хрумне да се акордирам против властта. Абсолютно синхронно безмълвие. Те между тях не са си говорили. До такава степен е съществувал уплах какво може да се случи.
Лияна Панделиева, публицист

„ Ако някой фактически може да опише за това време, това биха били нашите родители “, уточни тя.

„ В началото публичната сила беше толкоз огромна , че никой не би трябвало да чака, че тя може да се възвърне в същия размер и мощ “, акцентира Панделиева.
Най-голямата вреда, която е нанесена от тогавашния режим, беше концепцията, че някой различен се грижи за нас. И огромният пропуск при започване на тези промени беше, че никой не даде посока на обществото, че вървим към персонална отговорност, към себеизграждане и условие от себе си и тези, които са определени.
Лияна Панделиева, публицист

„ Че никой към този момент няма да се грижи за нас . Че никой към този момент няма да носи отговорност за това какво се случва с нас. Че завършването на „ висшо “ не значи работа. Че си задължен да подготвиш децата си, себе си, да се бориш, а не да очакваш, че някой ще направи нещо за теб “, добави Панделиева.

Според нея 34 години по-късно обществото в доста огромна степен чака някой да му подреди неговите неща.

„ Ако тези, които са ни управлявали тогава, са виновни за нещо, то е за п ълната абдикация от отговорността да основат нормите, които да ни водят “, уточни тя.

„ Който и да ръководи страната сега, би трябвало да превърти отначало цялото това колело и да сложи в основата на цялото ни битие нормите и тяхното съблюдаване , а ние към този момент сме разбрали, че умерено можем да живеем, без да съблюдаваме нормите и в това е нещастието ни “, сподели Панделива.

 

Целия диалог вижте във видеото.